Местим стрелките с един час напред, спим един час по-малко

Добре дошли в лятното часово време

Тази вечер “бутаме” стрелките на часовника с един час напред и така влизаме в лятното часово време.

То представлява система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина.

При нея официално прилаганото време се измества обикновено с 1 час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.

Лятното часово време е най-често използвано в районите с умерен климат поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част от денонощието в зависимост от сезона от годината.

Често се твърди, че първият, предложил лятното часово време, е Бенджамин Франклин със свое писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г. Това предложение обаче било по-скоро с хумористичен нюанс и всъщност предлагало парижани да стават и да си лягат по-рано.

За пръв път сериозно е предложено от Уилям Уилет в „Пилеене на дневна светлина“, публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме въпреки наличието на значително лоби.

От 1999 година лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 4 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с 1 час назад – т.е. до 3 часа астрономическо време.