Православният свят празнува рождението на Свети Йоан Предтеча и Кръстител Господен, а народният календар тачи всепобеждаващата природа
Днес, 24 юни, църквата чества денят на рождението на Йоан Кръстител. Според тази вяра неговото рождение е подсказано „свише“ — родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на р. Йордан.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име“.
От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
На Еньовден, подобно на Нова година и на Гергьовден, се гадае за здраве, женитба и плодородие. Еньовденските гадания се извършват в обичая надпяване на пръстен (или китка).
Поверия
Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея.
За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.
В Кипър е Денят на “Потопа”, т.нар. “Катаклизмос”. Почивен и празничен ден. Мало и голямо ще посети Ларнака и Паралимни, където този празник се отбелязва подобаващо, която започна от петък, 21 юни и ще продължи до сряда, 26 юни, включваща концерти с популярни гръцки и кипърски артисти, традиционни танци, състезания, музикални вечери, сатира, театрални представления, и т.н.
Именници: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Янко, Янка, Янчо, Енчо, Еньо, Янаки, Яни, Янислав, Яна, Янина.
Да е честит празника им и да не пропуснат да почерпят!
Здраве и благополучие във всеки дом!
Коментирай първи