Нашата нова рубрика: „Кипърските” българи по света – Мими и Наско от Ирландия

Уважаеми читатели, приятели,

Девета поредна година „Българският Вестник” в Кипър с удоволствие представя видни наши сънародници в родината, Кипър и по света; кипърци, завършили в България и приятели на българите и България.

Кризата в Кипър накара много наши приятели и сънародници с голямо съжаление да стегнат куфарите и да потърсят по-добро място от острова на Афродита, място, където да могат да работят и живеят достойно. Не защото не харесват острова на любовта, а поради факта, че останаха без работа.

Започваме нова рубрика – „Кипърските българи по света”, като желанието ни е да открием сред нашите читатели по света, такива, които си тръгнаха от Кипър и отново успяха да намерят своето „островче” на добре платена работа и достоен живот. Това са хора, които вече са се устроили и реализирали и се определят като „щастливи българи”, такива, каквито се определяха и години наред всички българи в Кипър.

Целта е да поднесем малко позитивизъм, оптимизъм и надежда в трудното ежедневие на повечето от нашите читатели. Освен това, искрено се надяваме, че техните разкази и полезна информация ще ви бъдат от полза, ако и вие решите да тръгнете от Кипър, за да търсите работа по широкия свят.

Онлайн варианта на вестника улеснява комуникацията с вас не само в Кипър, но и по всички кътчета на земното кълбо. Вече знаем, че имаме наши читатели и приятели, „кипърски” българи в Китай, ОАЕ, Щатите и навсякъде в Европа.

Днес ще ви разкажем за едно семейство, много познато сред българите в Кипър – Мими и Наско от Механа „Българите” в Ларнака. Хората, които години наред ни радваха с прекрасните и вкусни български национални ястия са вече в Ирландия и са доволни от своя избор.

Приятни минути с разказа на Мими и Наско!

 

„Привет на всички читатели на най- четения и обичан, „Българският Вестник” в Кипър.

Ние сме Анастас и Марулка Дошеви или както ни наричат всички Наско и Мими.
Живяхме и работехме в Кипър около 7 години.
Кризата и сериозните проблеми в България ни доведоха на острова, както и много наши сънародници.
Всичко беше прекрасно докато и Кипър не го сполетя същата съдба, като България и ние трябваше да търсим късмета си на по-добро място.

 

И така един ден решихме и тръгнахме за Ирландия. „Защо точно там”, ще попитате…
И ние не можем да си отговорим на този въпрос, знаем добре английски, избрахме държавата, решихме да рискуваме и тръгнахме…, все пак имаме три деца, за които трябва да се грижим .
Не съжаляваме, че напуснахме Кипър. Тук се чувстваме добре, оценени сме, чувстваме се ХОРА. Човек никога не трябва да съжалява за постъпките си, каквито и да са те, трябва да гледа само напред, животът е мног кратък, за да се връщаме назад и да губим ценно време в разсъждения – дали сме постъпили правилно или не.

Но ако кажем, че Кипър не ни липсва ще излъжем. Там преминаха едни от най-хубавите ни години, Кипър стана част от нас, това е нашата втора родина и ние винаги ще пазим спомените за него. Там се запознахме с прекрасни хора, имаме приятели, с които продължаваме да се чуваме и тук е моментът да благодарим на всички, които ни допуснаха да бъдем част от тях и техният живот, да благодарим на вас, Българският Вестник, на Българското посолство, защото без вас животът ни в Кипър не би бил същият. Гордеем се с известните и преуспели българи в Кипър, които също са наши приятели и тук винаги разказваме за тях.”

Разкажете ни за Ирландия, за Дъблин. Смятате ли че най-после открихте своето място?
Ирландия е много красива страна. Основните говорими езици са ирландски и английски, страната има много древна и богата история и култура .
Ирландия поддържа едно от най-високите нива на жизнен стандарт в света. Тук има много колежи, университети, невероятна образователна система и създава добри условия за младите да се развиват.

Страната е разделена на две части, Северна Ирландия която е част от Обединеното кралство и Ирландия, която е в Северозападната час на Европа.
Тук природата е уникална, навсякъде е зелено, има много красиви паркове, отлично поддържани, много реки и езера, и всичко това носталгично ни напомня за нашата България. Дъждовните периоди са по-чести тук, но това не пречи на хората да бъдат ведри и усмихнати.
Зимата е много мека, а лятото е прохладно. Дъблин е столицата на Ирландия, тук се произвежда бирата Гинес ,тук е и заводът за уиски Джеймън, има много замъци, музеи, тук се намира и един от най-големите паркове в света „Феникс парк”, който се вижда дори и от космоса. В него е разположена най-богатата и най-голяма зоологическа градина. Но всичко това трябва да се види, за да може човек да се наслади на тази красота, не може да се обясни с прости думи.

