Сирна неделя или Сирница – това е седмицата между двете заговявания пред Великденския пост.
По някои краища, рано сутринта в неделята на заговяване, маскирани младежи развеждат джумал по къщите.
Джумалът има глава на елен-рогач. Има дълги и червени рога – предвестници на пролетта. Тялото му е покрито с козинява черга и има много окачени звънци. Носят го подскачайки и така звънците издават неповторими звуци.
Джумалът благославя за радост, щастие и голям берекет, за буйни ниви и пълни хамбари. Стопаните го закичват с цвете и поливат с вода.
Пречистващата сила на огъня
Сирни Заговезни е известен и с паленето на огньове (сиреници) вечерта в неделя.
Всемогъща е силата на огъня и чрез него хората вярват, че изгарят злите духове. За здраве и късмет се прескача огъня. Някъде въртят и факли от слама. Смята се, че така се прогонват бълхите.
Заговезни е празник на всеобщото опрощение
След като изгорят огньовете (сиреници) се ходи на гости у кумове и родители, за да се иска прошка.
По-малките винаги искат прошка от по-големите.
Чрез този обичай се цели да се възстановят добрите отношения, ако са си казали лоши думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ.
Трапезата – Последното облажване
Вечерята на Заговяване е особено тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни продукти, яйца и риба. На трапезата присъстват баница, риба, сърми, яйца, мляко, сирене и задължително бяла халва.
Be the first to comment