138 години от освобождението на България от турско робство

На трети март отбелязваме Националния празник на България – Денят на Освобождението от Турско робство и възкресението на Българската държава.

На 3-ти март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на 5-вековното потисничество.

За повечето от нас това е денят на Освобождението, ден на национална гордост и преклонение, за втори е ден, който поражда спорове и до днес, чия е заслугата за българската свобода. За трети пък е няколко почивни дни, които още от днес ще ги отведат до мечтана дестинация на почивка…

Но всеки българин знае и чувства дълбоко в сърцето си, че място за спор тук няма – ние сме плащали с кръвта на героичните си предци в продължение на 500 години, за да стигнем до този съдбовен ден. И никой не може да накърни националната ни гордост и самочувствие, когато си спомняме за тях.

В последните години се чуха различни гласове в публичното пространство: че когато император Александър Втори подписвал Манифеста за обявяване на Руско-турската война, се ръководел не от любов към поробените братя-славяни, а от имперски амбиции. А какви амбиции са имали хилядите доброволци от цяла Русия, тръгвали по свое желание да оставят костите си в далечната земя в името на спасението на един братски християнски народ?

   “Не трябвало да честваме Трети март като национален празник, защото свободата ни не била извоювана с усилията на българския народ, а ни била донесена даром на върха на руските щикове.”

Такива изявления са израз на неблагодарност и непризнателност и от много днешни български политици не само към нашите освободители, но и към всички знайни и незнайни родолюбиви българи, които със своята саможертва подготвиха, проправиха пътя на нашето Освобождение.

В този свят ден много съвременници свеждат глави не само за почит и благодарност, но и за размисъл…

Какво става с българската свобода, демокрация, политика и държава? Преди 138 години народът ни е ликувал от избавлението от петвековно робство, а днес денонощно ни атакуват с турски новини и сериали, искат турски самолети да пазят небето ни, а в градовете ни жени и мъже, довчера наричащи се българи, днес надяват бурки и шалвари и се наричат мюсюлмани…

Скъпи Българи, където и да сте по света,

Нека не забравяме, че свободата ни е скъп дар от Бога и Русия, дар изстрадан и измолен с кръвта, воплите и молитвите на измъчения български народ и си спомним за всички по-големи и по-малки, по-известни и безименни герои, които не пожалиха себе си, за да ни има днес нас и България!

И докато само си мислим в този ред, без нищо да правим, мюсюлмани от десетки страни наводняват Европа и ясно искат своите права за достоен живот. А какво става с нашите права…? Още ли ще спорим, че Русия ни е поробила, а не освободила?

***

На трети март т.г. Н.Пр. Христо Георгиев и Почетния консул на България в Кипър г-н Вакис Луизо ще дадат прием, на който са поканени десетки посланици, политици и граждани.

Всички български училища на острова ще отбележат годишнината от Освобождението на България от турско робство с различни инициативи.

Честито Освобождение!