На 19 февруари пред барелефа на Васил Левски в Българското посолство в Никозия, няколко десетки българи и деца от българските училища на острова се събраха за шеста поредна година, за да се поклонят пред подвига, делото и 145 годишнината от кончината на Васил Иванов Кунчев.
Без фанфари и гръмки слова, без политици и почетна гвардия, без заря и тържествени залпове, шепа емигранти за пореден път преклониха глава в Негова Памет…
Честването беше открито от Негово Превъзходителство г-н Христо Георгиев, посланик на България в Република Кипър. В краткото си слово той подчерта, че част от заветите на Левски, които ние трябва да следваме, е да бъдем единни, защото само така можем да бъдем равнопоставена част от Европа.
Ученици от българските училища „Н.Й.Вапцаров” в Никозия, „Народни Будители” в Паралимни и „Родна стряха” Арадипу поднесоха рецитал и викторина, посветени на Васил Левски, положиха цветя и венци пред барелефа на Апостола.
Поклон!
Нека помним неговите завети и следваме неговия път!
За да я има България и след нас, за да е жива България навсякъде, където има българи!
И аз имам мечти, Апостоле
Есе на Виляна Нечева от Паралимни
„И аз имам мечти, Апостоле! И аз искам като теб да видя България наистина свободна и правова държава.
Сигурно някой ще каже, че тя вече е свободна.
Да, но само на думи.
Народът ни пак е потиснат, Апостоле! Няма работа, хората са бедни, няма ред, шири се мизерия и беззаконие. Все слушаме, че България няма пари. Как тогава едни имат толкова много, как върхушката живее толкова добре, а по-голямата част от народа мизерства?
Сигурно и ние сами сме си виновни, Апостоле. Търпим да ни лъжат и се залъгваме с напразни надежди, с които ни хранят преди избори. Народът е мамен и държан в бедност. Не е честно!
А аз имам мечти, Апостоле! По-скромни са от твоите. Не претендирам за твоето величие. Искам само да мога да живея в собствената си страна. Искам и аз като всеки нормален човек да съм с близките си на празниците. Но не мога. Аз и родителите ми сме принудени да живеем на чуждо място, в чужда държава, защото в България не се справяме.
Искам като се прибера в България да не виждам малки дечица по улиците, протегнали ръчички за просия, и възрастни хора, ровещи в контейнерите за боклук, с надеждата да намерят къшей хляб. Не разбирам как е възможно! Хора, които са работили през целия си живот за същата тая България да бъдат оставени да мизерстват на старини. Това не е нормално! Не е честно, Апостоле!
Къде са управниците, които да милеят за тоя народ, както ти си милял?
Къде е народът, който тогава надигна глава и отхвърли хомота на робството?
Знаел ли си, Апостоле, че той още може да търпи? Затова ли написа в тефтерчето си онова „Народе!!!“ с трите удивителни?
А аз искам само да видя България свободна от всичко онова, срещу което си се борил и което все още го има.
Защото аз се гордея, че съм българка! Гордея се с историята и заслугите на моя народ. И знам, че той не е виновен за това, което е сега.
Само му е нужен някой като теб, истински водач, с чисто сърце, безкористен и честен, за да го поведе!“
Be the first to comment