
За всяка жена, която води своята мълчалива, но голяма борба.
За жените, които се борят сами и изграждат живота си от нулата.
За жените, които са били малтретирани и са намерили сили да се изправят отново.
За тези, които все още се борят да намерят гласа си и да нарушат мълчанието.
За жените, които се бориха за нашите права. Които бяха начело, когато обществата ги искаха обратно. Които отвориха пътища, за да можем днес да живеем с повече свобода и достойнство. за разведените майки, които отглеждат децата си сами. Които са едновременно майка и баща. Които се уморяват, сриват се, но продължават.
За работещите жени, които балансират отговорностите и мечтите си.
За безработните, които никога не спират да опитват.
За жените, които учат и мечтаят.
За жените, които се борят с болестите и не се отказват.
За тези, които нямаха подкрепа, но станаха подкрепа за всички.
За жените, преживели войни.
За жените, които бяха изтръгнати от домовете си.
За майките, които загубиха деца.
За жени, преживели геноциди, преследвания, насилие и статут на бежанци.
За тези, които запазиха семейството, вярата и надеждата живи сред руините.
За жени, които скърбяха, но не се отказаха.
Които боляха, но продължиха.
Които носят истории за болка и оцеляване на гърба си.
За жени, които никога не се отказаха.
Които паднаха и се изправиха.
Които плакаха тайно и се усмихваха пред нас.
Които продължават, дори когато всичко изглежда мрачно.
Честит празник на всяка жена!
На всяка жена, която издържа, която се бори, която мечтае!
Защото в свят, който често е изпълнен с болка и мрак,
ние сме светлината, която не угасва.
Ние сме искрата, която упорства в пепелта.
Ние сме силата, която ражда надежда, дори в най-дълбоката тъмнина.
Евридики Никифору
**
Η 8η Μαρτίου είναι μια μέρα για όλες…
Για κάθε γυναίκα που δίνει τον δικό της, αθόρυβο αλλά και σπουδαίο αγώνα.
Για τις γυναίκες που παλεύουν μόνες τους και χτίζουν τη ζωή τους από την αρχή.
Για τις γυναίκες που κακοποιήθηκαν και βρήκαν τη δύναμη να σταθούν ξανά όρθιες.
Για εκείνες που ακόμη παλεύουν να βρουν τη φωνή τους και να σπάσουν τη σιωπή.
Για τις γυναίκες που αγωνίστηκαν για τα δικαιώματα μας. Που στάθηκαν μπροστά όταν οι κοινωνίες τις ήθελαν πίσω. Που άνοιξαν δρόμους για να μπορούμε σήμερα να ζούμε με περισσότερη ελευθερία και αξιοπρέπεια.
Για τις χωρισμένες μητέρες που μεγαλώνουν μόνες τα παιδιά τους. Που είναι και μάνα και πατέρας. Που κουράζονται, λυγίζουν, αλλά συνεχίζουν.
Για τις εργαζόμενες γυναίκες που ισορροπούν ευθύνες και όνειρα.
Για τις άνεργες που δεν σταματούν να προσπαθούν.
Για τις γυναίκες που σπουδάζουν και ονειρεύονται.
Για τις γυναίκες που δίνουν μάχες με ασθένειες και δεν τα παρατούν.
Για εκείνες που δεν είχαν στήριξη, αλλά έγιναν οι ίδιες στήριγμα για όλους.
Για τις γυναίκες που έζησαν πολέμους.
Για τις γυναίκες που ξεριζώθηκαν από τα σπίτια τους.
Για τις μάνες που έχασαν παιδιά.
Για τις γυναίκες που βίωσαν γενοκτονίες, διωγμούς, βία και προσφυγιά.
Για εκείνες που μέσα στα ερείπια κράτησαν ζωντανή την οικογένεια, την πίστη και την ελπίδα.
Για τις γυναίκες που θρήνησαν, αλλά δεν λύγισαν.
Που πόνεσαν, αλλά συνέχισαν.
Που κουβαλούν ιστορίες πόνου και επιβίωσης στις πλάτες τους.
Για τις γυναίκες που δεν τα παράτησαν ποτέ.
Που έπεσαν και ξανασηκώθηκαν.
Που έκλαψαν κρυφά και χαμογέλασαν μπροστά.
Που συνεχίζουν, ακόμα κι όταν όλα μοιάζουν σκοτεινά.
Χρόνια πολλά σε κάθε γυναίκα εκεί έξω.
Σε κάθε γυναίκα που αντέχει, που παλεύει, που ονειρεύεται.
Γιατί μέσα σε έναν κόσμο που πολλές φορές γεμίζει πόνο και σκοτάδι,
εμείς είμαστε το φως που δεν σβήνει.
Είμαστε η σπίθα που επιμένει μέσα στις στάχτες.
Είμαστε η δύναμη που γεννά ελπίδα, ακόμα και μέσα στα πιο βαθιά σκοτάδια.
Evridiki Nikiforou
Приятели, думите на моята внучка, която прави първите си опити в света на словото ме трогнаха и зарадваха, че расте едно ново поколение, което не се страхува от думите и истината, каквито и да са те.
От сърце ѝ пожелавам успех!
Честит ни празник!