Урок по родолюбие за малки и големи

Трети ден с небивал успех тече съвместната инициатива на „Българският Вестник” в Кипър и Къща-Музей „Иван Вазов” в Сопот – „Урок по родолюбие за малки и големи”.

След срещите в Пафос и Паралимни, довечера в Ларнака в залата на училище „К.Калогера” от 19:00часа деца и родители от училищата в Ларнака, Лимасол и Никозия ще се срещнат с директора на музея Стефан Филчев за последния урок по родолюбие.

Каним българите от Ларнака на уникалната среща, посветена на Националния ни празник 3-ти март и патриарха на българската литература Иван Вазов.

Подобно събитие от такъв мащаб се организира за първи път в Кипър, и ви уверяваме, че след срещата ще си тръгнете със самочувствието, че и ний сме дали нещо на света.

Очакваме ви!

 

„Нека всякой брат наш да чете, да помни,

че гърците са люде хитри, вероломни,

че сме ги блъскали, и не един път –

и затуй не можат нази търпят –

и че сме имали царства и столици,

и от нашта рода светци и патрици;

че и ний сме дали нещо на светът

и на вси Словене книга да четът;

и кога му викат:”Българину!” бесно,

той да се гордее с това име честно.

Нека наш брат знае, че бог е велик

и че той разбира българский язик,

че е срам за всякой, който се отрича

от своя си рода и при гърци тича

и своето име и божия дар

зафърля безумно като един твар.

Горко вам, безумни, овци заблудени,

със гръцка отрова, що сте напоени,

дето се срамите от вашия брат

и търсите пища в гръцкия разврат,

и ругайте грешно бакини си кости,

и нашите нрави, че те били прости!

Та не вашто племе срам нанася вам,

о, безумни люде, а вий сте му срам!

Четете да знайте, що в стари години

по тез земи славни вършили деди ни,

как със много кралства имали са бран

и била велика българската държава;

как свети Борис се покръстил в Преслава,

как е цар Асен тук храмове градил

и дарове пращал; кой бе Самуил,

дето си изгуби душата във ада,

покори Дурацо и влезе в Елада;

четете и знайте кой бе цар Шишман

и как нашто царство сториха го плян;

кой би Иван Рилски, чийто свети мощи

чудеса се славят до тоя ден йоще;

как се Крум преславний с Никифора би

и из черепа му руйно вино пи

и как Симеон цар угрите прогони

и от Византия приема поклони.

А тоя беше учен, философ велик

и не се срамеше от своя език

и кога нямаше кого да надвива,

той пишеше книги, за да си почива.

Четете и знайте, що съм аз писал,

от много сказанья и книги събрал,

четете, о, братя, да ви се не смеят

и вам чужденците да не се гордеят…

На ви мойта книга, тя е вам завет,

нека де преписва и множи безчет

и пръска по всички поля и долини,

де българин страда, въздиша и гине.

Тя е откровенье, божа благодат –

младий прави мъдър, а стария – млад,

който я прочита няма да се кае,

който знае нея, много ще да знае.”

 

Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит,

със поглед умислен, в бъдещето впит,

който много бденья, утринни пропусна,

но пачето перо нивга не изпусна

и против канонът и черковний звън –

работи без отдих, почивка и сън.”