ПАМЕТ: „От Карабоклука на Добрич до Париж”

Легендарната певица  на Добруджа Верка Сидерова  навърши 89 години

 

Месец май. Пътуваме с Верка Сидерова към Добрич. Колата се носи с лекотата на птица, певицата не усеща стремителното й движение. Нетърпелива и неспокойна е. Наднича през прозорчето и пита: “Не се ли движим бавно”?.
Небето – добруджанското, синьо, голямо стои над нас и ръси светлина. А ние пътуваме. Пътуват и тези меки сребърни гънки на нивите, тази кристална прозрачност на въздуха и листенцата от поясите край пътя, нови, нежни, трепкащи, които сякаш ни кимат за “добре дошли”.

Наблюдавам Верка Сидерова – моята учителка, която ме научи на най – ценното – да пея песните си от душа, така както са ги пяли “ерлиите” – най- старите обитатели на добруджанската земя. Искам да усетя мислите и поривите й в този миг, който навярно падат като капчици роса. Защото отиваме в нейната Добруджа, в моята Добруджа, в нашата свята родна земя. Добрич- градчето, което не би заменила с богатствата на целия свят. То я тегли, държи я винаги до себе си, дава й цена и обяснение на всичко, насочва я по най- вярната пътечка, която е извървяла от “Карабоклука” до Париж, Атина, Ню Йорк,и почти целия свят, който е обиколила с Държавният ансамбъл за народни песни и танци на Филип Кутев.

Какви ли думи се редят зад това спокойно наглед чело? Може би по- хубави от песните й, които сме слушали. Или наравно с тях. Почтително мълчим. Моторът работи приглушено, а нивите все текат от двете страни като безмълвна зелена река. Поглеждам Верка. В този миг тя се усмихва и казва: „Защо ми е тъй леко и хубаво на душата”. Отговарям почти веднага – Защото усещаш Добруджа със сърцето си, с тялото си, с мислите си!

Влизаме в града – играят дечица, дребосъчета, каквато и тя е била и оживява част от детството й, преминало в най-бедния квартал на Добрич- “Карабоклука”. Ей на – чува скриптенето на келявото, вижда се със майка и Яна да носи вода чак от “Червената помпа” – вода, тази голяма мъка на добруджанци в ония години. Вижда ниската бащина къща, с пръстения под, по който щъкат детските й крачета, навярно се изправя и онзи орех на “свако Джендо”, на който са прозвучали и първите й песни от детското й гласче, чува и гласът на буля Славовица да вика на майка й – “Мари Яно, кажи на туй дете да спре да пее, че е пладне и бати ти Слави спи”… Мили детски спомени.

Завладян съм от настроението което свети в очите й. Колата извива по прашните пътища, а ние с радост запяваме почти в един глас:

Що побърза млад челеби

та заспа, та не видя

какво чудо помина

Лале ли си зюмбюл ли си, гюл лиси…

Свършва песента, и двамата мълчим. Поглеждам я. Цялата Добруджа лежи в душата й – си мисля. Спомените й от тук са най – хубавите, тя ми ги е разказвала не веднъж, но сега разказът й бе най- интересния. Защото бяхме в Добруджа. И неволно пак запяхме:

Миличка ми е Добруджа

свидничка ми е земята

дето май мама добила

в трудни времена отгледала…

… слязохме и се изправихме, и както Йовков бе казал някога -“От тая хубост на полето, ти иде да свалиш шапка и да помълчиш.

Легендата не обича да споделя подробностите около семейния си живот и раздялата със съпруга си Цоньо Димитров – летец в бившата авиобаза в Балчик, от когото има син на име Димитър: “В живота ми имаше и лоши, и много хубави моменти. В него има страници, които и днес подминавам и се старая да не чета. Но без това не може. Винаги в човешкия живот има и по нещо неприятно, за съжаление. Така е.”

Едно рисковано пътуване от Балчик за Варна. Камион с военни летци, в който пътува и тя заедно със съпруга си, за малко не се преобръща на един от завоите. Страхът толкова завладява Верка, че тя запява съвсем случайно някаква моментна хрумка. Тогава мнозина разбират за таланта. Започва да се занимава редовно с музика, като се включва в самодейността на град Балчик. През 1952 г. в София се провежда Преглед на общовойсковата художествена самодейност в залата на Централния дом на народната армия, на който тя се явява и печели първата си награда. След това на концерта на Държавния ансамбъл за народни песни и танци лично се запознава с Филип Кутев, който я кани в състава си. Последва преместване в град София и една шеметна кариера.

До 1983 г. Верка Сидерова пее там като солистка в квартети и в трио с Янка Танева и Елена Юрукова, които нарича свои сестри. Изнасяла е концерти в 29 страни на всички контининти.

„Така аз бедното момиче на Добричкия квартал Карабоклука (дн.местноста Кобаклък), с мамините песни стигнах дори до Париж, благодарение на Филип Кутев” – в три думи заключава легендата живота си!

Да ни е жива и здрава Верка Сидерова – одухотворената дъщеря на Добруджа, най – добруджанската певица, която с песните си стопля и радва душата.

Добрин Добрев

Снимки: личен архив Верка Сидерова

Благодарим!!!