На 11 ноември българите от Кипър, решили да посетят постановката на новосъздадения български театър в Кипър „Храмът на Мелпомена”, изживяха една истински вълнуваща вечер. Известните на нас български актриси Моника Мелеки и Юлия Бациева, учредителки на новия театър, обединиха усилията си, както и любовта си и преклонението си към големия български писател Валери Петров и представиха за първи път в Кипър и на български език неговата вдъхновена от театъра пиеса „Театър, любов моя”. Пиеса за съкровената същност на театъра, магнетичната му сила. Силата, която упражнява не само върху зрителите, но върху самите актьори. Тъжен и смешен, оптимистичен и трагичен както самия живот. На фона на една не толкова отдалечена от нас действителност, където властваха не толкова поетични, а всекидневно-прозаични и често натрапени на всички правила.
Важно е да споменем емоциалния ефект на факта, че от сцената звучеше българската реч и то онази, на вълшебника на българското слово Валери Петров. Неговият поетичен текст, най-вече в римуван и метрически стих, от друга страна поставя високи изисквания пред изпълнителите. Моника Мелеки и Юлия Бациева дадоха живот и дихание на този висок лиричен език на Валери Петров, вплетен в артистична амалгама с езика на всекидневието. Необходими бяха много майсторство и въображение, за да се превърне той в театрално действие. Двете актриси, които също са постановчици на пиесата, се справиха впечатляващо добре с тази трудна задача. На аксиомата на Валери Петров, че в актьора живеят поне две души, „а когато актьорът е не актьор, а актриса, душите в него трийсет и три са“ даде възможност на актрисите да използуват много и различни преходи, бързо да сменят маските и лицата, да преминават от мерена реч в проза и обратно, да търсят възвишеното и всекидневното и да ги смесват. С лекота, с пестеливи средства и много изобретателност се осъществяваха преображенията им като актриси в ролите и актриси в живота. Поеха без трудност, влизаха и в другите роли на пиесата, на режисьори и други. Красиво попадение бе и включването на съвремени технически средства като видеосцените (Софоклис Каскауняс). Създаде се атмосфера на романтично преклониение пред театъра, преплетено понякога със самоирония. С плавни обрати от поетичност към комичност, и обратно. Водейки героините си постепенно към дълбокото взаимно разбиране и единение под светлината на прожекторите.
Сценографията на Ангел Михайлов улесняваше сценичните преходи, с фантазия, поставяше визуално рамките на сценичното действие. Значителен бе и приносът на музиката на Мирослав Господинов и Алекс Подлесни към атмосферата на пиесата и епохата в прекрасното изпълнение на Росица Петрова и Светломир Димитров.
Тайнството на театъра въплъти на сцената танцьорката Надя Пандзи.
Считам, че актрисите Моника Мелеки и Юлия Бациева подариха на нас, а и на себе си, едно обяснение в любов към театъра с голямо и чисто вдъхновение, едно изживяване на театъра като съдба.
Василка Петрова-Хаджипапа, поетеса
Никозия, Кипър
Be the first to comment