Чернобил, неудобната истина

Днес се навършват 30 години от една от най-големите ядрени катастрофи на планетата – в АЕЦ Чернобил. Цифрите са плашещи… Активността на „горещите” (високо активни  частици с микронни размери, произхождащи от активната зона на реактора) частици е между 50 Bq и няколко kBq, при средно геометрична активност – 203 Bq. Над 90% от изхвърлената в околната среда активност се отлага върху територията на бившия СССР. България се нарежда на 4-то място сред европейските държави по отношение на отложилия се радиойод и на 11-то място по отношение на количеството на радиоцезия (¹³⁷Cs). По отношение на получената средна ефективна еквивалентна доза, за първата година след аварията българските граждани са на първо място със средно 0.75mSv, следвани от тези на Австрия (0,86mSv) и на Гърция (0,60 mSv). Цифри, най-обикновени цифри, които едва ли ви говорят нещо днес…

Нашите родители и близки в България все още помнят манифестациите по случай 1-ви Май и дъждът, който е валял в този ден… тихият убиец.

Тридесет години по-късно… Замислям се кой всъщност е тихият убиец? Радиацията или дезинформацията, дело на тогавашното българско правителство. Не можем да очакваме цялото българско население да разбира от дозиметрия и лъчезащита, за целта има специални органи…

А какво правят те?

Не унищожават заразените фуражи и реколти, в следствие на което активността на млякото и месото е в пъти завишена. Единствените мерки за защита са приложени върху управляващия апарат и армията. Тогавашният министър на отбраната ар.ген. Добри Джуров, разпорежда йодотерапия за военнослужещите. Ами останалите?! Повече за това какво е направено или не е може да се прочете в един от последните трудове по въпроса на проф. Валентин Босевски, министър на околната среда по това време – „Българският Чернобил. Спомени за неудобната истина”. Аз нямам намерение да се задълбочавам по този въпрос, тъй като много и по-компетентни хора от мен са дали своето мнение. Бих искал да насоча вниманието към една случка с по-скорошна давност. През 2013г. на митинг на ПП ДПС, тогавашният лидер на БСП Сергей Станишев излезе на трибуната и се извини на българските турци за възродителния процес, дело на „партията майка” БКП. Безспорно възродителния процес е нещо ужасно, но не по-малко ужасно е да се държат около 8 млн. души в неведение,  да не се предприемат никакви мерки за защитата им. С риск да прозвуча пресилено, за мен този акт е сравним с геноцид. Защо г-н Станишев или който и да е от лидерите на „столетницата” не се извини на българското общество за случилото се през ’86, така и така са тръгнали да поемат чужди грехове…?

В дните на Страстната седмица, в съзнанието ми много често се появява израза „от осанна до разпни го”… Сами преценете какво заслужава този акт… Поклон пред смелостта и себеотрицанието на всички хора, борили се за овладяването на пожара и минимализирането на последиците, а така също и пред всички засегнати.

Източници: Попов Л.; Кулев И. Техногенни радионуклиди в околната среда, изд. Сиела, София 2008

Проф. Валентин Босевски – интервю пред btv

Веселин Недков

Паралимни, Кипър