В съвременния свят, където културната и езиковата мобилност са реалност за милиони семейства, много деца растат в среда, в която се използват два или повече езика. Всички ние наблюдаваме това всекидневно. Но по ред причини ми се случва да наблюдавам и друго – често родители получават тревожни и некомпетентни съвети от педиатри, психолози и начални учители — да говорят с детето си само на гръцки и да изключат родния си език от ежедневното общуване. Аргументите включват закъсняло проговаряне, затруднения с артикулацията, хиперактивност и объркване. В някои случаи дори се препоръчва прекратяване на обучението в българско училище, за да се „облекчи“ адаптацията към местното. Това са все примери от моята практика, с които все по-трудно мога да се примирявам, тъй като това са въпроси, свързани с образованието, работата и опитът ми като преподавател вече почти 30 години. А в последмите 4 от тях тези проблеми бяха и обект на проучванията и разработките ми във връзка със защитата на поредната ми академична степен. Звуча гневно вероятно и няма да го крия – за 12 години в работа в българско училище в чужбина – тук в Кипър, съм се нагледала на какви ли не случаи от гореспоменатите. И резултатът при децата е катастрофален – прояви на всевъжможни дефицити и психологически патологии. Настоящата ми статия има за цел да обори гореизброените твърдения чрез научнообосновани аргументи от областите на психологията, неврологията, педагогиката и психолингвистиката.
Многоезичието в ранна възраст е свързано с подобрени изпълнителни функции — способност за контрол на вниманието, превключване между задачи и потискане на нерелевантна информация. Според Bialystok (2009), билингвалните деца демонстрират по-добра когнитивна гъвкавост и метакогнитивна осъзнатост. „Билингвализмът не само не вреди на когнитивното развитие, а го стимулира чрез постоянна практика на езиков контрол и селекция“ (Bialystok, 2009). Най-новите изследвания показват, че билингвализмът активира повече мозъчни зони, включително префронталния кортекс, отговорен за планиране и саморегулация (Alshayban & Alghammas, 2021).
Какво представлява когнитивното развитие? Когнитивното развитие обхваща процесите, чрез които детето възприема, обработва, запомня и използва информация. Това включва:
- Памет – способността да се запомнят и възпроизвеждат знания
- Внимание – фокусиране върху важна информация и игнориране на разсейващи фактори
- Мислене и логика – решаване на проблеми, правене на връзки, разсъждение
- Езикови умения – разбиране и изразяване чрез реч
- Изпълнителни функции – планиране, самоконтрол, гъвкавост в мисленето
Когнитивното развитие е основата на ученето, адаптацията и социалното взаимодействие. То не се случва изолирано — езикът, средата и културният контекст играят ключова роля. Многоезичието, особено в ранна възраст, стимулира тези процеси, като активира различни мозъчни зони и тренира способността за превключване между системи от правила и значения. Многоезичните деца показват значителни предимства в когнитивното функциониране. Според изследване на University of Miami (2025), публикувано в ScienceDaily:
„Многоезичните деца имат по-добри изпълнителни функции — способност за контрол на импулси, превключване между задачи и разбиране на гледната точка на другите. Това важи както за типично развиващи се деца, така и за деца с аутизъм.“
Допълнително, Evelyn Fogwe Chibaka (2018) в обзор на IntechOpen доказва, че билингвализмът подобрява когнитивната гъвкавост, паметта и способността за решаване на проблеми. Авторът категорично оборва идеологията „една нация – един език“ като научно необоснована. Bialystok (2009) също подчертава: „Билингвализмът не само не вреди на когнитивното развитие, а го стимулира чрез постоянна практика на езиков контрол и селекция.“
Психолингвистика и езиково развитие
Твърдението, че многоезичието води до закъсняло проговаряне, е научно опровергано. Временни езикови смесвания или по-бавно начало са нормални и не са индикатор за проблем. Cummins (2019) подчертава: „Няма доказателства, че използването на родния език в дома пречи на усвояването на втори език. Напротив — то подпомага академичните резултати и езиковата компетентност.“ Билингвалните деца развиват по-добро металингвистично осъзнаване — способност да разбират структурата и функциите на езика, което подпомага усвояването на граматика и лексика на втори език.
Педагогически и академични аргументи
Препоръките да се спре обучението в българско училище, за да се „облекчи“ адаптацията към кипърското, са не само необосновани, но и вредни. Изследване, публикувано в SpringerLink от Padilla & Chen (2025), разглежда билингвализма през призмата на позитивната психология и образованието. Авторите твърдят:
„Билингвалните ученици демонстрират по-висока езикова грамотност, по-добри резултати в училище и по-силна културна идентичност. Те са по-способни да се справят с предизвикателства, благодарение на когнитивната гъвкавост, развита чрез езиковото превключване.“
Друго изследване, публикувано в Sustainable Multilingualism, показва, че билингвалните програми водят до по-добри академични резултати и езикова грамотност: „Монолингвистичните подходи са по-малко ефективни за академичното развитие на деца с имигрантски произход, отколкото билингвалните програми, които насърчават грамотност както на родния, така и на официалния език“ (Padilla & Chen, 2025).
Изследването подчертава, че когато родният език се поддържа и развива, това не пречи на усвояването на официалния език — напротив, подпомага го чрез т.нар. позитивен трансфер на умения. Допълнително, документ от Semanticscholar.org – Exploring Bilingualism показва, че билингвалното образование подкрепя езиковото развитие, културната идентичност и академичния успех, особено при деца от имигрантски семейства.
Социални и емоционални аспекти
Изключването на родния език от общуването с детето може да доведе до емоционална дистанция между родител и дете, загуба на културна идентичност и затруднения в изграждането на стабилна самооценка. Harvard Medical School предупреждава:
„Езиковите бариери в клиничната среда могат да навредят на здравето на децата, особено когато родителите не могат да комуникират ефективно на родния си език.“
Многоезичието подпомага изграждането на многопластова идентичност, емпатия и междукултурна чувствителност. Според обзор на Big Think – 10 Benefits of Bilingualism, билингвализмът подобрява емоционалната интелигентност, социалната чувствителност и междукултурната комуникация.
Мит – Научна реалност
- „Детето проговаря по-късно, защото чува два езика“- Няма доказателства за забавяне; билингвализмът подпомага езиковото развитие
- „Ходенето на българско училище обърква детето“ – Родният език подпомага академичния успех и културната стабилност
- „Хиперактивността се засилва от многоезичието“ – Няма връзка между билингвализъм и хиперактивност; когнитивният контрол е по-добре развит
Да се съветват родители да изключат родния си език от общуването с детето е не само научно необосновано, но и вредно за неговото когнитивно, емоционално и социално развитие. Многоезичието е богатство, а не пречка. Родителите трябва да бъдат насърчавани да поддържат и развиват родния език на децата си, като същевременно подкрепят усвояването на езика на страната, в която живеят. Това е пътят към изграждане на уверени, адаптивни и културно осъзнати личности.
Живка Милова