Европейският театър на кръстопът

Връчването на европейските театрални награди в Рим

от Василка Петрова-Хаджипапа, официален гост на събитието

 

 

От 12 до 17 декември 2017 г. в италианската столица Рим се проведоха тържествата, посветени на европейския театър, в рамките на “Европейските театрални награди”. Това европейско отличие се радва на подкрепата на Европейския съюз от самото му създаване преди 30 години.

Тази година присъствувахме на 16-то издание на “Европейските театрални награди”. По същество институцията се връща в Италия, където е положено началото й. През 2017 година събитието бе включено в тържествата за отбелязване на 60-годишнината на Римското споразумение, с които се отбеляза подписването на Договора за създаване на ЕИО, настоящия Европейски Съюз. С над 500 участници, това важно културно събитие бе под егидата както на Европейския парламент, на Европейския съвет, така и на Президента на Италианската република. Епицентър на събитието бе историческия дворец Палацо Венеция, на площада носещ същото име, при неимоверно строги мерки за сигурност …

Тази година голямата награда на Европейския театър бе присъдена на следните участници: французойката Изабел Юпер и англичанина Джеръми Айрънс, две от най-значимите европейски фигури на театъра и киното. Наградата е дадена в миналото, на: Ариан Мнушкин, Питър Брук, Джорджио Стрелер, Хайнер Мюлер, Робърт Уилсън, Пина Бауш, Лев Додин, Мишел Пиколи, Харолд Пинтер, Петер Задек др.

По време на церемонията по раздаване на наградите в историческия театър Аржентина, Джереми Айрънс и Изабел Юпер прочетоха част от писмата, разменени между Албер Камю и Мария Казарес малко преди трагичната смърт на великия писател. Те представиха също по впечатляващ начин и пиесата на Харолд Пинтер “Ashes to Ashes” (“Пепел и Сянка “). Тази пиеса представлява пинтеровски, елиптичен съвременен трактат по въпроса на Холокоста.

Не останаха далеч от светлината на прожекторите (чрез наградата) и театрални събития и борби на други континенти. Така Специална награда бе дадена на нигерийския Нобелов лауреат Уоле Шоинка и специално упоменаване бе присъдено на тунизийския режисьор и директор на Националния театър на Тунис Fadhel Jaïbi, две театрални фигури, чиято дейност има принос към изграждането на мостове между Европа и Африка, между Европа и арабския свят. Нобеловият лауреат Soyinka подчерта в отговора си факта на дългогодишното взаимодействие и взаимно влияние между културите на Eвропа, Азия и Африка. Fadhel Jaïbi, директор на Националния театър на Тунис, подчерта необходимостта сред основните принципи на театъра да бъдат винаги търсенето на свободата и човечеността. Представленията на тунизийския театър в трудни моменти за страната са се обръщали срещу насилието на властвуващите и всяването на страх, който отменя търсенето на истината.

Наградата „Нови Театрални реалности” (New Theatrical Realities), като втори аспект на Европейските награди, бива присъдена на млади творци и има за цел да насърчи младите артисти в техните нови търсения. Тази година  наградата бе дадена на Susanne Kennedy, Jernej Lorenci, Yael Ronen, Alessandro Sciarroni, Kirill Serebrennikov и естонския театър N099.

Специална награда като признание за дългосрочна, разностранна новаторска театрална дейност бе присъдена  на гръцкия режисьор Димитрис Папайоану.

Дори само тези предложения за награди на журито са значителен индикация за кръстопътя, на които се намира Европейският, но и театърът като цяло.

Ако можем да обобщим, което понякога е рисковано, можем да кажем, че търсенето на прякото въздействие върху зрителите, на комуникацията с тях, изглежда, че са съсредоточени най-вече върху различни методи и начини, от онези на театъра на речта, речта като носител на послание. Ударението изглежда значително се измества към ефекта от изображението и звука.

