Една българка в страната на аборигените и кенгурата
Австралия – мечтана дестинация за почивка! Прекрасно време, слънце, страхотни плажове и много забавления! Какво повече може да иска човек? Австралия е и любимо място на сърфистите от цял свят. Страната е 6-тата по площ в света, което определено ще предложи неограничени възможности и разнообразие от забавления.
Горе долу така я описват в туристическите справочници. Но монетата винаги има две страни, често едната е излъскана и блести, а обратната…
Преди месец Ели мина забързана край офиса, имаше нужда от бърза услуга. Със светнали от радост очи, обяви – „Завърнах се! Кацайки на летището, идваше ми да коленича и целуна горещия кипърски асфалт!” Погледнах я озадачена от експлозията от думи и емоции, бях забравила, че преди време тръгна за Австралия, решила да последва любимия си съпруг. А Ели продължаваше да чурулика колко е щастлива, че отново е в Кипър, сред приятели, сънародници и близки хора. Уговорихме се да се видим по-късно, работех усилено по броя на списание БГ Фактор и нямах време дори за приятелски разговор.
Срещнахме се отново в един горещ ден в края на юни… Вече успокоена и вкарала работите си в ред, Ели заразказва, слушах и не смеех да я прекъсна, със сигурност имаше нужда от много добър слушател като мен.
Ели Комитова е от Благоевград и идва в Кипър на 34 години. За малко, както повечето от нас…
Взела си отпуск за шест месеца от училището, в което преподава математика и физика, бясна на системата и безумията в образованието. Казва, че падението в образователната система започва с издаването на нови учебници от нови и неутвърдени автори с европейски пари, един от друг по-некачествени; писани от хора, които изобщо не са стъпвали в училище. Убедена е и днес, че това е съвсем съзнателен акт, за да бъде унищожено българското образование. Твърди, че в България се работи съзнателно за опростяването и обезличаването на будния ни народ.
„Защо мислиш бяха премахнати униформите? За да се набие в очите и съзнанието на децата кой какъв е и къде му е мястото. Започна се от най-крехките създания-децата, давайки ясен сигнал за това, какво ги очаква в бъдеще. Даваше се преднина на наглеци и простаци, първенюта, забогатели странно за една нощ.“
В Кипър
Имала нужда от кратко бягство, да пререди приоритети, да си изясни какво иска, да потърси тишината… Започва работа в Ларнака, запознава се с Джейсън, който е австралийски кипърец и след четири години връзка, решават да се оженят. Пази прекрасни спомени от тези първи години, спокойствие, море, скали, усмихнати и необременени хора.
„Много съм размишлявала върху разликата между кипърци и нас, българите. Когато си слаб, затруднен, те ще ти помогнат, а ние ще те натиснем, за да потънеш по-бързо. Когато силите са изравнени, кипърци се борят, а ние прекланяме глава пред по-силния и се страхуваме.
Кризата ни стресна, вероятността да остана без работа беше голяма. Джейсън пък го теглеше отново към родината му. В спомените му тази огромна страна бе възможност за ново начало. Нямаше накъде, съгласих се на промяната, а и исках да уважа това негово решение.
Австралия, Сидни
Той тръгна през април 2014-та и пристигайки там, веднага започна работа в кипърска фирма за търговия с риба и рибни продукти. Аз обаче трябваше да уредя визата си, и независимо, че сме семейство, той трябваше да гарантира за мен в официални документи, които трябваше да подготвя. А тази виза ни струваше три хиляди долара, като че ли на луната щях да ходя… През септември 2015-та след 27 часа пътуване пристигнах в Сидни, космополитен град, най-големият в Австралия. След немалко перипетии около митническата проверка излязох, посреща ме Джейсън с букет цветя, придружен от леля си и съпруга й. След повече от два часа път пристигнахме в жилището му. Аз – изморена, но очите ми на осем, жадно поглъщах всичко около себе си – гледка, хора, движение, всичко, което бях виждала по филмите и в интернет. Исках първо да видя аборигените и операта. Днес си мисля, че бих могла да напиша цяла книга за това…
В продължение на месец бях туристка и ученичка, задължително трябваше да уча английски, а след месец започнах работа в заведение в търговски център. А там търговските центрове са като малки градове, има всичко, цял ден може да се щураш насам-натам под изкуственото осветление, огромните куполи и тълпите от хора и туристи. Но аз не се щурах, работех цял ден сред купищата храна и посуда.