А дали сме открили своето място?! Ами не знаем, на този етап да, но ако ни се отдаде по-добра възможност за живот, със сигурност не бихме се замислили отново да стегнем куфарите и да заминем. Човек никога не трябва да се задоволява с това което има, ако има възможност за нещо по-добро, той трябва да го следва и да се бори за него. Трябва да се рискува в този живот, защото как бихме разбрали кое е по-добре за нас, ако не опитаме.

Как беше в началото, с какви трудности се сблъскахте?
Когато дойдохме тук, не познавахме никой и не бяхме запознати със законите и правилата в държавата, само бяхме чели в интернет малко информация.

С квартирите се оказа много трудно и се наложи да живеем в хостел, заедно с други хора доста време. Минахме всички интервюта и регистрации за законно пребиваване в страна, късметът беше на наша страна и бързо си намерихме работа.

Тук, за да си наемеш квартира, трябва да си регистриран, да имаш постоянна работа, да имаш банкова сметка и за всичко това ти трябва доста време, защото ако не работиш, шансовете ти са нулеви. Тук не ти си избираш квартирата, а хазяите те избират!

Какво трябва да знае човек, ако реши да търси работа там?
Първо и основно – трябва да знае английски, защото всички интервюта и регистрации се провеждат по телефона, а след това се ходи на място. Трябва да има подготвено СV, а работа се търси в сайтовете на агенциите по заетостта.
Как става регистрацията? Какви документи трябва да си носят хората (преведени и легализирани)?
Необходимите документи са само лична карта за европейски граждани. Задължително трябва да се регистрират за законно пребиваване в страната, и да си извадят РРSномер, без който не може да се започне работа. Това е подобно на „жълтия лист” в Кипър и се прави в службата за регистрация на чужди граждани. Там се попълват формуляри и документи, преминават интервю, което е на английски, а след като си намерят работа, трябва да се регистрират и в такс-офиса, за да бъдат облекчени от данъци и такси.
Ако незнаеш английски, има ли шансове да си намериш работа?
Ако не знаеш английски е много трудно да започнеш каквато и да е работа. Ако си имал късметът да се регистрираш и да си вземеш ППС-номер, дори и да имаш познат, който да те препоръча за работа, шансът отново е много малък, защото минаваш интервюта, които са изцяло на английски.
Каква е българската общност в Дъблин? Колко хора наброява? Има ли български вестници?
Тук българите са не повече от 5 000 хиляди за цяла Ирландия, и не се познаваме. Няма български вестници, няма българска информация, освен от телевизията, която гледаме.
Срещате ли се със българи? Организират ли се някакви български събития там?
Както казахме вече, тук има много малко българи и не се правят сбирки, не се провеждат български събития и това много ни липсва.
Какво ви липсва на новото място?
Какво ли…, когато човек е със своята половинка и се чувства щастлив, не мислим, че можем да кажем какво ни липсва.
Може би ни липсва България, където и да сме по света, ние ще си останем БЪЛГАРИ, но колкото и да е жалко, не веднъж сме казвали, че в чужбина се чувстваме много по-добре и по-ценени като личности и професионалисти. Всяко място си има своите интересни неща, които запълват празнината ни.
Каква е разликата в начина на живот между Ирландия и Кипър?
В Ирландия заплащането е много по-добро от Кипър, имаш много по-големи възможности за развитие, но за сметка на това квартирите са скъпи. Стоките за потребление са почти на една цена, с изключение на цигарите и алкохола, които тук са двойно по-скъпи от Кипър. Но всяка от държавите си има и своите плюсове и минуси.

Определяте ли се като щастливци?
Тук в Ирландия много често ни задават този въпрос  – „Защо сте винаги усмихнати и Happy”?. Да, определено може да се каже, че ние сме щастливи хора. Имаме работа, имаме своята половинка до себе си, имаме три прекрасни деца, обичаме да се забавляваме, задоволяваме личните си нужди – какво повече може да иска човек от този живот. Така отговаряме и на тях.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Първо да са здрави, защото човек когато е здрав, винаги намира решение на своите проблеми, каквито и да са те.
Да намират повече време за забавления и повече поводи да се усмихват, да се обичат, да си помагат и да не си завиждат.
Нека следват мечтите си и никога да не се отказват лесно от тях, да рискуват и да опитват новостите в живота, защото те могат да им донесат само положителни емоции!

Благодарим на Мими и Наско за отзивчивостта. Пожелаваме им да запазят любовта, доверието и взаимното уважение помежду си за цял живот!

Вярваме, че отново ще ги видим на кипърска земя, защото точно тук, на острова на Афродита те се врекоха в любов и вярност завинаги. И както казват местните хора в Кипър, „Който е пил кипърска вода, непременно се завръща…”, воден и пленен от любовта в това прекрасно райско място.