Художникът Жул Паскин – от Видин през Париж към вечността

На 23 октомври в Галерия „Левентис” в Никозия се състоя вечер, посветена на световноизвестния художник Жул Паскин, роден в България.

Инициатива на посланика на РБългария в Кипър, г-н Христо Георгиев, бележеща предстоящото европредседателство на България, което започва в началото на новата 2018-та година. В сътрудничество с посолствата на Франция, Израел и Галерия „Левентис”.

Гости на събитието бяха и зам.посланиците на Словакия, Сърбия, временно изпълняващия в момента посланик на Русия, директорът на френския културен център, почетния консул на България в Кипър г-н Вакис Луизо, бившият посланик на Кипър в България г-н Ст.Амврозиу, културното аташе на Гърция, Фотини Пападопулос, председател на Червения кръст, кметове на столични общини и сънародници.

Събитието бе открито от Н.Пр.Христо Георгиев. Директорът на галерия “Левентис” г-жа Лукия Хаджигавриел произнесе слово за величието и значимостта на твореца Паскин.

Видните гости станаха свидетели на прекрасна презентация, представена във филма на Християна Славкова и Харис Терапис по сценарий на посланик Хр.Георгиев и лекцията на проф.Борис Данаилов от СУ „Кл.Охридски” на фона на изпълнения на саксофон от Светломир Димитров.

Кой е Жул Паскин

Ърнест Хемингуей пише за него в „Безкраен празник“: „Приличаше повече на герой от Бродуей от края на миналото столетие, отколкото на талантлив художник, какъвто всъщност беше“

Художникът Жул Паскин е роден във Видин на 31 март през 1885 година. Появява се на бял свят с името Юлиус Мордекай Пинкас. Става един от майсторите на Парижката школа. Макар многократно да заявява, че всичко дължи на Виена – градът, в който е учил, той е щастлив в Германия, където талантът на художник му носи добри доходи, и е изключително продуктивен в Париж, където е една от големите фигури в живописта през 20-те години.

Краткият и пълен с пътешествия живот на Паскин оставя след него стотици картини, много от тях портрети и градски пейзажи, от които днес можем да надничаме в отдавна изчезнали градове и лица. Паскин рисува често за вестници и списания и всъщност с това творбите му стават хиляди – някои от тях са акварели, шаржове и офорти.

Когато Юлиус е на 7-годишна възраст семейството му се премества в Букурещ. Бъдещият художник учи във Виена, Мюнхен и Берлин, а германските списания са първите му места за изява. След като натрупва известност, в края на 1905 г. Юлиус Пинкас заминава за Париж, където влиза в компанията на художници в Монпарнас.

Макар Паскин официално да е представител на експресионизма, в творбите му все още личи силно влияние на импресионизма и пост-импресионизма. По стил те си приличат по-скоро с картините на Пол Гоген и Винсент Ван Гог (с последния Паскин има общи изложби), а Парижката школа, в която влизат той, заедно с Модилиани и Марк Шагал, оформя цели поколения художници. Паскин е един от артистите, които задават посоки и на американската живопис, неслучайно много от творбите му се излагат в САЩ и се изкупуват от колекционери там. Особеностите на Паскин и художниците около него е влиянието и на своеобразен натурализъм, повлиял силно Париж във времето на Бел Епок.

Единственото доказателство, което показва черно на бяло, че Паскин е роден във Видин, е свидетелството му за раждане. То се пази в Държавния архив на града. Уличката край съборената родна къща на художника е назована с неговото име, а недалеч от мястото се издига и барелеф на твореца…

Художникът умира млад – той се самоубива на 2 юни 1930 г., денят, в който е трябвало да открие своя изложба в Париж. Вече световноизвестен художник, негови творби са изложени в България през 1935 г., а едва 40 години по-късно е направена голяма изложба само с негови картини, която минава от София, през Пловдив и Видин. Следващата самостоятелна изложба с картини на Паскин е чак през 2013 г. Тогава със съдействието на Френското посолство в София е организирана изложбата „Жул Паскин – от Видин до Париж“.