Така победителите Ene-Liis Semper και Tiit Ojasoo, режисьори от Естония, със своята театрална група N099, показаха впечатляващото представление N043 Filth (Мръсотия), където артистите от сцената в продължение на повече от петдесет минути се борят с калта, опитвайки се да изразят с техните движения тезата, че в нашия свят днес е невъзможно да съществува комуникация между хората и че всички опити за междуличностни отношения, от любов до социално-духовното, всъщност опити за оцеляване, са осъдени на провал, завършват с катастрофа, с лице в калта.

Представлението Untitled, ( I will be there when you die), на италианския режисьор  Alessandro Sciarroni, с група от актьори, които демонстрираха изкуството на жонглирането, отстрани като излишно използването на словото. Едно педесетминутно опипване на границите на издръжливостта и постоянството, на напрежението, в пълна хармония на телесните и мозъчни процеси. С една забележителна последователност по отношение на реакциите на зрителите, които споделят напрежението.

Традиционната театрална условност беше нарушена и във „The Virgin Suicides”, Девици – Самоубийки, на германо-холандската режисьорка Сузане Кенеди. На фона на темата за самоубийството четири момичета, взаимствана от едноименния роман на американеца Jeffrey Eugenides., в постановката на Muenchner Kammerspiele, момичетата по доста необикновен начин и при впечатляващи декори представят своите истории, придружени от видеоизображения и един “извънземен” коментатор, който поставя въпроса за освобождаването на духа от тялото, използувайки Тибетската книга на мъртвите. Актьорите носят маски, гласовете им са в play back. На сцената властвуват картината и звука, различни технически ефекти .

Поставеното от израелската режисьорка Яел Ронин в Берлинския театър Максим Горки и награденото представление ”Roma Armee” се опитава да обедини, да съгласува живота и театъра, използувайки, както се твърди, като артисти автентични рома. Със съвременни средства и използуване на технологиите те поискаха в своите лични разкази, с много ритъм и музика, да покажат униженията, на които са подложени в днешното общество, както и решимостта си да се борят срещу тях. Към  историите, свързани с техните страдания се присъединяват също други на хомосексуалисти, мюсюлмани и т.н. Една шарена и борбена трупа. С политическото, идеологичното на борбата с расисткото поведение да доминира над театралността.

Наградата за театър получи и един от най-известните руски театрали, театрален и филмов режисьор, сценограф и драматург Кирил Серебреников , който използува в работата си нови изразни средства, далеч от традиционния руски психологически театър. Този факт на награждаването потвърждава намерението на организаторите да застанат до творците, подложени на политически натиск. Серебреников е под домашен арест и лишен от каквато и да е комуникация с външния свят, живее в политическо неравностойно положение. Принуден е отдалеч, чрез писмени инструкции, да режисира в страната си, а дори и в чужбина. Очевидно той не можеше да получи лично наградата си.

При така наречените Връщания, т.е представяне на значителни постановки от миналото, бяха представени три проекта. Класическият “Крал Лир”, режисиран от италианеца Giorgio Corsetti, който съчетава традицията на италианския театър със съвременните сценични средства и “Ричард II” от Шекспир на немския режисьор Peter Stеin, който поставя ударението върху  значимостта на театралния текст.

И последно, студенти от Театралната академия «Silvio d’ Amico» в Рим представиха като версия на постановката на известния американски режисьор Робърт Уилсън, през 1986 г. в Ню Йорк, забележителната инсценировка на «Hamletmaschine»(„ Машината Хамлет” ) от немския автор Хайнер Мюлер. Пиесата преобръща мита на шекспировата пиеса и ни показва трагичния, апокалиптичен поглед на писателя към днешния свят след края на утопиите и на историята. Където политическото приема образ на модерна трагедия с антично звучене. Модерните средства за театър – водещите оптически решения и осветление, динамичните структури на изображението, внушителният ритъм, представянето на хората като механизирани същества, придадоха на пиесата на Мюлер, така или иначе отворена за много интерпретации, трагичното внушение на писателя за съвременния и бъдещия свят, под сянката на заплахата.