В Кипър, както и в десетки други страни, българските неделни училища (БНУ) предлагат обучение по български език, литература, история и култура, което често надхвърля рамките на стандартната програма. Вместо да се фокусират единствено върху изпити, тези училища насърчават творческото писане и личното изразяване, работят с разнообразни текстове – от класика до съвременна литература, стимулират дискусии, дебати и критическо мислене, свързват езика с идентичността и културната принадлежност.
В българското училище децата не просто учат езика – те го преживяват. Това е пространство, където мисленето и чувството вървят ръка за ръка.
Този подход контрастира с критиките към кипърската образователна система, където учениците често се чувстват откъснати от съдържанието и пишат „по шаблон“. В този смисъл, българските училища в чужбина могат да бъдат вдъхновение за реформа, която поставя ученика в центъра на образователния процес. И както казва езиковедът Светослав Берчев: „Когато езикът се преподава като живо средство за мислене и общуване, резултатите не закъсняват.“
* Светослав Берчев (2023). Връзката между съзнанието и езика – изследване на влиянието на езиковата среда върху педагогиката. Великотърновски университет.
Гъвкавост, адаптивност и грижа – формулата на успеха
Българските неделни училища се отличават с нещо, което липсва в много национални системи – гъвкавост. Те се адаптират към конкретните нужди на учениците, независимо от възраст, езиково ниво или културен контекст. Вместо да следват еднообразни програми, БНУ изграждат учебния процес около личността на детето: адаптират съдържанието според интересите и възможностите на учениците, приемат различни стилове на учене и индивидуални способности, свързват езика с изкуство, наука, история и култура.
Това не е просто методика – това е грижа. Грижа за детето, за неговата връзка с корените, за неговото бъдеще.
Учителите – сърцето и съзнанието на неделното училище
Най-голямото богатство на българските неделни училища са техните учители. Те не са просто преподаватели – те са създатели, вдъхновители, носители на културна памет и двигатели на промяна. В условията на ограничени ресурси и често без институционална подкрепа, те създават учебни материали, съобразени с реалностите на българските деца в чужбина, като адаптират съдържанието към езиковите и културните особености на всяка общност.
Преподавателите в българските неделни училища разработват иновативни методи, които съчетават българската образователна традиция със съвременни педагогически подходи, за да направят ученето живо и ангажиращо. Организират проекти, изложби, театрални постановки и литературни конкурси, които превръщат училището в културен център и вдъхновяват учениците да изразяват себе си. Те непрекъснато се квалифицират, посещават обучения и обменят опит, за да бъдат в крак с най-новите образователни тенденции и да отговорят на динамичните нужди на съвременната учебна среда. Работят с внимание към всяко дете – независимо дали то е напреднало, има езикови затруднения или идва от различен културен бекграунд, като създават подкрепяща и приобщаваща среда, в която всяко дете може да се развива и да се чувства свързано с българските си корени.
Тези учители са не просто професионалисти – те са визионери. Те не чакат реформи – те ги създават. Те не се оплакват – те действат. Те не се бият в гърдите с патриотарски лозунги – те градят бъдеще. Именно благодарение на тях българският език не просто оцелява – той се развива, живее, вдъхновява. Те са живото доказателство, че качественото образование не зависи от системи и бюджети, а от хора, които вярват в мисията си.
Образование, което създава общност
Българските неделни училища не просто съхраняват езика и културата – те изграждат общност. Те събират семейства, създават приятелства, вдъхновяват сътрудничество между поколенията. Всяка събота или неделна сутрин, когато децата прекрачат прага на училището, те не влизат просто в класна стая – те влизат в българското културно пространство, което ги свързва с корените им и ги прави част от нещо по-голямо.
Това е място, където родителите се срещат, обменят идеи и се включват активно в училищния живот. Празници, чествания и съвместни инициативи превръщат училището в център на българската общност зад граница – живо, сплотено и вдъхновено от обща кауза.
Това образование не е самоцел – то е социална мисия. То изгражда идентичност, самочувствие и принадлежност. То показва, че езикът не е само граматика, а начин да бъдеш част от една история, която продължава да се пише.
Уважаеми родители, патриотизмът започва от избора
Ако искаме децата ни да говорят български, да познават историята си, да се чувств
ат част от културната ни тъкан – трябва да ги запишем в българско училище. Не е достатъчно да публикуваме снимки с шевици и да споделяме патриотични цитати. Истинският патриотизъм е ангажимент. И започва с образованието.
Посещението на БНУ не носи само културна стойност – то има доказани ползи за когнитивното и психологическото развитие на децата. Изучаването на родния език като втори или трети език подобрява паметта, концентрацията и способността за решаване на проблеми, развива емоционалната интелигентност и чувството за принадлежност, укрепва самооценката и идентичността, особено в мултикултурна среда.
Според изследване на Sanjoy Shil (2024), проведено в Kalinga University, двуезичното обучение значително подобрява металингвистичната осъзнатост, изпълнителните функции и когнитивната гъвкавост, като същевременно води до по-високи академични резултати в дисциплини като четене, математика и природни науки. Авторът подчертава, че учениците, обучавани на два езика, развиват по-добри умения за адаптация, критическо мислене и справяне с комплексни задачи – качества, които са от съществено значение в съвременната образователна и социална среда.
* Sanjoy Shil (2024). The Impact of Bilingual Education on Cognitive Development and Academic Performance. Kalinga University.
Нека не пропускаме тази възможност! Нека направим избора, който има значение – ако сме българи!
Живка Милова