Седим на вилата в Драгалевци един до друг и мълчим.Гледам я как се е вторачила в раззеленилата се Витоша –колко обича природата си мисля.
–Добри, колко години ще живея бе?- стряска ме изведнъж гласа й, някак особен.
-Отде да знам ма Стояно, да беше питала баба Ванга- казвам аз
– Ами 110- изрича рязко актрисата, аз знам-мама беше дълголетна и до последно си ходеше по разходки.Даже един ден през 1970 беше, ме среща актрисата Пена Икономова от Народния театър и ми вика:
-Стояно ма, майка ти е луда, видях я днеска в градинката на «Кристал» с една Мичона, дето преди девети беше голяма уруспетина и компаньонка в локалите, какво се е помъкнала майка ти с нея.
Боже, вдигнах кръвно, връщам се в къщи и от вратата викам:
-Ма мамо, Пена Икономовата те видяла, че пак си била с Мичона на разходка, стига вече, не знаеш ли каква беше?
И мама прави една поза, и кротко казва:
-Стига ма Стояна, жената вчера навърши 95 и ако искаш да знаеш, вече са е поправила, не е такава…Е, паднахме с Муката от смях.
Такава е г-жа Стихийно бедствие, както я наричат.Нашата голяма Стоянка Мутафова.
Друг път, спомням си беше в болницата. Отиваме с Муката да я видим и Стояна я няма, докторите в шах.Връщаме се в къщи, Стояна облечена като санитарка с бели дрехи и с една маска на устата, избягала от болницата. Намерила дрехи и се облякла като санитарка и ми вика:
-Върви, върни тоз инвалиден стол, че го взех и него, бутах го да не ме познаят… Боже мили Господи, Стояно какви ги вършиш…
Великата ни актриса Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София. Баща й Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия, а след това – класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“ и Държавна театрална школа в София. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. – в Народния. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“.
Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг – чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той – на 51. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Вторият й съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева – Муки. Третият съпруг на Мутафова е актьорът Нейчо Попов. За него тя казва, че е любовта на живота й. С Нейчо за първи път се вижда в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ.
И днес макари с лупа, Стояна е женена за книгата!!!
-А аз много обичах да чета, извънредно много, и то сериозна литература! Много се смея на някои хора, които казват: „Аз много чета!” А се оказва, че те си купуват книги по бензиностанциите!” Смятат, че това е голяма литература! Не, аз четях висока литература! И до ден-днешен се нуждая само от това, но, за съжаление, не мога!…
– Имах голямо приятелство с Невена Коканова и много страдам без нея! Дойде в театъра едно момиченце, много красиво, побърках се, като я видях: “Боже, колко е хубава!” А то, горкичкото, само плете едни тънки краченца, много неудобно се чувстваше… Много скоро станахме приятелки. Чудила съм се: “Невено, голяма разлика има между нас, аз мога да ти бъда майка!”. А тя рече: “Важното е, че сме една кръвна група, това е важното!” Но тя беше много по-мъдра от мен, много по-мъдра! Каквото ми е казвала, много точно е било! Беше много свестен човек! Като почина Шарлето /съпругът на Коканова, режисьорът Любомир Шарланджиев – (б. а.) не се деляхме. Невена беше дълбоко в себе си много сериозен човек, макар че се опитваха да я изкарват такава – онакава, но да имат многоздраве! Накрая, преди да умре, трите с нея и с Мара Статулова не се разделяхме! И в болницата само ние ходехме…
Така с книга в ръка-никога не се чувствам самотна-призна веднъж тя!
Да ни е жива и здрава скъпата „Госпожа Стихийно бедствие”-актрисата Стояна Мутафова
Добрин Добрев
Be the first to comment