ПАМЕТ: Поетът и художник Сирак Скитник – първият директор на новосъздаденото Радио София

На 25 януари бе отбелязан тържествено в НДК 80 годишния юбилей на БНР.

Държавният глава Росен Плевнелиев удостои Българското национално радио с Почетния знак на президента за изключителен принос в утвърждаването на високи професионални стандарти в българската журналистика, както и по повод 80-годишнината от основаването на медията. Почетното отличие бе прието от генералният директор на БНР Радослав Янкулов.

Сцената на НДК събра и над 250 певци и музиканти, които поднесоха свои знакови изпълнения.

Честит юбилей на Нашето Радио!

 

Навършиха се 80 лета от създаването на Българското Национално Радио, с указ на Цар Борис Трети през 1935 година, една достолепна годишнина на първото радио у нас. И с гордост искам да отбележа, че първият репортаж на живо е излъчен от Добрич през септември 1940, когато новинарската емисия започва с гласа на първият говорител Петър Витанов: ”Добър ден драги слушатели, излъчваме от свободна Добруджа.”

„Вълнението от първото българско радиопредаване в живота ми придоби у мене съвсем реални измерения едва когато твърдо реших да стана собственик на личен детектор и слушалки. За съжаление обаче този път съдбата не ме подкрепи. Никой вкъщи не пожела да се заинтересува финансово от моите родолюбиви радиоамбиции. Отказа ми поддръжка дори и дядо, който иначе винаги бе проявявал най-добронамерена благосклонност към моите хлапашки щуротии. А от продажбата на спечелени ашици или „главички” на киноартисти сред децата от квартала, не можех да събера в никакъв случай парите за детектора и слушалките.

Ща не ща, въпросът за собствен „радиоапарат” отпадна от „дневния ред” на моите амбиции, но за щастие самото „Родно радио” не се повлия от този провал. И продължи да излъчва редовно своите кратки предавания.

През началото на тридесетте години, когато в софийските домове се появиха по някой и друг радиоапарат, предаванията на нашата софийска радиостанция – впрочем тя беше единствената в онези дни – станаха дори по-дългички. Взеха да траят по три или четири часа.

По същото време, малко преди да свърша прогимназия, в живота ми се случи още едно радиочудо! В Павлово издигнаха първата висока, вече желязна антена на „Родно радио” – ще напише години по-късно сладкодумният бай Драган Тенев, и в думите му ще усетим същият трепет с който е посрещнал вестта за родното ни радио. А първият директор е Сирак Скитник – една ярка фигура в българската култура през 30-те години на миналия век. Кой е всъщност той? Сирак Скитник или Панайот Тодоров Христов….

 

Панайот Тодоров Христов е роден на 22 ноември 1883 в Сливен. Починал е на 5 март 1943 в София. Завършва Богословското училище в София (1902). Учителства в прогимназията в с. Върбец, в Сливен и дp(1903–04). През 1908 г. заминава за Петербург и се потапя в художествения авангард, постъпва да учи (1908 – 1912) в частно художествено училище на Елена Званцева, където му преподават Леон Бакст и Мстислав Добужински – водещи фигури на знаменитото обединение “Мир Искусства”. Изпитва влиянието на руския окултизъм (Рьорих, Вячеслав Иванов), както и на още младите Марк Шагал и Василий Кандински.

Сътрудничи с поетични творби на разли(ни наши списания. Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията “Българска реч”, “Съвременник”, “Везни”, “Хиперион”, “Златорог”, “Художествена култура” и др. Като илюстратор Сирак Скитник създава неповторими произведения към Поеми на Едгар Алан По, равностойни на поетичните си оригинали.

А ето какво е оставил в архива за своя псевдоним Сирак Скитник:

„Един ден – разказва той в спомените си – баща ми, който често оставаше без работа, ми даде 40 лева с думите: “Синко, повече не мога. Виж къде и как ще изкарваш хляба си”. През 1898 г. постъпва в Семинарията в София и през тези четири години създава връзката си със софийската литературна бохема. Следва изявата му като поет и раждането на псевдонима.