Австралия е демократична страна без демокрация! Един експеримент на Англия, която в края на 18-ти век я превзема и основава наказателна колония (каторга). По-късно през 19 век, на континента са създадени други колонии от Великобритания, и европейските изследователи навлизат дълбоко във вътрешността на континента. Донесените болести от европейците и конфликтите с британските колонисти значително намаляват местното население, измествайки ги дълбоко в пустинята. След Втората световна война страната развива мултикултурна миграционна политика и само тогава пристигат повече от 6,5 млн.имигранти от всички континенти, политика, която продължава и днес. Представяте ли си, съвременната Австралия има само 115 годишна история. Една изкуствено създадена страна, в която живееш за да работиш и работиш, за да ядеш. Съществуваш, за да просъществува благоденствието на ограничен брой фамилии и големи световни фирми и това важи за една огромна част от населението. Престъпността не е никак ниска и не бих казала, че там може да се живее спокойно както в Кипър.
Ако някой си мисли, че там можеш просто ей така да започне работа, жестоко се лъже. Необходими са препоръки и гаранции. Животът на обикновения човек е един омагьосан кръг – пътуване-работа-стрес-пътуване-спане-отново пътуване, и така, всеки ден…
Не бих казала, че има някаква форма на расизъм, там на практика всички са чужденци. Едни от най-привилегированите са арабите, а най-низвергнатите – аборигените и бедните бели европейци. Много националности, култури и религии събрани на едно място. Представете си европейската с китайската култура една до друга, нямат никакви допирни точки, нищо общо. Защо са капсуловани арабските общества? Обединява ги религията, вярата, където и да са по света. В същия момент обаче, колко лесно на религиозна основа се манипулират хората в по-бедните и арабски страни от великите играчи.
Там всичко е изкуствено, в една дива и девствена среда са създадени големи градове и луксозни сгради, няма хармония, няма спокойствие – огромен дисбаланс. Като един огромен балон сред нищото, който ако се пукне, всичко в него ще се разпадне…
Виждах, че на Джейсън не му е добре, на мен никак, осъзнавайки действителността и това, което ни чака. Реших да се върнем в Кипър. И той веднага се съгласи.
Австралия не е за хора на нашата възраст, обречен си. Ако си на 20 години и завършиш там образованието си, имаш някакви шансове за реализация. Признават дипломи от Англия и Щатите, дипломите от всички други страни са непотребни хартийки. С моята учителска диплома можех след година да отида на курсове за детегледачка или за някакъв дом за възрастни хора и след още една година учене, да имам правото на тези професии. Абсолютно безумие.
Отново в Кипър
С връщането си, нямах търпение да видя морето, да повървя по камъните боса, да си припомня най-щастливите си мигове тук. След месец се върна и съпругът ми, трябваше му време да уреди документи и напускане. Щастлива съм, че отново сме сред приятели и познати, вървя по улиците и се усмихвам. Първия ден бях готова да прегърна всеки срещнат…
В туристическите справочници описват Австралия като Рая на земята. Може би е такава, но за туристите. За обикновените хора, тръгнали с надежда, че може би ще открият златната ябълка, е само един мираж. Отчасти съм ядосана на себе си, струваше ми доста отрицателни емоции, но от друга си казвам – отидох, видях и се върнах тук, където съм щастлива.“
Още за Ели Комитова
Преминала за десет години през три страни, днес Ели цени честността; не може да прости лъжата и предателството; все още иска да пътува, но като турист. Смята, че обединението на Кипър не е възможно в тази сложна политическа обстановка и казва: „по-добре високи стени, отколкото обединение“; че глобализацията не е за добро и че е в услуга на икономическите и политически интереси на великите страни; вярва, че социалните мрежи са един измислен и илюзорен свят, вземащ и отнемащ повече, отколкото дава; вярва в Бог и ходи на църква, когато има потребност. И най-важното, чувства се свободна и щастлива в нейното райско кътче – Кипър.
Вярва, че българите в чужбина са по-истински патриоти, избягали и опазили се от месомелачката България.
Мотото й: Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!
Be the first to comment