И как една майка иска да открият убиеца на дъщеря й
Интересно запознанство ме накара отново да пиша за убитата 27 годишна Даниела Миндова от Ларнака, която изгуби при неизвестни и все още неизяснени обстоятелства живота си около или в къмпинг в Лачи (над Пафос) на 17 юли т.г.
Прекрасната Даниела бе носителка на титлата „Мис Българска хубост“ в конкурса на „Българският Вестник“ в Кипър в далечната 2008-ма година.
От Весела, майката на Даниела Миндова знаех, че следствието е стигнало до задънена улица. Имаше арестуван младеж, който на втория ден е бил освободен, без да бъде обявено дори. От тогава до днес семейството многократно е питало в полицията и отговорът е бил – НИЩО! А родителите на прекрасната Даниела искаха да знаят кой е бил последно с нея, как и защо е загинало детето им. Знаят, че убиецът на дъщеря им се разхожда на свобода, неоткрит и ненаказан… Днес майката казва: „Искам да го питам само едно, ЗАЩО?“
Още на следващия ден след първата ми публикация за Даниела Миндова на 18 юли, с офиса ни се свърза българин от Лачи, работещ за индийски инвеститор в района. От името на своя работодател искаше да се свърже със семейството на убитото момиче с желанието да им окажат необходимата в този тежък за тях момент морална или материална подкрепа.
Минаха четири месеца от този разговор, заровена в ежедневието, забравих за случая. Миналата седмица непознатото българско момче, служител на индийския бизнесмен отново се обади и пожела да направим среща, като увери, че неговият шеф ще дойде до Ларнака, за да се срещне с мен и майката на убитата Дани.
Първата ми информация от българина бе, че индиецът иска да напише книга за Даниела. Питах се с какво мога да му бъда полезна, познавах момичето само от дните на конкурса, а след това пътищата ни се разделиха…
В сряда вечер направихме срещата в центъра на града. Оказа се, че индиецът говори перфектен руски език и притесненията ми, че нещо може да остане неразбрано или неизказано изчезнаха на минутата след като се запознахме.
Господин И. живее в Кипър от четири години. Инвестира в туризма, като създава курортно селище за екологичен туризъм в района на Лачи. При него работи голям екип от млади хора от различни националности. В комплекса му има център за СПА, медитация, йога, ресторанти с чиста екологична храна и още много екстри, истинска мечта за много от туристическия бранш в Кипър. Казва, че с много старание и любов градят туризма на бъдещето и се смята за пионер в тази насока в Кипър, независимо, че кипърските туристи все още не проявяват особен интерес.
Обръщайки се към майката на Даниела, той каза:
„Това, което се случи с вашата дъщеря ме накара да се почувствам много зле. Притеснявам се, че подобна трагедия може отново да се случи. Районът не е безопасен. Много младежи там злоупотребяват с алкохол, пият и пушат трева, организират гонки с автомобили и мотори и лошото, тревожното е, че никой нищо не прави по въпроса. Местната власт, полицията, обществото –никой не се интересува от това.
Когато се случи инцидентът с Даниела, дълго мислих по въпроса и смятам, че с малко усилия може да се направи нещо за безопасността на младите хора в района. Ако знаят, че полицията зорко следи техните младежки прегрешения, инцидентите ще са по-малко или просто ще спрат. Питах местните за загиналото момиче, как и защо се е случила тази трагедия и единственият отговор беше, че е от България. Не можех да повярвам, че никой нищо не знае. Кипър е малка страна, хората общуват помежду си и всичко за всеки обикновено се знае. А за убитата Даниела – нищо…, никой нищо не знаеше, никой нищо не беше чул или видял. След два дни се разпространиха слухове, че девойката е спала на улицата, но никой например не беше видял къде си е пила кафето, къде се е хранила, дали се е срещала с някого… Всичко това звучеше нереално, като измислица…
При мен работят петдесет млади момичета от различни страни и аз съм отговорен за тях, винаги има поне по двеста гости и смятам, че такива инциденти не бива да се случват. Това е Европа! Не е Африка или Сирия, как може да загине човек и никой нищо да не знае, да не видял или чул!
Консултирах се с известен и влиятелен адвокат за законодателството в Кипър. И той заяви, че семейството има пълното право да получи всичката информация по разследването. И второ, полицията не може да закрие случая без съдебен процес. На този процес трябва да присъстват полицията, разследващите, съдебните лекари и да предоставят всички улики и доказателства по случая. На вас ви трябва добър адвокат и аз съм готов да ви помогна.
