В Кипър от години живеят десетки български творци и за радост и удоволствие, повечето от тях познавам лично. Всеки един от тях самостоятелно или в група продължава да твори и да се развива.
Един от тях е Адриян Славчев от Ларнака, който много българи в района познават като момчето с тамбурата и китарата. Неведнъж на различни български събития ни е радвал с неговите композиции, изпълнени на един от двата инструмента.
Адриян от малък се занимава с музика и свири на различни инструменти, потомък на известен български музикант. В Кипър живее от 12 години, но композирането и създаването на нова музика винаги е било по-голямото предизвикателство за него.
В края на 2022 осъществи една от мечтите си и издаде първият си самостоятелен албум с негови композиции на модерна класическа музика.
„Епохата на КОВИД беше време на рестрикции, тишина, размисъл, осмисляне на ценности, тихо или почти безшумно творчество… Време, което едва ли някой от нас е виждал и в най-шантавите си фантазии. Трудно време за всеки творец, а за музиканти и изпълнители – брутално, ужасно време. Как да затвориш устата на един певец или да скършиш ръцете на един музикант… Липсваше ни контактът с хората, липсваше ни ритъмът, енергията, адреналина. Страхът стана водещ…
И това никакво време, в главата ми вечер, насън звучеше музика. В началото мислех, че полудявам, ставах посред нощ и започвах трескаво да пиша ноти, да свиря, да записвам. Лягах и сънят продължаваше, още по-настоятелно гърмеше в главата ми до сутринта. Приех го като знак от Вселената, че е време да направя нещо и да запазя и споделя с хората тази музика, родена в „Ковид сънищата ми“. Изкарах го, пущината, тежко, с едномесечен престой в болницата и с редица усложнения, но и това мина. Съвзех се, бавно, трудно, но тази музика продължи да идва в съня ми, докато я запиша…, колкото и налудничаво да ви звучи.
Така се роди първият ми самостоятелен албум, който всеки може да види, чуе или да си поръча в сайта ми: https://www.adriyanmusic.com/
Питаш ме кой стои зад моята музика…, аз и Ирина, която е моя спътница, помощник, критик, съветник, всичко! Опитите ми да предложа мои композиции на български музиканти тук, завършиха почти безславно. В нашите среди конкуренцията е страшна, както има спортна злоба, така има и музикална злоба. Историята още помни Моцарт и Салиери и битката между тях. В артистичните среди гениалността и лудостта често вървят ръка за ръка и не могат една без друга.
Години наред, в България и Кипър свирех балканска музика, докато в един момент си дадох сметка, че времената се промениха и че интересът към нея отслабва. Младите хора търсеха ново звучене, нови ритми, търсеха непознатото, искаха ненаписаното все още… И обърнах поглед към Джипси джаза, стария нов стил, който от няколко години е особено популярен. Музиката в този стил е едновременно динамична и увлекателна, пътешествие през времето от класиката до златните години на джаза.
Готов съм с музиката на още два албума, които вярвам, че тази година ще мога да издам. Изцяло нова музика, с различно звучене и висока доза адреналин. Имам една голяма мечта, да направя концерт с музиканти от различни националности и да съберем интернационална публика, която да пее и танцува с нас. В процес на търсене съм на спонсори и съмишленици. И ако Бог е решил, ще стане.
Удоволствието от композиране се оказа по-голямо от самото свирене. Вярвам, че мога успешно да вървя в тази посока. Ако искате да напиша песен, музика, за ваш любим човек, аз съм тук и на ваше разположение.
Пожелавам на всички успешна Нова година! Здраве, мир и вдъхновение за всички хора на земята!“
Ева Иванова
Коментирай първи