Специално за „Българският Вестник в Кипър” от Тюркян Гаази – кметски наместник в с.Стоманово
Уважаема г-жо Иванова, искам да изразя възхищението си от електронния вариант на „Българският Вестник”, който с удоволствие четем и ние в България. Публикувате особено интересни неща в рубриката „Памет”, за вече забравените, но Велики Българи. Зная, че много хора от село и околността живеят в Кипър и в Гърция, затова си позволих да изпратя този сърдечен материал за моето скъпо село. Искам за него да прочетат повече хора и да узнаят за неговата прелест!
Сърдечно – Тюркян Гаази
Стоманово
Окъпано от лъчи и светлина! Скътано в сърцето на Родопите, опазено и благословено от Всевишния, Стоманово стои като храм сред дивна красота, очакващ своите разпръснати чеда да се завърнат от дългото си странстване. Ако подириш мир, ако подириш светлина – ела тук, където звездите са толкова ярки и големи, че можеш с ръка да ги докоснеш! Докосната от тях се превръщам във всепроникваща светлина. Детство безгрижно и щастливо ти ми подари. Сетивата ми изпълни с прелестни творения, с доброта и мъдрост ти ме осени – мое мило, родно Стоманово. Обичам полъха на вятъра! Обичам птичите ти песни, с които ме будиш сутрин рано! Обичам тревата, пръстта по която стъпвам! Обичам гората, която ме омагьосва с пенливото поточе, което приглася на славея! Тук времето спира, за да не наруши общуването на човек и природа, за да те направи съизмерим с безкрая и вечността. Чувства дълбоки в мене породи, обсебена от теб, коленича и целувам земята ти! Мое свидно и родно Стоманово!
Село Стоманово е разположено в полите на Западните Родопи. За тази част на планината са характерни високи билни заравнености, дълбоко врязани речни долини и обширни тектонски котловини. Затова селото е разположено в силно пресечен планински терен. В подножието на Стоманово се е врязала река Въча. Отсреща са билата на планинските върхове Модър, Персенк и Снежанка. До където се рее погледът ти – все са Родопите и затова обичаме да казваме, че Стоманово се намира в сърцето на планината.
Името на селото се споменава още през ХVІІ век. Тогава то се е наричало ”Челикли”, което в превод означава “стомана”. В района на селото е открит най-старият глинен съд, малко римско гърне от ІІ век. В близост до селото е минавал древен римски път. Съществува легенда, че в покрайнините на селото има заровено съкровище в близост до Хърсъз тепе.
Село Стоманово отстои на 40 км от Девин и на 80 км от градовете Смолян и Пловдив. В съседство са селата Михалково, Селча, Лясково. За мен Стоманово е най-красивото село в света. Тук слънцето блести по-особено. Изгревът е невероятен, светлината, като че ли изведнъж се изсипва и те озарява. Самият въздух има особен аромат, който те изпълва с енергия. Вятърът в Стоманово те гали толкова ефирно, че се чувстваш омагьосан и винаги ти липсва. Самият изгрев, природата те зареждат с енергия и добри помисли.
Не можеш да се събудиш в Стоманово и да мислиш зло, това е изключено. Затова населението е добронамерено и миролюбиво, отворено към новостите и много лесно се приобщава. Родолюбието е важна черта на Стомановци. Още от самото основаване на селото те са били задружни и са си помагали: при построяването на къщите, при прибирането на реколтата, при сватби и погребения – всички са били единни. Поради малкия брой население те са изключително контактни. Приличат на голямо семейство, всички познават проблемите си. Затова са щастливи, че са се родили и живеят в планината на Орфей и китното Стоманово.
Залезът над селото е величествен. Точно тогава се усеща силата на привличането на планината, че сме създадени един за друг, точно тогава човек става силен, горд и благодарен, че те има Планина. И така изгрев-залез, ден след ден, толкова различни и желани, интригуващи и зареждащи с желание и очакване. Всяко кътче тук разказва и те възхищава със своите истории. Как няколко жени с вили и мотики са защитили своето право на земя, дом и семейство; как жителите с денонощния си труд са успели да отгледат своите деца, да ги пращат на училище, да заплащат с това, което произвеждат на учителя им. Защото знанието, книгите учат на добро. Макар че те не могли да пишат и учат, но са давали мило и драго децата им да могат. Как наредени на опашка са чакали пред единствената чешма в селото , за да налеят вода, сами да си правят тухли, с които ще строят домовете си, за да могат децата им да се задомят и те, да си създадат семейство. Гурбетчийство работа в гората, ратайство за един килограм брашно. Ако някой залитне, ако някой сгреши, цялото население се чувства отговорно и всеки се опитва да помогне.
Раждането на дете е истински празник за селото. Всеки отива да поздрави и да се полюбува на появилото се малко същество. А сватбите в началото са били три дни и три нощи, като в приказките. Булката – окичена и издокарана с най-хубавите украшения, които са могли да си позволят… Стомановци обичат красивото, стремят се да придават любовта си към красотата на всичко до което се докоснат. Всеки носи полезни неща за бъдещия дом на младото семейство, за да им се даде начален старт. Всеки жител на селото има прозвище, рядко има човек без прозвище, и то така хубаво му приляга, че понякога се забравя истинското му име. Прозвището се получава, след като щателно си огледан от цялото население: работа, постъпки, ум, физически дадености и т.н.
Стомановци имат чувство за отговорност, състрадание, милосърдие. Всеки гост на селото се посреща с особено внимание. Има поверие, че гостът носи късмет на посетения дом. Те се тачат и посрещат много добре, всеки се старае да гощава гостенина с най-доброто ястие, на което е способна домакинята, и слага на трапезата всичко, което притежава домакинството. Никой не замръква на улицата , всеки замръкнал е приютен. Всеки който е почукал на вратата им, не се отпраща, дори и най-големият враг. Много лоша поличба е да върнеш човек в нужда, това е много голям грях.
Б.Р. Благодарим на г-жа Тюркян Гаази, която с толкова любов говори за родното си село и съселяните си. Благодарим й за милите думи, с които се обръща към нас.
Преди години имахме страница на читателя, правехме конкурси по зададена тема, раздавахме отличия, радвахме се на написаното от вас. Изпратеното писмо на Тюркян Гаази от родината ми даде идеята да подновим рубриката за тези, които обичат да разказват и пишат.
Уважаеми читатели, нашите страници, страниците на „Българският Вестник” в Кипър са и ваши! Много от вас поехте пътя към родината, други избраха нова европейска дестинация, търсещи работа и препитание.
Хайде, този път да не го наричаме конкурс, но да бъде „Написано от вас!” И да поставим ново начало на читателската ни рубрика.
Можете да пишете и да ни изпращате снимки от там, където сте днес, където и да се намирате по света или от мястото, където се чувствате щастливи. Ще се радваме да споделите вашата радост и това, което преживявате и с читателите на „Българският Вестник” в Кипър.
Коментирай първи