На 6 декември на бул. Артемидос в Ларнака, 24 годишната Тинка Колева пострада тежко при ПТП. Веднага бе транспортирана в Общинската болница в Ларнака, като в Никозия бе направена операция на главата, а в Ларнака преди седмица и първата операция на ръката.
Малко преди Коледа ми се обади българка от Никозия, която има частен бизнес. Искаше да подпомогне семейството, за да имат нормална Коледа, а детето им да получи коледни подаръци, които майка му от болницата все още не може да му осигури.
На 24 декември пристигна съдружникът на нашата сънародничка с огромен кашон храна, баница, питка, лакомства и подаръци за осем годишната й дъщеричка. Влизайки в стерилната болнична стая, заварихме момичето в леглото, все още не може да става. До този момент не я познавах…, остригана коса заради операцията на главата, дясната ръка абсолютно неподвижна, а в лявата включена система… Изненада се, не очакваше посещение, почти никой не я познава, освен съседите кипърци, които в момента помагат за детето. А съпругът й, пакистанец, тича на работа в ресторанта, три пъти дневно ходи до болницата и се моли съпругата му по-бързо да се прибере у дома.
Поговорихме за катастрофата, посетили я адвокати на застрахователната компания, предлагали споразумение, за да не влезе в затвора 48 годишната жена, причинила произшествието, която до момента само веднъж се е вяснала в болницата. Каза, че е благодарна на екипа от хирургическия блок, лекарите и сестрите от отделението. Не мислеше за празници, искаше по-бързо да оздравее. Помоли да й отчупя парченце от огромната погача, която донесе дарителят, казвайки, че съпругът й на обяд ще занесе храна, която приготвя специално за нея. Гледах бледото лице, малкото слабо телце, няма дори 40 кг, огромните очи, пълни със сълзи…
„Добре, че останах жива, сега се моля по-скоро да изляза и да си ида у дома. След празниците ще ме заведат отново в Никозия да видят отново очите и главата ми и дано е последно…, детето и съпругът ми имат нужда от мен“.
Навън поговорихме със съдружника на българката, направили този благороден жест. Кипърец, обикновен човек, разплака се и каза: „Ева, никой не знае какво ще му поднесе съдбата. Но днес бързах до Ларнака, за да засвидетелстваме човешката и Божията любов на една непозната жена. Ако трябва, отново ще го направя без да се замисля. Тази жена днес лежи тук безпомощна, но Коледа е за всички. Сядайки вечер на коледната трапеза, не бива да забравяме, че по света има хора, които нямат възможност да са с близките си или с какво да нахранят децата си. И да сме Благодарни. Коледа не е скъпи подаръци, купони, пищни тържества и трапези. Коледа е Любов. И не бива да се срамуваме да я показваме!“
Светли празници, скъпи сънародници! Огледайте се, сигурно около вас има някоя сама или самотна душа, която има нужда от тази Любов. Не се страхувайте да я покажете!
Честито Рождество Христово на всички!
Ева Иванова
(Не упоменаваме имената на дарителите, които искат да останат анонимни)
Коментирай първи