“ЕДИН ЦАР НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА ОСТАНЕ ВЪН ОТ ПРОБЛЕМИТЕ И ПОЛИТИКАТА”

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАР СИМЕОН ВТОРИ ПРЕД “БЪЛГАРСКИЯТ ВЕСТНИК В КИПЪР”

Ваше Величество, днес извън политиката ли сте, така да се каже?

– От 2000-та година, подир 50 годишно изгнание, се радвам на факта, че живея днес в България. След като си подадох оставката от лидерството на НДСВ през 2009-та година, не участвам в партийния живот, но вие самия ще разберете, че Царят едва ли може да остане извън обществения и политически живот на страната си.

Споменът за Вашият баща Цар Борис Трети?

– Имайте предвид, че спомените ми, и то подир толкова години, са на едно дете, което няма навършени 6 години. Извън някои официални събития, на които съм присъствал, по-ярките спомени са от излетите, които сме правили заедно с цар Борис по планините.

Най-тежките моменти в живота ви?

– Обикновено избягвам думичката „най”, понеже много неща са относителни, а понякога и трудно сравними. Тежки моменти през един толкова дълъг и както читателите ви знаят – не лек живот, са много, и не бих могъл да се спра на един единствен. На практика трябва да кажа, че по времето на моето управление като министър- председател срещнах едни нелеки моменти.

Оценката Ви относно заслугите на Вашият баща, относно връщането на Добруджа в пределите на България?

– Това е много дълга тема, а същевременно и вече проучвана от редица историци. В този особено сложен момент, целокупното българско общество е защитило своите събратя – българите с еврейски произход, но основната ролята на Царя е неоспорима именно поради политическата картина през ония години в България и Европа. Докато за Южна Добруджа, знаменитото е, че тези земи, са върнати без никакви военни действия и насилия.

Винаги ли гласувате?

– Да, понеже считам, че това е най-сигурният начин да се подкрепя демокрацията. Често съм казвал, че който не изпълнява този граждански дълг, не би трябвало да има право да критикува последиците от гласуването.

Появата Ви на разни обществени събития, задължение или удоволствие е?

– Ако с това искате да кажете дали още участвам в обществени мероприятия – да, може да е удоволствие, може да е и задължение. Когато човек е много ангажиран, като в моя случай, не разполагам с възможност да бъда навсякъде и ми се налага да отклонявам множество покани.

Разочарован ли сте от българския народ, или въобще от някого?

– Знаете ли, аз не обичам да обобщавам и предпочитам да анализирам темите или нещата едно по едно. От българския народ – разбира се, че не! А може би от определени личности, нещо, което в живота е напълно нормално. Това, за което съжалявам обаче, е че с така наречените „нашенски нрави” се забавят промените и напредъка на страната.

Притежавате огромен семеен архив, каква ще е един ден съдбата му?

– Голяма част от архивите, включае този на Цар Фердинанд, който бе в Кобург, ги дарих на Националния архив, но притежавам разбира се обширен личен архив, тъй като съм бил активен в различни сфери през целия си живот. Особено в срещите ми с безброй обществено-политически личности – държавни глави, дипломати и прочее. През изминалата година бе издадена книгата „Симеон II Една необикновена съдба”. Понеже държах аз в първо лице да опиша това, което съм видял, а не каквото едни или други твърдят и дори ми приписват. Засега книгата е на български и френски, но скоро очакваме испански и английски преводи.

Винаги с Германия, никога против Русия-това са думи на Борис Трети, какво е искал да каже с това?

– Ето, директно свързан момент с предишния ми отговор, как се цитират неверни изказвания на хората! Говори се, че Цар Борис бил казал това, обаче моето твърдение в едно интервю беше, че „винаги с ЕС и никога против Русия”. Няма нужда да влизам в многословно обяснение – стига човек да погледне географската карта.

Как ще коментирате “болният” днес бежански въпрос?

– Това е много сложен и широко дебатиран въпрос от известно време насам. Без да повтарям разумните и полезни мнения на хора, отговарящи за тези процеси, ще ви кажа, че като човек, който е бил толкова години в изгнание – бежанец, изпитвам специален афинитет към съдбата на мигрантите. Не се съмнявам, че канцлерът Меркел е преценила разумно и след дълги дебати и е щедър жест от нейна страна. Би трябвало да бъде възприет и подкрепен ход и от други страни. А за това, дали бежанците ще бъдат интегрирани, защо не си зададем въпроса, дали ние може да им помогнем за това, вместо априори да ги гледаме с подозрение и враждебност. Имам усещането, че много от опасенията произхождат от факта, че Европа е християнска, а повечето от новите бежанци от Близкия Изток и Африка са мюсюлмани. Ами именно би трябвало да започнем с това, да прилагаме християнските си ценности и принципи.

А конфликта в Сирия?

– От години наблюдавам Близкия Изток и неведнъж съм се питал защо и как Русия е стояла извън този процес. Моето усещане е, че включването в този край на света на Русия, е положителен принос към разрешаване на конфликтите там.

Явлението, за което споменавате е наистина вредно, тъй като добрият маниер е необходим, за да могат да общуват и най-острите политически опоненти. Не считам, че политиката е сеир, който да се гледа като силов мач, което пък предизвиква едно нездраво и безотговорно търсене на скандал и конфронтация на всяка цена.

Пожеланието Ви към Българите в Кипър, към нашите читатели?

– Да се стараят да бъдат примерни граждани в красивия Кипър, в който живеят и с това да се гордеят, че са българи.

С благодарност към г-н Явор Кирилов – Секретар на Негово Величество Царя, за съдействието!

Снимки: Личен семеен архив на Цар Симеон Втори!

Благодарим!

Интервю на Добрин Добрев