Димчо Дебелянов, който е последното, шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Стайчина, е кръстен на дядо си Динчо Дебелян.
Коренът им е от с. Дебелец, Великотърновско. В книгата си „Димчо Дебелянов. Спомени, писма, документи” Мария Григорова, сестра на Димчо, споменава, че родът води началото си от династията на Шишмановци. Писмени документи за това обаче няма. Поетът сам си харесва името Димчо. Като 19-годишен, той подписва първите си публикувани стихове с по-благозвучното Димчо.
Поетът Димчо Дебелянов е убит на 2 октомври (по нов стил 16 октомври) 1916 г. в боя близо до Демир Хисар. Вещите му – два куфара, подредени с дрехи, два чифта обувки, писма от приятели, чернови на стихотворения, писани на фронта, няколко книги, евангелие на английски и няколко еделвайса изпращат на сестра му в Самоков. Спомняте ли си: “Ще си отида от света, тъй както съм дошъл, бездомен”? Нежният поет сякаш е предвидил някои обстоятелства около ранната си гибел. В акта за смъртта му под номер 118 са допуснати две грешки – че е на 25 години, а той е бил на 29 и половина и че е родом от Ихтиман.
Да си спомним за него с едно от най-популярните му и скъпи за нас стихотворения.
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха —
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
———————————-
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина
Be the first to comment