Без билет: Опознай Кипър

Екскурзиите на  Eurolines Nikolaidis Transport

 

Продължаваме нашето малко пътешествие с древните паметници и забележителности в Кипър с Кериния и крепоста Белапайс, всяко от тях останало в историята на острова с героични битки с различни завоеватели, днес руини, напомнящи за тези славни времена.

Целият остров Кипър е осеян с безброй древни паметници – някои добре запазени, други умело реставрирани, трети – полуразрушени, но все така величествени, разказвайки за една велика епоха в далечни времена.

Кирения съществува от края на Троянската война, по времето на която тук се заселват много хора от Ахея и Пелопонес и създават няколко селища в областта. Археологическите разкопки показват наличие на селища на територията на Кирения още от неолита, от 5800-3000 г. пр.н.е. Открити са също много микенски и ахейски гробове, датирани от 14-6 век пр.н.е. Приятният климат, плодородната почва и голямото наличие на вода са идеални условия за първите заселници в Кирения.

Смята се, че основател на града е Цефей от Аркадия. Той е военачалник, акостирал на северния бряг на Кипър заедно с много заселници от различни градове в Ахея. Друг подобен град, намиращ се близо до Егио на полуостров Пелопонес, също носи името Кирения (Керинея).

Първото писмено споменаване на Кирения, заедно със седем други града в Кипър, е в египетски йератически текст от времето на фараон Рамзес III (1125-1100 г. пр.н.е.).

От началото на съществуването си като селище, Кирения печели много от морска търговия, което се осигурява от близостта й до брега на Мала Азия. Корабите отплават от Егейските острови, пътуват край малоазийската брегова линия и скоро след това акостират в пристанищата на Кирения или Лапитос. Този оживен морски път (4-3 век пр.н.е.) се потвърждава с древно корабокрушение, открито от археолога Андреас Кариолу през 1965 г. близо до пристанището. Морският път Самос-Кос-Родос-Мала Азия-Кирения показва търговските връзки на града с другите гръцки царства в Средиземноморието.

Киренийското корабокрушение

По време на наследствената война между Птолемей I и Антигон след смъртта на Александър Македонски през 323 г. пр.н.е. Кирения попада под властта на царство Лапитос, което се съюзява с Антагонийската династия. Диодор Сицилийски пише, че Птолемей пленява Праксип, цар на Лапитос и Кирения. След като Птолемейската династия, всички градове-царства са изоставени. Кирения обаче продължава да просперира заради морската търговия. През 2 век пр.н.е. той е един от седемте града на о. Кипър, които правят дарения на Оракула в Делфи, който има специални представители, които събират дарове. Развитието на града е видимо от двата храма на Аполон и Афродита и от богатото археологическо находище от Елинистичния период в рамките на Кирения.

Римляните превземат Кипър от Птолемеите и по това време Лапитос става център на провинцията. Многото открити гробове и богатите археологически находища от този период показват, че по това време Кирения продължава да бъде голям и проспериращ град.

Християнството бързо се разпространява в областта. Първите християни-мъченици използват кариерите в Хрисокава, точно до замъка, като катакомби и каменни гробища. Те са най-важните археологически обекти от този период край Кирения. По-късно някои от тези кариери се превръщат в църкви с красиви икони, най-отличителната от които е „Айя Маври“. Оттогава още Кирения е център на епархия. Един от първите епископи, Теодот, е задържан и измъчван между 307 и 324 г. по времето на император Лициний. Въпреки че гоненията на християните официално са спрени през 313 г., когато император Константин I Велики и неговия съимператор Лициний приемат Миланския едикт, който дава подкрепа на християнството на територията на Римската империя и свобода на вероизповедания, мъченичеството на Теодот свършва чак през 324 г. и църквата днес го почита на 2 март.

Днес Кериния е туристическа атракция за много туристи, които целогодишно посещават острова. Пъстра глъчка, разнородна реч, малки кокетни ресторантчета около старото пристанище, кафенета, магазинчета за сувенири…, от всичко по малко. Години наред слушах, че в окупираната част цените са доста по-ниски отколкото в нашата част на острова. Не останах с такова впечатление, търговците със сигурност и там са засегнати от кризата и работят на европейски цени.

Ги дьо Лузинян

След като Рим се разделя на Западна и Източна империя през 395 г., Кипър попада под византийско владичество и под религиозния авторитет на Православната църква. След като през 806 г. Ламбуса е разрушена от арабските нашествия, Кирения става още по-важна, защото крепостта и гарнизона осигуряват защита на жителите. Последният византийски губернатор на Кипър е Исак Комнин Кипърски. Той се барикадира със семейството и съкровищата си в замъка когато през 1191 г. крал Ричард Лъвското сърце му обявява война и впоследствие става господар на острова.

Управлението на Ричард не е прието сърдечно от местните и затова той предава Кипър под властта на Тамплиерите, а те през 1192 г. го дават на Ги дьо Лузинян. Под властта на кръстоносците селата около Кирения стават феодални имоти и градът отново става административен и търговски център на областта. Лузиняните разширяват замъка, построяват стени и кули около града и построяват още укрепления край пристанището. Те уголемяват и византийските замъци Свети Иларион, Буфавенто и Кантара, които, заедно с Киренийския замък, предпазват града от морски нападения. Замъкът в Кирения често е ябълката на раздора между кръстоносните крале в Светите земи и дори предизвиква конфликт с Генуа. Той е обсаждан много пъти, но никога не се предава.

През 1489 г. Кипър е завладян от Венецианската република. Венецианците преустройват Киренийския замък с цел да издържи на атака от барутни оръдия. Кралската резиденция и три от четирите тънки и високи кули на кръстоносците са съборени, а на тяхно място са построени дебели кръгли кули, които по-добре издържат на оръдеен огън. Тези нови кули никога не се изявяват, а през 1571 г. градът се предава на османската армия.

Белапайс

Абатството в Белапайс, наречено „Мирният манастир“, се намира в близкото село Белапайс и е построено между 1198 и 1205 г. Главната сграда, която съществува днес, датира от 13 век, по времето на крал Юг III (1267-1284 г.), и е построена от френски монаси августинци. Пристройките около вътрешния двор и магерницата са построени по времето на крал Юг IV (1324-1359 г.). Манастирът е полуразрушен и от него са останали само внушителните арки. След турската окупация през 1974 година първите етажи са се ползвали като болница, но сега и те са руини.

Тук се намира и древната православната църква „Света Богородица в бяло“, запазена като по чудо и до днес. За разлика от другите християнски храмове в окупираната част, тук иконите не са надраскани и с избодени очи. Въпреки че в тази църква не се предлагат свещички, останах изненадана от постъпката на група руски туристи. Няколко дами извадиха от чантите си свещи и ги запалиха пред иконостаса. На острата реакция на екскурзовода, че е забранено, те отговориха: „Бог е навсякъде и всичко вижда…”, което прозвуча не само като силна вяра, а и скрита заплаха…

Около манастира има богата, грижливо поддържана градина, ресторант и кафене, където можете да хапнете различни вкусотии.

Селцето е изключително живописно, зелено и китно, скътано в полите на Киренийската планина. Минавайки по тесните му улички ще останете приятно изненадани от цветните водопади по оградите на домовете и нежните ухания, идващи от портокаловите градини.