Това не е моята Европа…
Не искам да гледам гладни и бедни пенсионери, майки, които се борят с нокти и зъби, за да лекуват болните си деца, бездомници, които спят на улицата и ровят за храна в контейнерите…
След Втората световна война Европа е разрушена не само физически, разрушена е нейната икономика. Политиците, съветвани от икономистите осъзнават, че ако искат просперитет, мир и благоденствие в Европа трябва да преодолеят съперничество между европейските страни, наследени от предишни периоди. В средата на XX век отрасълът за производство на въглища и стомана е източник на военна мощ. Споделянето на ресурсите и свободната търговия между европейските държави биха довели до обединяване на усилията за възстановяване и развитие на икономиките им.
На 9 май 1950 г. Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, представя своята декларация пред международната преса в Париж. С нея той призова Франция, Германия и другите европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като “първа реална стъпка към създаването на европейската федерация”. Робер Шуман предлага да се създаде наднационална европейска институция, която да отговаря за управлението на отрасъла. Страните, към които апелира Шуман, доскоро са участвали в унищожителен военен конфликт помежду си. В този ден се поставя началото на обединение на държавите в Европа и поддържането на мирни отношения на Стария континент. Това предложение остава в историята като “Декларацията на Шуман” и се счита за основополагащо на днешна Обединена Европа, за началото на поетия път към общност на споделени ценности и общи интереси.
През 1985 година ръководителите на страните от Европейския съюз, на свое заседание в Милано, решават 9-ти май да бъде честван като Ден на Европа. От тогава до днес 9-ти май символизира стремежа към единство, мир и просперитет в Европа. Денят на Европа е повод за празнични изяви в много европейски държави. Това е още един начин хората от различни нации да се чувстват обединени европейци. Празникът се отбелязва в Кипър и България с различни културни прояви.
Днес обаче, много европейци си задават въпроса дали наистина си струва членството в ЕС. Британците са готови да излязат от Евросъюза, гърците организират масови протести, кипърци едва оцеляха след Мнимониото и държавата още боксува след тежките ограничения на Тройката, Испания, Италия, Португалия минаха през големи изпитания, социалните и здравните системи на повечето от тях са съсипани, хората се измориха от безработица, изгубени или орязани социални придобивки, синдикатите са безсилни…, да изброявам ли още. И всичко това в името на просперитета на две-три силни европейски страни.
Бежанската криза от Изтока и Африка и потоците емигранти, които заляха стария континент допълнително утежниха бюджетите не само на ЕС, но и на повечето европейски страни. В Европа навлизат агресивно нова култура, религия, заселници, които изцяло променят европейските ценности. От нас се иска да сме толерантни, смирени, търпеливи, досущ като стадо овце. Атентатите в Париж, Брюксел, Кьолнската гара говорят сами по себе си. Искаме ли такава Европа?!?
Това не е моята Европа… Не искам да гледам гладни и бедни пенсионери, майки, които се борят с нокти и зъби, за да лекуват болните си деца, бездомници, които спят на улицата и ровят за храна в контейнерите! Категорично, не, това не е моята Европа!
Честит празник граждани на Европа!
Ева Иванова
Коментирай първи