Българи в Кипър

Д-р Мария Кулова: Трябва да сме оптимисти, да вярваме във всичко, което може да ни тласка напред

Д-р Мария Кулова е от гр. Карлово. Завършва Медицинския университет в Пловдив през 1989 година, получава специалност „Вътрешни болести” през 1997 г. Работи почти 20 години в болницата в Карлово, след което животът я принуждава, както и много от нас, да търси щастието и успеха навън. Идва в Кипър преди 3 години и от тогава работи в отделението за Бърза помощ в частната болница „Агиос Рафаил” в Ларнака. Има един син, който е студент в 3 курс в УНСС, София.

 

Д-р Кулова, защо избрахте да дойдете точно в Кипър?

Разочарована от българската система на здравеопазване, на която посветих почти 20 години  честен труд, без да съм постигнала нищо материално, с много работа – 15 години в интензивен кардиологичен сектор в болницата в Карлово, с денонощен труд. Разбрах, че няма да успея да си реша материалните проблеми в България по този начин – само с работа и реших, че трябва да замина в чужбина. Започнах целенасочено да си търся работа по интернет. Намерих първо в Германия, където си подадох документите и те ми бяха осигурили 6-месечен езиков курс даже. Но аз съм от гръцки произход, зная добре гръцки език и търсех възможност с този език. Намерих в интернет обява за Кипър – търсят лекар в Бърза помощ и владеенето на гръцки език е предимство. Обадих им се, подготвих си документите и дойдох. Само с един куфар, без да познавам никой. И започнах от нула. На 26 май стават 3 години.

Влюбих се в тази страна – слънце почти през цялата година, море, много цвят и аромати, топли и сърдечни хора.

Можете ли да кажете, че сте удовлетворена за тия 3 години, в които сте тук? Че сте взели добро решение?

Аз съм доволна от възможностите, които ми предложиха. А през живота си никога не съм работила при такава чистота, апаратури всякакви, възможности също ми се дават. Интересното е, че аз дойдох май месец, а през август вече ми гласуваха доверие и започнаха да ми дават възможност да работя на разположение в болницата да лекувам пациенти и в отделението по вътрешни болести. И вече 2 години и половина съм и лекуващ лекар. Смятам, че аз оправдах това доверие. Освен това аз не знаех преди английски, но тук покрай работата проговорих и  английски. Лекувам всякакви хора – и кипърци, и англичани, и руснаци. Много ми помогна това, че знам руски език. И хората ме търсят. Стъпка по стъпка нещата се получават. Не на последно място – успях да реша и някои финансови проблеми, които имах.

Тук в клиниката идват ли и българи да се лекуват при вас?

Идват, да. Има много, повечето са само за прегледи. За хоспитализация съм имала само един случай и той беше малко особен, но се справихме. Просто повечето не могат да си го позволят. Но имаме български пациенти със застраховки от работодателите и те могат да се лекуват при нас за сметка на застрахователя.

Ако при Вас дойде пациент за преглед и започнете някакво домашно лечение, какво ще му струва проследяването след това, контролните прегледи?

Ако един пациент дойде с едно стомашно разстройство например прегледът заедно със системата и лекарствата ще му струва около 60 евро и после има право на един контролен преглед. Но все пак цените са работа на ръководството на болницата, а аз съм лекар.

А ако е друг проблем и лечението е по-продължително?

За по-продължително лечение е уместно да отидат в държавната болница, при нас всички изследвания, терапии, прегледи се заплащат.

Вие като чужденка усещате ли по-различно отношение към вас?

Разбира се, има го. Още като ми чуят името, първо ме питат от къде съм. Обяснявам, че съм от България и всички така ме знаят – българката. В началото докато се наложа трябваше да бъда много силна, да покажа това, което мога и което знам. Бях подложена на неимоверни изпитания и трудности, които трябваше да преодолея – тук начина на лечение е по различен, имат друг тип поведение с пациентите, цялостната работа в отделението… Докато свикна с това ми беше трудно. А кипърските колеги ме прецениха още в началото, че съм добър лекар.  Много ми помогна в работата д-р Георгия Христодулу, на която съм много благодарна.

