Две „луди“ дами проектират, кроят и шият в Кало Хорио

Програмист и адвокат в уикендите се отдават на мечтите си, които постепенно се превръщат в реалност.

Много от нас я познават, мила и винаги усмихната дама, която в края на май т.г. представи първата си стихосбирка. Срещнахме се в една неделна утрин в Кало Хорио. Знаех, че е любител-фотограф, прави кукли, рисува, пише стихове, но не очаквах да видя оборудвана шивашка фабрика, в която двете с Оксана се отдават на фантазията си и … творят!

Дошка Кънчева е родена на 13 август 1959 година в Ст.Загора,  поредното „лъвче“ в семейството. Родена „борец“, Дошка не спира да се учи и опитва от всичко. За четири годишния си внук казва с усмивка: „Най-красивият мъж в живота ми“.

 

За първи път идва в Кипър в далечната 1979 година, когато дъщеря й е едва на 3 месеца. Първа година студенти, запознават се с Йоргос, студент в съседен курс, лудо влюбени, казват си набързо заветното „ДА“, женят се и стават семейство. „И двамата бяхме много млади, аз – на ненавършени 19, той на 22, млади и зелени, но когато си влюбен, морето наистина е до колене“, казва днес с усмивка.

Първото й идване на острова е само за лятната ваканция. Пет години след турската инвазия и разделянето на острова, хиляди местни работят в арабските страни. Много от бежанците, напуснали родните си места, живеят в т.нар. бежански лагери. „Тръгвайки за Кипър не знаех какво ще намеря. Идеята ми за бежански лагери беше различна от действителността. Малки нови кокетни къщички, с току-що засадени дървета, не беше толкова зле. Семейството на съпруга ми е живяло от другата страна, имали са малка фабрика за строителни материали, но след инвазията изоставят всичко и идват тук. Завършихме и аз започнах работа в Изчислителния център в Стара Загора. След пет години се роди и синът ми. И двамата вече са големи, завършиха образованието си и поеха пътя си.“

Сега, когато децата са големи и нямаш такива големи отговорности, как да разбирам тази фабрика тук, хоби или стара мечта?

Едно от хобитата ми. Занимавам се с фотография, рисуване с различни техники, дърворезба, обработка на сребро, керамика, кукли… Всичко това научих в образователните центрове в Никозия. Всеки материал има своите възможности за моделиране и предизвикателството е да видиш какво ще излезе. От малка се занимавам с рисуване и исках да кандидатствам в Художествената гимназия в Казанлък или училището по керамика в Троян. Но исках и музика и първите си пари, които спечелих като дете бяха за участие в детски хор в операта и бях много горда.

Как се запознахте с Оксана и как възникна идеята за това ателие?

Оксана е съпруга на мой дългогодишен приятел. Той е творческа натура, интересува се от музика и изкуство, но има и докторат по политически науки. Когато се ожениха и се запознах с нея, допаднахме си и се оказа че имаме общо хоби – шиенето. Кое е интересното и как започнахме – аз си купих един оверлог от интернет, тя също – от една немска фирма, една нейна приятелка й подари една шевна машина и един ден я питам: какво ще правиш с тези машини, да не искаш да отваряш фабрика. И тя: Даа, искам фабрика! Луда работа. Наш познат закриваше фабриката си в Лимасол и разпродаваше машините. Отидохме да ги видим, не му отговорихме веднага. Казахме, че ще преспим с идеята и ще говорим сутринта. На другата сутрин тя ми звъни и ме пита дали не съм сънувала машините. Естествено, и двете ги бяхме сънували. Взехме ги. Наехме тези помещения – бивша фабрика и инсталирахме техниката. Имаме оборудване за пълния процес – от кроенето до готова продукция.

Оксана, която е адвокат, казва, че няма много свободно време, работи от 9 до 18ч., но съботите и неделите с удоволствие прекарва в тяхното дизайнерско ателие в Кало Хорио. Преди три години идва от сибирски град и се омъжва за кипърец. „От малка обичам да правя нещо с ръцете си, да моделирам, конструирам. В Русия шиех официалните дрехи на приятелки и колежки. Често ме питаха: А, колко е красиво, откъде го купи. Отговарях: Мое е, сама го направих. Красивата дреха беше и си остава моето хоби. Харесвам шевните машини и у дома в Русия имам различни. С идването си в Кипър като млада снаха първото нещо, което направих в дома на свекърва ми бе да ушия красиви щори на старата й машина Сингер. Всички останаха очаровани. Купих си в Кипър една машина, после още една, сега имам четири, а тук с Дошка имаме много, видяхте ги вече. В интернет видях обява за разпродажба на машини от шивашки цех. Поканих Дошка да дойде с мен, тя е много креативна и имаме общо хоби. Видяхме ги, влюбихме се и ги купихме. Имам добра професия, не бих изоставила адвокатството, учих много години, но мога всяка свободна минута да посветя на това невероятно хоби – да създаваме красота и радост.“

И сега, с какво започвате? Сигурно имате някаква програма?