Съвсем скоро, от Лондон ще дойде много известен журналист, Джон Ембър. С него разисквахме този случай надълго и той заяви, че иска да напише за това убийство. Може би ще направи статия или ще издадем книга за Кипър, в която ще опишем и случая с убитата Даниела. Не бива да я забравяме. Ако я забравим днес, утре може и с друго момиче да се случи същото. И тогава ние ще сме виновните! Защото не сме направили нищо, за да го предотвратим!
На това място е моят дом, моето семейство, деца и гости. Не може някой да дойде и така просто да изчезне или да бъде забравен…, това не гръцка митология, това е реален човек!
Готов съм да ви помогна да се стигне до истината, та ако ще да се наложи да отидем и до министъра на вътрешните работи.
Кипър не е само слънце и любов! Кипър трябва да е спокойствие и сигурност за децата ни, за хората, туристите, бизнеса и инвестициите, които иска да привлече. А това ще стане само ако властите, полицията и всички ангажирани със сигурността в тази държава си вършат работата.“
Това е интересното запознанство…, един непознат човек протегна ръка на една непозната майка, за да открие убиеца на дъщеря си. И да намери покой…
Порази ме неговата сила, увереност, гражданска съвест и отговорност на човек, живеещ на нашето малко островче, искащ спокойствие, сигурност и справедливост и нищо повече.
От сега зная, че това няма да е единствената ни среща и че ще говорим още дълго за прекрасната Даниела Миндова, която си тръгна от живота само на 27 години. Момичето, което имаше големи мечти, но не й стигна времето да ги осъществи.
Ева Иванова
Снимките се публикуват за първи път и са от архива на Българският Вестник в Кипър
Фотограф С.Ангелов
Поздравления за бизнесмена!Аз също бих искала да получа правосъдие за смъртта на моя син Делчо Делчев,който почина на 30.12,2012 год.в Никозия.Делото,което се е водило е приключило със заключение нещастен случай.
Това което казва господин И. е самата истина. Живях четири години в Лачи и се нагледах на какво ли не. Младежи на по 12 и 13 години посещаваха въпросните заведения напиваха се, скандали викове и след което се качваха по колите пияни и отпрашваха,званяли сме многократно в полициятя в Полис но без резултат причината е че повечето се познаваха, и наистина Лачи не е безопасно курортно градче.
Admiracii,za tozi chovek!radvam se da chuq che vse oshte sashtestvuvat hora kato tozi gospodin.xora s sarca!lichno moe mnenie e che ne stava vapros za nevejestvo ili neznanie,vsichko opira do tova che sme chujdenci!nakratko kazano rasizam!ima li znachenie koi ot kade e?Ne!edin choveshki jivot e otnet,i trqbva da se nameri izvarshitelqt!da poeme svoqta otgovornost!no tuk taka ne stava!vsichko opira do koi ot kade e!bezobrazieto na tazi darjava!
za sajalenie vEvropa e taka -ima silno izrazen nacionalizam .V darjavata v koqto sam az sa6to ne obi4at 4ujdencite i vinagi gledat da ni unijavat .A 6to se otnasq do dumata rasizam iskam da poqsnq 4e tova e nenavist mejdu razli4nite rasi ,t.e. beli jalti 4erni .nie v Evropa sme edna i sa6ta bqla rasa i stava duma za DISKRIMINACIQ
Преди 5 години в една септемврийска сутрин вълните на морето под Каво Греко изхвърлиха тялото на моята приятелка Александрина Иванова. Удавена или убита – до днес нито майка и, нито дъщеря и, нито нейната сестра близначка научиха истината за любимия си човек. Просто както всички останали, прибраха тялото и я погребаха в родна България.Беше на 37 години..
Жестоката истина е, че когато загине чужденец, често пъти заключението е – извършител неизвестен и следствието набързо затваря папката на делото. Дали появата на господин И.не е сигнал, че и ние като чужденци имаме същите права като местните хора, да бъдем по-смели, по-настоятелни и да изискваме продължаване на разследването до откриване на виновниците, да търсим съдействие и от България, в лицето на нашето посолство. За десет години работа по вестника имаме много случаи на репатрирани сънародници в ковчези за родината и нито един открит извършител. Не е ли време да се събудим и да отстояваме докрай правата си на европейски граждани?!?