“Пъстроцветен, кокетен, поетен букет от 16 дамски и една мъжка глава.“ Така озаглавява шеговитата си поема галантният Змей Горянин. Римуваният подарък от поета е за третия рожден ден на Клуба на жените писателки. Годината е 1933. Змея, както го наричат всички, връчва подвързаните си машинописни страници на рожденичките по време на тържествения годишен чай в празничния салон на Лигата на англоговорщите на ул. “Цар Освободител“. На всяка една от 16-те дами е посветил римувана закачка, а изпълнението на стихотворните шаржове предизвиква истински фурор.
Гостите, сред които са композиторът Любомир Пипков, актрисата Олга Кирчева, поетите Асен Разцветников и Емануил Попдимитров, надигат чаши с ароматен чай, похапват сладкиши и ръкопляскат в захлас. Подаръкът на Змея е изненада за всички, но не и за председателката на клуба Евгения Марс.
Половинката на проф. Иван Шишманов – Лидия Шишманова, е удостоена първа с хумористичния поздрав. Ексцентричната съпруга на министъра на просветата сътрудничи на най-реномираните вестници и списания, първа превежда на френски творби на Вазов, Николай Райнов, Добри Немиров, както и романа на Анна Каменова “Харитининия грях“.
„Надянала гумени ботуши, омотана в дебели шалове, тя често крачи сама дори в най-мразовитите вечери към Операта.“
На второ място в книжката е шаржът на Яна Язова, младата и красива
стихоплетка, която току-що е прекрачила литературния праг с книгата си “Язове“. Пред завидното литературно “откритие“ на проф. Ал. Балабанов Змей Горянин въздиша с горест:
“Но в този яз, аз, страстният рибар,/ едва ли някога ще хвана мряна:/ на дъното му в замък-кехлибар/ – живей най-младата поетка Яна.“
Година по-рано Мара Белчева също се е сдобила със стихосбирката си “На прага стъпки“. Затова и посвещението на Змея започва така: “Стъпки на прага -/ тайнствени стъпки/ миглите във влага/ в душата тръпки/.“
През знаменателната 1933 г. много от съмишленичките с перо в ръка са забелязани и отличени. Анна Каменова получава наградата на Министерството на просветата за втория си роман “Градът е същият“, Магда Петканова – поощрение пак от просветното ведомство и наградата на СПБ за втората “ стихосбирка “Изгубен камък“. Мария Грубешлиева също е насърчена за подвързаните си рими “Езически песни и стрели“.
Змей Горянин не подминава и талантливите софийски дами Северина Тенева, Дора Габе, Багряна, Люба Касърова, Евгения Марс, Фани Попова-Мутафова.
„През всичките години от съществуването на клуба Анна Каменова е водила записки и е събирала ценен архивен материал за дейността му. Но при бомбардировките през 1944 г. домът им на ул. “Славянска“ е разрушен. Тя и съпругът Петко Стайнов оцеляват по чудо, но голяма част от архива е унищожена. За щастие „самиздатът“ на Змей Горянин оцелява“, разказва проф. Петър Петров, зет на поетесата Анна Каменова.
През 1934 г. клубът е в апогея си. Четири години след учредяването му като секция към Дружеството на българките с висше образование той е самостоятелна юридическа единица. От изявите на първата българска поетеса Елена Мутева (1825-1854) е изтекла доста вода, но повечето жени все още са подвластни сподвижници на мъжа. Обединени от феминисткия си протест, писателките си поставят за цел да откриват и насърчават всички ценни литературни прояви сред жените.
Бъдещият юрист, белетрист и изкуствовед Драган Тенев, син на поетесата Северина Тенева, става
неволен свидетел на юридическото обособяване на клуба. Мястото на събитието е просторната учителска стая на стопанското училище „Мария Луиза“, разположено на ъгъла на улиците “Алабин“ и “Лавеле“.
„Искат вече да са самостоятелни, голубчик!“, смигва съучастнически на юношата Георги Стаматов, по професия съдия, по призвание писател. Мъжкото присъствие в женското царство е символично. Редом до Стаматов и хлапака на столовете са насядали Христо Чолчев, издателят на „Вестник за жената“, и още две-три брадати персони. В залата се откроява облечената в черно внушителна фигура на Евгения Марс, последната голяма любов на Вазов. Редом до нея е и позавехналата вече Мара Белчева, някогашната придворна дама в двореца на Фердинанд и вдъхновителка на Пенчо Славейков. На масата на учредителките седи и родената в Солун чехкиня Люба Касърова, умела стихоплетка на български. До нея са разказвачката Веселина Геновска, Вера Бояджиева-Фол, Сандра Йовчева, майсторката на историческа проза Фани Попова-Мутафова. А над тях се извисява почти двуметровата -Яна Язова.
