Мисли на глас или изповедта на един пушач
Не зная дали ще се сетите, че днес е Световния ден без тютюнопушене. Десетки правителства се обявиха против тютюнопушенето и предприеха строги мерки срещу пушачите, заявявайки, че през XXI век проблемът с тютюнопушенето ще изчезне.
Не съм сигурна, че са успели в битката, за пушача не важат никакви забрани и ограничения.
Аз съм пушач, правя го от години. Сутрин, още неотворила очи, пускам машината за кафе и паля цигара. Със сигурност го правят милиони хора по света. Не ме стряскат нито предупрежденията на лекарите, нито кампаниите против цигарения дим, нито лудата дискриминация, на която сме подложени като пушачи по заведения и обществени места. Сигурна съм, че също милиони мислят като мен. Наглостта ми стига дотам, че понякога не питам дали мога да запаля в компанията на непушачи.
Едно време шефката ми казваше, че пушачите са най-наглото племе. И си мислех, че е права, какви ли салтанати и номера не правех, за да пуша в офиса си. Докато преди няколко години, връщайки се в България не седнахме на кафе. И каква беше изненадата ми, когато г-жа Алексиева извади пакет цигари и ме попита дали може да запали. Щях да падна от стола…, веднага си помислих „Провокира ме, проверява ме дали съм отказала цигарите”. Оказа се, че и тя е влязла в нашия отбор. С почти виновна усмивка заяви „Децата пораснаха, вече имам внуци, но родителите им да му мислят как да ги възпитават. Аз изпълних дълга си, а сега ми се пуши една цигара в добра компания…”
Не знаех дали да се радвам или злорадствам. Пушенето не е от нещата, с които се гордея, но ми харесва…
И все пак, в днешния ден ми се иска да изпуша по-малко цигари… Не искате ли и вие да опитате?
Честит празник на всички, които не харесват този си навик и днес ще опитат да спестят на непушачите емоцията „пушач сред непушачи”.
Ева Иванова
Be the first to comment