В годините след войните Сирак Скитник започва своята публицистична дейност, като се стреми да пренесе в България онзи новаторски дух, с който се срещнал и който е научил в допира си с колосите на изкуството на 20 век в Петербург. Затова той оглавява духовния елит в София. През 1919 г. заедно с Николай Райнов и Иван Милев създават движението “Родно изкуство”, за да се сроди изобразителното ни изкуство с експресивната прелест на старата българска икона, миниатюра, стенопис, тъкани и орнаменти, митове и легенди. През 1923-1924 г. той е драматург и артистичен секретар на Народния театър и поставя пиесата на Морис Метерлинк “Монна Ванна”. За това негово режисьорско и художническо изпълнение дълго се говори като за събитие.

И отново се потапяме в спомените на Драган Тенев, защото те освен че са достоверни, са описани много точно и истински от него свидетел на онова време:

„ Знам, че някои съвременници ще се усмихнат снизходително, когато чуят това, но при онези условия – трябва да признаете – и това беше постижение за България. От този момент нататък българското радио щеше да се чува ако не по-далеч, то поне до Югославия, Гърция и Западна Румъния, а това означаваше – българското слово и българската музика да прекрачат границите на страната в ефира.

Продължавайки напред, малко преди да свърша гимназия, „Пощите, телеграфите и телефоните” построиха най-неочаквано и големия радиопредавател във Вакарел. Той имаше вече мощност от сто киловата. И Българското национално радио, или още по-точно Радио София този път излезе окончателно в световния ефир. Европа можеше да ни слуша занапред по четирите посоки на компаса.

Когато през 1935 г. радиото стана монопол на държавата и заработиха и станциите на Варна и Стара Загора, за първи директор на Радио София беше назначен художникът Сирак Скитник, един от най-значителните български живописци навремето. Всъщност Сирак Скитник беше псевдонимът му, а в действителност „първият директор” се казваше Панайот Тодоров. Той беше сливналия по произход, бе учил живопис в Петербург и обладаваше извънредно голяма обща култура. Извън това умееше и да пише чудесно. Сред публицистичното му творчество най-много ми допадаха неговите рецензии за театралните постановки в София през онези години.

С оглед днешните мащаби на Българското национално радио – три големи програми, от които едната денонощна, множество емисии на чужди езици за цял свят и специализирана програма за наука и култура – онова, което правеха някога в „Родно радио” и в Радио София, ще се стори на съвременника направо нищожно. Въпреки това трябва да ви кажа с убеждение, че тогавашните му хора се стараеха, колкото можеха.

Така например с музиката в радиото през онези дни бяха здраво свързани талантливият наш композитор и пианист Димитър Ненов, бъдещият голям български композитор професор Парашкев Хаджиев, младият, току-що сформиран в началото на тридесетте години „Квартет Аврамов”, композиторът Боян Икономов, ръководителят на тогавашния салонен радиооркестър Коста Киров и още много други известни някога и още по-известни в по-късно време музикални труженици. Разбира се, освен тези майстори на класическата музика към радиото имаше и няколко групи за народни песни, а така също и доста индивидуални изпълнители на народни инструменти и певци солисти. Сред тях с особена популярност се ползваха от самото начало Баба Наста, прочутата „Бистришка четворка”, „Софийската кореняшка група”, Гуди Гудев и мнозина други, чиито имена са избягали от паметта ми.

За щастие в осемчасовата програма на радиото по мое време вече участваха много често със своите рецитали най-изтъкнатите наши певци и инструменталисти. Именно те популяризираха чрез своето изкуство и чрез труда си не един от шедьоврите на световната вокална и инструментална музика сред някогашните радиослушатели.

Тогава в радиото сътрудничеха примадоната на Софийската народна опера Мария Милкова-Залотович, големият оперен бас Михаил Попов, мецосопраните Ана Тодорова и Таня Цокова, баритонът Събчо Събев, тенорът Георги Велев, сопраното Елисавета Йовович-Ковачевска и още цяла плеяда български певчески светила.

 

Добрин Добрев Добруджанеца

Бел.на Ред. За написването на статията са използвани спомени на Драган Тенев от книгата „Тристахилядна София, между две войни”, Архив БНР, Музей на радиото, личен архив, Снимки на архив „Тодор Славчев”-София .

Благодарим сърдечно!