Така изглежда в очите на юношата любимата на проф. Ал. Балабанов. Външният вид на поетесата Пенка Денева-Цанева с псевдоним Беленика направо смразява кръвта на малчугана. „Природата здраво я беше поочукала в лицето. Особено по устата. Тя имаше най-дебелите и безформени устни, каквито бях виждал“, пише в спомените си Драган Тенев. До нея ярко контрастира с класическата си хубост и достойнство поетесата Ана Каменова, дъщерята на известния журналист Михаил Маджаров. Безспорно сред всички знатни поетеси блести красавицата Елисавета Багряна.
„Ами тази знаеш ли коя е? – пита Георги Стаматов и си отговаря сам: – Ана Карима, огън жена. Преди седем-осем години емигрира в Париж и там даде множество изобличителни материали на Анри Барбюс срещу цанковистките зулуми през 1925-а. А после ходи и в Съветския съюз. Съдиха я за това, но амнистията я хвана.“
В началото на 30-те години София се протяга на пръсти, за да премери ръст с културния живот на Европа. Около неизменната чаша чай се ражда идеята за издаване на съвместен сборник „Сноп“ и за ежемесечни изяви на страниците на „Вестник за жената“. Секретариатът на клуба се състои от две секретарки, библиотекарка и касиерка. Но от първия до последния ден на клуба на секретарското място сяда непоклатимата Багряна. Между 1932 и 1938 г. – въпреки влошеното си здраве, ръководител на клуба е Евгения Марс.
Първите литературни сбирки на чаша чай се провеждат в Дома на изкуствата и печата. Дамите изнасят сказки, за да отбележат юбилеите на наши и чужди писатели. Не забравят да отпразнуват деня на книгата, на майката, на детето. Залите на Алианс Франсез, на Военния клуб, на ресторант „България“ са претъпкани с почитатели на изящното слово.
Много от сбирките на клуба се провеждат в дома на председателката му Евгения Марс на ул. “Бачо Киро“, днес с номер 39. Лиляна Елмазова, снахата на поетесата, се е погрижила и до днес да запази непокътната атмосферата в приемния салон. Елегантна виенска гарнитура, пиано, рисувана настолна лампа, меки фотьойли и много цветя.
Евгения Марс е „царицата на бала“. Тя посреща и изпраща гости, ръководи клуба, генерира идеи… Всички се допитват до нея. Сплотеността на дамите в клуба е пословична – въпреки факта, че повечето от тях са авторки в елитарното списание на Владимир Василев „Златорог“, а другата част списват „вражеското“ “Хиперион“. Съперничеството между Багряна и Дора Габе също е отколешно. Двете красавици години наред се борят за любовта на един мъж – критика Боян Пенев. Но истинската война в клуба избухва между властната Ана Карима и Евгения Марс.
Карима хвърля ръкавица на Марс чрез пресата
През 1937 г. тя опетнява клуба на страниците на в. „Дневник“ с обвиненията си, че „много е мъчно да се влиза в него като членка“. Вкарва в употреба едно зловещо съвпадение. Традиционният годишен чай е обявен за 7 февруари. Седмици преди това са разпратени покани до официалните гости, ангажирана е залата, хвърлени са пари. Ден преди тържеството умира Лидия Шишманова. В антрефилето си Карима обвинява клуба в неморалност – докато тленните останки на Шишманова лежат в църквата “Св. София“, поетките се забавляват, твърди Карима. Стрелите са насочени директно срещу Евгения Марс, която според обвинителката е осквернила дори паметта на Вазов, като е продала сребърния му венец, дар за годишнина. Третият непростим грях: Вазов е пишел разказите и драмите на Евгения Марс, а след това ги е прокарвал на сцената на Народния театър. Силно оскърбена, г-жа Марс дава под съд Ана Карима за обида и клевета. В Софийския окръжен съд е образувано наказателно дело под номер 227. Съдът се произнася в полза на Марс. Карима е осъдена на месец тъмничен затвор (който по-късно се отменя), на глоба от 250 лв. Тя трябва да плати и разноските по делото в размер на 644 лв.
След този развой на събитията вече нищо не е същото. Чаят вече не е така ароматен и сладък. Първа си подава оставката Фани Попова-Мутафова. Клубът просъществува до 1947 год.
ДОБРИН ДОБРЕВ
Бел Ред, Ползвани материали от архива на Драган Тенев – Нека му е светла паметта!!
Κάντε το πρώτο σχόλιο