Дошка: Да, искаме да направим неща, които ги няма тук на пазара. Изделия по поръчка, джинсови дрехи, бебешко облекло, които да продаваме през интернет. Освен това, ако някоя дама има това хоби, но няма подходящата техника и машини, може да дойде и да си го ушие сама при нас. А ние естествено, ще й помогнем с каквото можем. Казала съм го вече на приятелки, познати. Иска ми се да съберем една такава групичка от интересни креативни личности, като в основата ще бъде модата, но и много други интереси биха могли да ни обединят.

А моделите кой ще ви ги прави?

Говорили сме с някои дизайнери и вече се работи върху конкретни модели, които ще изпълним. Ще ги предложим в мрежата и ако има интерес – ще продължим.

Ще разработим модели за работещата делова жена. Освен това мислим сериозно за дамите, които трудно намират голям размер. Пазарът предлага в изобилие мода за манекенки и като че ли по-пълните жени са наистина дискриминирани в Кипър. Но пак подчертавам – нашите дрехи няма да са само за кипърския потребител, ще могат да се купуват през мрежата от всяка точка на земното кълбо. Това е основната идея.

Платовете за дънковите облекла са от Гърция и Италия. Концепцията е да се работи с европейски платове и линия – извън класическото в дънковото облекло в световен мащаб. Без ограничение на размер, стил и модел. Имаме машина за избелване на плата и по желание на клиента готовото изделие се обработва и на нея. По отношение на детските облекла ще работим модели за бебешка възраст, малки, красиви кукленски неща, които например се ползват за кръщенета, изписване на бебето от болница или красив подарък от бебешки ансамбъл.

По отношение на цените каква ще бъде политиката ви?

Няма да конкурираме китайците. В магазините тук се предлага изцяло китайска и турска стока. Нашите изделия ща бъдат на цените на есклузивните бутици.

Ако някой дойде със свой плат и си е харесал някакъв модел, ще можете ли да му го направите?

Разбира се. Засега сме двете с Оксана, но имаме на разположение няколко професионални шивачки, които при нужда се отзовават.

При едно разрастване на бизнеса ще изоставите ли досегашната си работа?

Не мисля. Обикновено не правя такива дългосрочни планове. Имах един изчаквателен период за подновяване на договора ми и си мислех, че ще мога спокойно да се отдам на хобитата си. Оказа се, че само с тях ми липсва частицата щастие, което ми дава професията ми. Обичам си работата. Това, което върша в момента – компютъризиране на големи системи е невероятно предизвикателство.

Разкажи за твоите кукли. Напоследък, хора, които започват да правят кукли не са ръководени от някакъв финансов интерес, а има конкретна причина или повод, за да се насочат към това изкуство.

Пак стана случайно. В кметство Строволос видях, че ще има едноседмичен курс по изработка на кукли. Записах се, започнахме десетина жени. Курса свърши, получиха се много интересни идеи и реших да опитам с кукла по мой дизайн. Първата кукла, която направих беше нещо, което можеш да гушкаш в леглото. Нещо като възглавничка, но да има и личице, което като видиш, да те кара да се усмихваш. Така се роди Оле. След това имаше и женски вариант- Оля. След Оля направих висящата балерина. Моя позната, която има в Никозия магазин за кукли и ръчни сувенири ме поощри и ми предложи да разработя балерината в различни варианти, за да видим дали ще има търговски интерес. Направих 7-8 кукли, които веднага се продадоха. Затова реших, че следващата серия, която направя първо ще покажа на изложба. Защото продавам-подарявам, всичко остава незабелязано от ценителя, а се купува от потребителя. С първата ми учителка в курса за кукли отидохме при една рускиня, която е моделиер на кукли. Тя работи с различни техники и всичко се моделира на ръка. Когато моделираш на ръка, всяка кукла има своето лице и характер. Така започна и контакта с българските училища. Първо в Лимасол в школата на художника Ангел Михайлов, а после и в Никозия. Помагам на децата да изразят идеите, които имат.

Докъде стигат мечтите ти?

През целия си живот съм се занимавала с много и различни неща. 11-12 годишна започнах да шия. Баща ми имаше някакви пари, останали от някаква екскурзия. И купи една крачна машина, която се отваряше като мебел. Заведе ме при неговия шивач да ми покаже как да се грижа за машината. Предавахме вторични суровини с една приятелка, за да можем да си купим хубав плат, ушихме си едни модерни гащеризони, избродирахме айфеловата кула и нямаше друг като нас.

Коя работа ти носи по-голямо удовлетворение? Програмирането или всички тези творчески хобита?

Най-щастлива се чувствам, когато успея да разреша голяма предизвикателство в програмирането. В момента работя по много интересни проекти, един от тях сега е проекта, който обединява системите на всички министерства и дава данни на други. Това е проект на IBM с подизпълнител NCR, с които си сътруднича и е невероятно предизвикателство. Работим в момента и върху предложение за обединяване системите на ФПА и ДОД.

Но ако в един момент тези интересни проекти спрат, тогава бих могла да насоча цялата си енергия към творчеството.

Пожелавам на двете смели и креативни дами успех! Сигурна съм, че ще го постигнат.

А ако вие мили дами също харесвате шиенето и ви трябват машини или съвет, можете да се обърнете към тях. Тяхното хоби, превърнало се във втора професия със сигурност ще ви бъдат полезни.

Ева Иванова