Този ден идва от далечното Средновековие, за да се впише във възрожденския „Месяцослов или календар вечний“ на панагюрския войнуган Велко Королеев. Годината е 1852, а от следващата вече се чества като общоучилищен празник в редица селища от Отечеството.
Велко Королеев разбрал за този ден, докато бил на служба при княз Стефан Богориди и Гаврил Кръстевич. От двамата велики българи и от стари книги ръкописни научил Королеев, че Методий и Константин-Кирил Философ са братя едноутробни и родом българи от град Солун. Делото на тези братя, признати за светци от православната и католическата църкви, въздигнати и като покровители на Европа, е наша нетленна национална гордост. Създадената от тях глаголица и сътворената от учениците им българска кирилица са най-ценното ни достояние. Не е случайност, че българската кирилица беше призната за една от трите азбуки на обединена Европа, наред с гръцката и латиницата. Нима не трябва да сме горди, че създадената в България от Светите седмочисленици богоносна кирилска писменост и книжовност става основа на литературните славянски езици, че днес на нея пишат и четат близо 300 милиона човешки същества – в България и Русия, в Сърбия и Беларус, в Украйна и Казахстан, в Узбекистан и Монголия…
На българската кирилица говорите, пишете и четете и вие, скъпи сънародници, живеещи извън пределите на Отечеството, което никога не сте напускали във вашите спомени, мечти и блянове.
Нека прославим най-българския празник – Денят на кирилските букви извити, с които рисуваме надежди и чертаем бъдещето на децата ни! Този ден е най-съкровен и най-тържествен, защото словото представлява нетленната божествена искра, чиито благодатен огън ни обединява в нация с непреходна слава. Да пребъде този ден!
Боян Ангелов,
Председател на Съюза на българските писатели
***
КРАСНОПИС
Да бъда слаб не ми се иска
и пренареждам без охота
под сянката на обелиска
остатъците от живота.
Не ме е срам да препродавам
надеждици неослепени,
а после да преодолявам
непредсказуеми промени.
Такъв ли съм, или така е
предначертано от съдбата?
Убиецът ще се покае
пред бездната на свободата.
Палачите ще се разплачат
под скелета на ешафода.
Неспирно ще кове ковачът
меч с неръждаема природа.
В такова бъдеще живея
и миналото не е мило,
но страх ме е, че не умея
да пиша с кърваво мастило.
Боян Ангелов
***
А ПРОШКАТА Е ПРОЛЕТ
Как светът ме боли, там отляво, където е светло.
Да не гледам нататък, да не смея – умоляваш ме ти.
Ще избухне тъгата и ще срине небето, което
се крепи върху поглед от нашите общи очи.
(А боли, как боли този свят безнадежден, безобѝчен и в облаци цял!
С рамене на Атлас ме поглеждаш, сякаш някак внезапно разбрал,
че едничката наша надежда е препълен с отрова бокал.
Но подпираш небето от нежност и изпращаш ми нов мадригал.)
…
Как светът преболя, там отляво, където те има.
Щом погледнах нататък, аз видях – още там, все за мене, си ти.
След взрива на тъгата е пролет, а чуждата зима
се завърна в сърцата на тези, на които простих.
Ива Спиридонова
**
РАЗГОВОР С РОДЕН
Ваятелю, салют и добър ден!
Ти моята история не знаеш,
но ако беше българин роден,
в какъв ли образ щеше да изваеш
България? Навярно би създал
метафора от кръв – червена глина;
калпак посечен, изгорен кавал
или орач, запрегнат в три синджира;
или глава на войн ослепен,
или пък кървавия торс на Йово…
Ще бъде вярно, но ще е фрагмент,
ще бъде старо, няма да е ново.
Решението точно на въпроса
е в следната метафора, комай:
една жена, която крачи боса,
а пък жарта пред нея няма край.
Ивайло Балабанов
**
АВТОПОРТРЕТ
Над троскота да блъскам до живот.
Да хвърлям бисерите пред свинете.
Да чакам знак от скрития ни код,
затрупан под пръстта на вековете.
Да вярвам, че България все пак
ще надживее и раи, и юди,
макар че под железен похлупак
държи ни шепа овластено-луди.
Да викам: – Братя, няма дял смъртта
над Отечеството величаво.
На квакащия фон на вечерта
във ехото си да се припознавам.
И най-накрая, някъде на път,
сред хората облъскани и груби,
да рухна, без да чуя как шептят:
– Добре го вижте! Би се и загуби!
Георги Ангелов
Be the first to comment