А как ви приемат пациентите като чужденка? Знаем колко е важно пълното доверие в лекуващия лекар.

В началото малко резервирано, но после разбраха, че аз съм всеотдайна и взискателна към всичко, което трябва да се направи за пациента. И всеки човек, който съм лекувала, си тръгва доволен. Това също ми помогна да се утвърдя. И аз съм много благодарна на хората, и на собствениците на клиниката, които ми дадоха възможност да работя при тях.

Като човек и като професионалист, направете паралел на работата и системата, тук и в България.  

В България работих с много по-широк диапазон пациенти, с много повече и различни случаи. Там също бях удовлетворена от работата си, защото аз си обичам професията. Мои пациенти от преди още ме помнят и питат за мен. Удоволствието и удовлетворението, че помагам на хората го имаше и там. Аз никога не съм се възползвала от хората, не съм взимала пари от пациентите си, напротив, много пъти съм помагала безвъзмездно. Тук се работи с по-малко патология и понеже съм в Бърза помощ, се налага да правя и много други неща – да шия рани, УНГ, дейности, които са за общо практикуващ лекар. За това много ми помага практиката, която имам от България. Всичко това, което знам и прилагам в Кипър, е благодарение на практиката, която имам от България. В това ми беше силата, ако нямах тази подготовка от България, никога нямаше да успея. А в отделението лекувам болни по специалността си. Но при всички случаи съм доволна, че помагам на хората.

Нещо, което е оставило следа, спомен от работата ви в Кипър?

Тук хората изказват благодарността си с топли думи и благословия, особено по-възрастните пациенти. В Кипър болните си заплащат лечението и очакват да си вършиш работата. Няма да забравя един случай с българка, която вдига кръвно и отива на лекар на друго място. Той обаче й изписва неподходяща терапия и по някаква случайност, идвайки в Бърза помощ в нашата клиника попада на мен. Тогава се случи там и д-р Вересие, българско говорещ невролог-психиатър. И в този случай ми помогна да поставим правилната диагноза и да изпишем правилното лечение. Тази българка след време дойде при мен и в знак на благодарност ми подари букет рози. Никога няма да го забравя. Напомни ми за България. Бях много щастлива в този момент.

Какви са бъдещите ви планове?

Искам да стъпя още по-здраво на краката си, без да правя големи планове, да се стабилизирам, а по-нататък ще видим. Още е рано за планове. В чужбина всичко се постига по трудния начин. И особено когато си съвсем сам и нямаш подкрепа от никъде, е още по-трудно.

Какво ще посъветвате хората, които са като вас – далеч от дома, търсейки реализация и успех, борейки се с трудностите?

Винаги първо трябва да знаеш какво искаш. Когато знаеш какво искаш, намираш пътя да го постигнеш. Трябва да имаш програма. Просто така, без мотивация, ти си объркан и нямаш тази вътрешна сила и нагласа да успееш. Трябва да си даваш сам кураж. Важното е да си обективен, да познаваш възможностите си и да не се надценяваш.

Вие сте специалист по вътрешни болести. Ако трябва да поиграем с думите, кое е онова, което най-много разрушава човека отвътре?

Безверието. Трябва да вярваш! Не вярваш ли в Господ, в живота, в себе си, в хората, в доброто, ти не си жив. Без Вяра не се живее стойностно!

А вие в какво вярвате?

Аз вярвам, че доброто ще победи, кризата ще отмине и хората, които са оптимисти, ще успеят. Трябва да сме оптимисти, да вярваме във всичко, което може да ни тласка напред. Защото ако са поддаде човек на стреса и песимизма, губи. Аз съм оптимист. Няма път назад! Не че на мен не ми минават лоши мисли, минават ми и такива от време на време. Но от всичко има изход. Само от нелечимата болест и от смъртта няма изход. Човек сам не си ли помогне, няма кой, трябва първо да разчиташ на себе си, после на другите.

Пожелайте нещо на българите в Кипър!

Пожелавам им да са здрави,  да имат късмет, да си запазят работата и да сбъднат мечтите си.

Живка Милова