Понякога научните изследвания изглеждат направо откачени, но често в основата им стои сериозен проблем
Месец преди обявяването на Нобеловите награди, на церемония в Харвардския университет бяха обявени носителите на техния забавен събрат –игнобелите.
Това са наградите, връчвани за
шантави научни открития, които на пръв поглед звучат толкова безумно, че направо са забавни,
макар и в основата им да има сериозен научен проблем.
Така например наградата за физика тази година отиде при японски екип от учени, които са изследвали фрикционните свойства на банановата кора и са обяснили защо само при нея се получава досадният (или забавен…) ефект, така често използван в анимационните филмчета, и защо никой не се подхлъзва на обелки от ябълки или мандарина, коментира Би Би Си.
Всъщност японските учени изследват начина, по който се движат нашите крайници. Оказва се, че в бананите има органични гелове, чиито ефект е подобен на веществата, осигуряващи плавното движение на човешките стави.
„Проучванията ни биха помогнали при създаването на изкуствени стави“,. обяснява Киоши Мабучи.
Друго проучване – спечелило наградата в категорията „неврология“, обяснява защо хората понякога виждат изображения на Исус върху изпечените на тостер филийки.
Изследваният проблем всъщност е съвсем сериозен – хората имат предразположеност да виждат ред в хаоса и затова мозъкът ни може да „създава“ познати изображения от съвсем произволно разположени петна. Явлението се нарича парейдолия.
Освен това образите, които мозъкът създава, са културно обусловени – един будист например едва ли ще види Исус върху препечената филийка.
Екип учени от Университета на Осло пък е бил особено усърден в събирането на емпиричните си данни. Наградата в категорията „арктически изследвания“ му донесе трудът, посветен на реакциите на северни елени при срещата им с хора и… при срещата им с хора, дегизирани като бели мечки.
Относно реакцията на елените – оказало се, че бягат два пъти по-надалеч от преоблечените като бели мечки хора, отколкото от онези, които носели тъмна планинска екипировка.
Наградата за медицина печелят учени от САЩ и Индия, които са изследвали как постоянното кървене от носа може да се спре, ако човек си пъхне в носа парче варено свинско.
Почти толкова „вдъхновяващо“ изглежда и изследването, донесло игнобел в категорията „наука за храненето“: испански учени са изследвали как млечнокисела бактерия, откривана в изпражненията на бебетата, може да се използва при направата на вид наденици.
Наградата за биология печели международен екип от учени, който е изследвал как застават кучетата, докато се облекчават. Оказва се, че предпочитат да подравняват тялото си по геомагнитната ос север-юг. Остава неясно обаче защо.
Отличието в категория „култура“ печели италиански екип, който изучавал как се променя чувствителността на болка у хора, които гледат прекрасна – или напротив – отвратителна картина, докато в ръката им бил насочен достатъчно болезнен лазерен лъч.
Италия се отчита и с още една награда – за икономика. Тук печелившият е Италианският национален статистически институт, който с цел увеличаване на приходите предлага в статистиката да се включи и доходът от проституция, продажба на наркотици, контрабандата и др. незаконни дейности.
Наградата за обществено здраве печелят учени от Чехия, Япония, САЩ и Индия, посветили се на въпроса доколко е опасно за душевния мир на хората да имат котка.
Всъщност изследването има доста сериозна страна и свързва разпространявана от котките болест – токсоплазмоза, с шизофренията и депресията.
В категорията психология пък печели екип от британски, американски и австралийски учени, достигнал до заключението, че хората, които стават късно сутрин е по-вероятно да са по-нарцистични, по-манипулативни и по-склонни към психопатия, отколкото ранобудните.
Церемонията по награждаването е организирана от хумористичното списание „Анали на невероятните изследвания“.
Според редактора му Марк Ейбрахам, игнобелите са станали толкова популярни, че вече има учени, които провеждат изследвания именно с надеждата да попаднат сред наградените.
„Всяка година получаваме по около 9000 номинации. Около 10-20% се самономинират, но обикновено не тези учени печелят. Правят го, само защото се опитват да са забавни. Напротив, онези, които печелят, обикновено не са имали подобни цели в началото, но по някое време става ясно, че изследването им е доста смешно“, казва той.
Коментирай първи