Най-същественият белег на родопската народна песен е лириката. Текстовете й съдържат гальовни обръщения, поетични сравнения, стаени емоции на някога уединеното в своя живот население
По време на петвековното османско робство, родопските селища са първите, подложени на натиска на поробителя. Голяма част от тях, след много страдания, са принудени да приемат исляма. Той ограничава жените да пеят публично, затова песните им се чуват тихо и само в къщите. Типичен съпровод на родопската песен е гайдата, а в песните на българите, приели исляма – тамбурата, байламата. Мелодията на родопската песен се разлива с плавно движение, орнаментиката е вплетена в нея без да нарушава спокойния ритъм. Преобладават бавните песни, а хороводните са с умерено темпо. По тематика, най-голям дял в репертоара на родопските певци заемат песните на седянка. Богат е цикълът на овчарските, гурбетчийските, сватбарските песни.
Първата и най-лична певица на Орфеевата планина е Радка Кушлева. Ако трябва да дадем още един пример за всеотдайност в музикалното изкуство, без колебание бих посочил певицата Радка Кушлева.
Певицата е родена на 7 юли 1926 година в Смолянското село Широка лъка, в семейството на граничен военнослужещ – потомък на големият Кушлевски род с прочути певци и свирачи.
Още живее споменът из Родопите за Паун Кушлев, забележителен гайдар, и Петър Кушлев – майстор-резбар, песнопоец и гайдар.Тези двама чичовци, братя на бащата на Радка, са веселели съселяните си и заедно с това са насаждали любов у децата от техния род към великолепните и лирични родопски песни.
Майката – Цонка Седенкова е издънка от друг песнопойски род на село Гела. Нейната майка баба Мария Седенкова – някога най-популярната певица в този забележителен с хубавата си природа край, до 99 годишна бе със забележителна памет и природна интелигентност.
Именно баба Мария предава и дарбата, и репертоара на бъдещата голяма певица.
„Радка ми взе зехтина – казваше майката Цонка Кушлева, още като дете, жадно попиваше нашите песни”
Тези песни, този богат репертоар по-късно Радка Кушлева изпя пред България и света, със завидно майсторство, с уникалният си глас, който никога, когато чуеш, не можеш да го сбъркаш с друг.Пееше ли Радка Кушлева – това бе гласът на Родопа планина.
Животът на семейство Кушлеви не протича така спокойно сред хубавата природа на планината, а се мести от застава на застава, от село на село. Постоянният дом в Широка лъка винаги ги очаква да се завърнат.И те… с песен се връщат там и с песен го напускат, щото тази магьосница песента е неизменен спътник на Кушлеви.
През 1941 година семейството на граничния подофицер Кушлев се премества в Скопие. Вече ученичка в последния прогимназиален клас, Радка Кушлева бързо показва своя нестихващ талант на певица и в Скопие. Ще кажем само, че ученичката от четвърти клас на Стопанското училище Радка Кушлева, от този ден пее два пъти седмично по микрофоните на радио Скопие – именно там за първи път прозвучават дъхавите български песни, Радио Скопие – което и до днес пази записи и спомени за българската певица.
Първите заглавия , които се ширват са – «Бела съм бела юначе», «Кадъна седи в бахчона», «Заспало е челебийче», «Радо, бяла Радо»- последвани от стотици други.
От 1949 година насам Радка Кушлева става неизменен сътрудник и участник в програмите на Българското национално радио.През 1950 година прави записи на 70 родопски песни в съпровод на оркестърът на Коста Колев , Угърчинската группа, Тракийската тройка и групата на Иван Кирев и пр.
Вече в 1951 година виждаме семейство Кушлеви установено в Пловдив.Тук става една от основателките на Ансамбъла при ОНС, под диригентството на Асен Диамандиев. В ансамбъла развива голяма изпълнителска дейност – пее в хора, в триа и сола, винаги посрещана и очаквана с любов от българският народ.
«Тя бе певица с големи и забележителни възможности, с богат репертоар и не на последно място с голяма култура- ще си спомни за нея години по-късно добруджанката Верка Сидерова.»
Би било несериозно да говорим за Радка Кушлева бе да споменем сестрите и –Анка, Стефка и Мария.
Певица с неспокоен и търсещ дух, интелигентността и, верният усет към музиката, карат певицата да избира нови форми за популяризиране на народната песен, и то така, че съставеният от нея «Секстет Кушлеви», да разгърне една нова ера в българският фолклор, а именно тази формация е първата акапелна група много преди да се появи Трио «Българка», и най-впечатляващото е това че Секстет Кушлеви сами си подбират репертоара и правят своите обработки на песните, това позволява музикалното образование на Анка и Стефка Кушлеви.
«Секстет сестри Кушлеви – облечени в техните национални костюми с богати орнаменти и цветове, образуват един от най-хармоничните вокални ансамбли на България. Техният репертоар, създаден от народни песни, придава със сила и нежност обичаите и традициите на страната.Това е номер, пълен с очарование и поезия»- пише френският вестник «Л’Орор» от 1972 година. А вестник «Фигаро» приглася въодушавено – «При това повечето от елементите са отлични. Един Кокатрикос- директор на зала «Олимпия» в Париж би създал сензация с шесте сестри Кушлеви – певици със златен глас и самите те инструменталистки.
Днес тази нестихваща обич живее и у двете й дъщери – Соня и Диди Кушлеви, които пазят паметта за своята майка и голямото и изкуство, за да остане за поколенията, а поколенията ако имат памет и дух, ще съхранят вечен споменът за тази знаменита Българка!
Когато се говори за Родопите или се пише тяхната история, трябва да се започне от Радка Кушлева – този безсмъртен дух на Българщината, тази песенна икона на Планината, и всеки да свали шапка пред музиката и песента й, така както Йовков бе свалил шапка пред онзи колосален труд на равнината! Поклон на Сестри Кушлеви – на всички заедно – и на всяка по отделно! С Обич!
Бела съм, бела, юначе, 
цела съм света огрела.
Един бе Карлък останал,
И той не щеше остана,
ам беше в могла утонал.
В моглана нищо немаше,
сал едно вакло овчарче.
Сиво си стадо пасеше
с медно кавалче свиреше,
с кавалан думи думаше”
„Галени кога се не зьомат,
тяхнону бално колко е.”
Добрин Добрев
Бел на ред. На 7 юли 2015 год, се навършват 89 години от рождението на Радка Кушлева. Дълбок Поклон!!!
За написването на статията са ползвани материали на Михаил Букурещлиев, Проф.Тодор Бакалов
Благодарим!
Добър Добрине!Уникално написано!Само е грешна датата на раждане.Майка ми е родена на 12 юли 1926г.не на 7.Вероятно е печатна грешка.Горещо те прегръщам и целувам!Знаеш,че си ми любим певец от младата генерация!?
Дидка благодаря, знаеш какво означават Кушлеви за мен!!!