Не са малко хората, които твърдят, че гражданската война в Сирия е нещо повече и че Третата световна война вече е започнала
Никой не можеше да предположи, че демонстрациите в Сирия, които започнаха в средата на март 2011 г. в разгара на вълната от промени в Близкия изток, ще се превърнат в жестока мултинационална война. Започва петата година от тoзи въоръжен конфликт, без перспектива да приключи скоро. Вече никой не знае какво е бъдещето на Сирия след четири години смърт и разрушения или изобщо дали ще я има на географската карта.
Цяла Европа е залята от сирийски бежанци, опитващи се да достигнат до Австрия, Германия или Швейцария, където имат близки, готови да им помогнат.
Кратко пътуване по гръцките острови и разговори с местни хора ме стреснаха. Те разказаха, че от миналата година стотици малки надуваеми лодки пристигат на островите, а оттам търсят възможности да отпътуват за вътрешността на Европа. И докато миналата година, въпреки тежката икономическа криза, правителството е осигурявало храна и дрехи на хилядите мигранти по гръцките острови, тази година вече никой не се впечатлява от пристигащите всеки ден малки групи от 40-50 човека, разположили се по паркове, градинки, паркинги и малки сенчести местенца, търсещи спасение от 40 градусовите жеги. Общините се принудили да монтират градски чешми, за да не влизат в дворовете на местните хора за вода. Туристите се страхуват да излизат по заведенията и някои от местните хора вече са се насочили към нов бизнес – превоз и трафик на бежанци срещу солидно заплащане.
В началото правех по някоя снимка крадешком, мислех, че някой ще ме спре или ще ми грабне фотоапарата. Никой не реагира, тези хора, останали без дом, родина, а вероятно и бъдеще, си стояха безучастно, гледаха апатично преминаващите туристи или насочвайки фотоапарата към тях, просто си затваряха очите…
Вървяхме на групички край тези тъжни и отчаяни хора, гледахме майки, които направо на асфалта преобличаха бебетата си, малки деца, които се опитваха да си измислят някаква игра на самия паркинг, замислени мъже, говорещи си на малки групички…, няма полиция, няма ограждения, няма лагер, няма усмивки, а пътят към Европа, белязан от една безмерна тъга…
И за пореден път се питам защо тръгват към Европа, а не към някоя от богатите арабски страни. Длъжна ли е Европа да откликне на това велико преселение или това е пореден план за населването й с хора с нехристиянска вяра… Какво ще стане, и ние ли ще се крием в миша дупка, докато по улиците ни шетат хора с чалми и бурки, а до църквите ни се издигат минарета…
Коментирай първи