Разказът на един кипърски българин, предпочел да загърби немската социална система и уредения живот и да се върне на острова
Тежката икономическа криза, която разтърси острова ни, принуди хиляди българи да се спасяват поединично. Някои поеха обратно към родината, други – към развитите и стабилни страни в Централна Европа, търсейки работа, сигурност и финансова независимост.
Така постъпва и Никола от район Фамагуста. Идва в Кипър на 23 години и започва работа в строителството. За седемте години на острова създава семейство и има една дъщеричка на четири години. С настъпването на кризата и замразяването на строителните дейности на острова, решават със съпругата си да се преместят в Германия. И там работи в строителството. Днес ми разказа, че за трите години в Германия, семейството по никакъв начин не е почувствало различно отношение или дискриминация.
„Германия е една мултикултурна страна с много малка престъпност. В нея живеят хора от различни националности, всеки си гледа работата, а ако изпадне в нужда, социалната система на държавата му помага с каквото е необходимо. Прави се всичко за интеграцията на чужденците, организират се езикови курсове и такива по професионална подготовка. Цари строга законност и хората уважават законите и се съобразяват с тях. Съпругата ми не работеше, грижеше се за детето, защото дълго време не успявахме да намерим детска градина в близост до дома ни. И пак парите ни стигаха. Всеки се простира според чергата си. Цените на квартирите са доста високи, а колата е скъпо удоволствие. Но гладни не останахме.
Местните нямаха някакво специално отношение към нас в градчето, в което живеехме. Не се усещаха признаци на дискриминация или расизъм.
С идването на бежанците от Сирия цялата тази хармония като че ли се преобрази. В града ни имаше лагер за бежанци, където настаняваха пристигащите. Пускаха ги на разходка в града по някакъв си техен ред за няколко часа. Около Нова година с инцидентите в Кьолн и други градове на страната, сигурността и законността, които толкова харесвахме, изчезнаха. Страхът се настани в съзнанието и промени начина на живот на всички. Местните в градчето настояваха бежанския лагер да бъде преместен другаде и мисля, че го преместиха. Говореше се за една германка, продавачка във фурна, че била тормозена от бежанците и бил направен опит за изнасилване. А жената с нищо не ги е провокирала, просто излязла да разходи кучето си…
Много се написа и изговори за всичките тези опити за изнасилване и изнасилвания в пресата там, но не може да се вярва на всичко. Много неонацистки организации се възползват от ситуацията и обработват съзнанието на хората. Но все пак ние решихме да се върнем в слънчев Кипър…
Питате ме защо, след като там е било толкова хубаво…, ще ви кажа. Няколко са факторите, които наклониха везните отново към Кипър. В Кипър свикнахме с друг начин на живот. Имахме нужда от спокойствие, а не стрес и страх… Липсваше ни семейството, родителите на съпругата ми живеят на острова. Липсваха ни приятелите, в градчето там познавахме само едно българско семейство. Липсваше ни спокойния живот и свободата в Кипър… върнахме се преди три седмици в слънчев Кипър и не съжаляваме за това си решение.
Пред „германската мечта” избрахме кипърската свобода, слънце, семейство и приятели. Отново работя в строителството при стария си работодател, доволен съм, дишаме спокойно и се чувстваме свободни.”
Б.Р. Благодарим на Никола за този разказ. Пожелаваме на него и семейството му много радост и удовлетворение сред близките и приятелите му в Кипър. Не поместваме снимки на семейството, защото такова е тяхното желание.
1 Trackback / Pingback