Когато най-добрите си заминат…

Или какво се случва след изтичането на мозъци от страните от Източния блок

Източноевропейските държави са буквално обезкръвени от масовия отлив на квалифицирана работна ръка. Паричните трансфери на мигрантите са слаба утеха, защото не могат да компенсират целия отрицателен ефект, твърдят учени.

Миграцията е част от съдбата на човечеството още от библейски времена, но никога досега не е имало повече мигранти от днес. Според преценки на ООН, четвърт милиард от световното население живее извън границите на родната си страна. Повечето от тези трудови мигранти се насочват към развитите индустриални държави. В тези страни мигрантите нерядко се възприемат като заплаха за жизнения стандарт на местните хора. Това обаче изобщо не отчита истинския потенциал на тези хора.

По данни на британското икономическо списание “Economist”, цитирани от “Зюддойче Цайтунг”, от мигрантски произход междувременно е една осма от населението на САЩ. Тези хора са основали една четвърт от всички технологични и инженерни фирми в страната! Повечето мигранти в Европа също са по-добре квалифицирани от местното население. 29 процента от мигрантите в Германия се висшисти, пише още вестникът. Те дават сериозен принос за благосъстоянието на страната-домакин, а обратният трансфер на пари, социален и хуманитарен капитал към родните им страни помага за ограничаване на бедността. Близо пет милиона души от новоприетите страни-членки на ЕС междувременно живеят и работят в западноевропейските страни от общността.

Какво става обаче в родните страни на мигрантите? Какво става с една държава, когато 9 процента от трудовата й сила се пресели в Западна Европа, какъвто е случаят с Литва? Изследване на германския Институт по проблемите на трудовите пазари /IZA/, под заглавие “Трудовата миграция, Европейското разширяване и голямата рецесия” търси отговор на тези въпроси. Резултатите показват, че отливът на трудова ръка може да намали безработицата в Източна и Средна Европа, но пък същевременно застрашава икономическото развитие на тези страни, защото ги напускат най-вече младите и високообразовани хора. 83 процента от източноевропейците, които напускат родината си, са с полувисше и висше образование. Особено проблематично е развитието в Румъния. Над два милиона румънци вече работят в други страни-членки на ЕС. Сред тях има много учени, компютърни специалисти, лекари и медицински сестри.

“Ако не бъде спряно изтичането на мозъци в сферата на здравеопазването, ще станем свидетели на негативни влияния върху здравето и жизнения стандерт на населението”, пишат авторите на студията, цитирана от “Ханделсблат”. Социологическият институт IZA разглежда и положението в други страни. Учените прогнозират, че миграцията от България и Румъния ще доведе до дългосрочно спадане на БВП в тези страни с около 7,4 процента. В другите осем нови страни-членки спадът на БВП ще е средно с 1,3 на сто. “Съществува реална опасност, трудовите пазари на някои страни да бъдат просто “пресушени”, коментира учените.

Учени от изследователската мрежа “The Other Canon Foundation” и от университета в Талин предупреждават, че миграцията на висококвалифицирани хора води до истинска деиндустриализация на страните от бившия Източен блок. Между 1990 и 2005 година делът на индустриалния оборот в БВП е намалял значително. В Естония например този дял е намалял от 49 на 29 процента, а в Полша – от 50 на 30 на сто. Учените критикуват факта, че икономическите проблеми в много европейски държави се решават чрез трудова миграция, вместо чрез структурни промени. По този начин Европа е застрашена от намаляване на заплатите и производителността в дългосрочна перспектива, твърдят те.

Оптимистите твърдят, че все някога мигрантите ще се завърнат в родните си страни. “Те носят нови способности и опит, с които допринасят за повишаването на производителността и заетостта в родните си страни”, четем в студията на IZA. Изследването обаче показва, че повечето мигранти от Източна Европа са заети на места, които обикновено не отговарят на добрата им квалификация. “А това ограничава възможностите за по-нататъшно развитие на техните способности”, пишат авторите. Учените не забелязват и силна тенденция за връщане към родните страни. На всичкото отгоре, изследването показало, че завърналите се в родината си поляци са близо пет пъти по-застрашени да останат без работа, отколкото останалите си сънародници. Отрезвяващият извод от студията гласи: “Миграционният опит в чужбина е по-скоро недостатък, отколкото предимство на полския трудов пазар”.

Слаба утеха е, че мигрантите изпращат част от заплатите си обратно в родината. Тези пари помагат за намаляване на бедността. В Таджикистан например всеки втори човек в трудоспособна възраст е напуснал страната, за да работи в чужбина – най-вече в Русия. Оттам гастарбайтерите изпращат пари в родината си. През миналата година тези трансфери са достигнали 4,1 милиарда долара. Тази сума представлява 47 процента от БВП на Таджикистан. Подобна е ситуацията и в други страни.

Но дали ползата от тези пари не се преувеличава? Майкъл Клемънс от мозъчния тръст “Center for Global Development” във Вашингтон и изследователят от Световната банка Дейвид Маккензи са сравнили данните от много развиващи се страни и стигат до отрезвяващ извод: Те твърдят, че изработените в чужбина пари не носят съществена полза за страните на мигрантите, защото почти не се отразяват на стопанския прираст. Техните предположения, че трансферите повишават покупателната способност, а оттам и стопанския прираст, не получили потвърждение. Онова, което се знае със сигурност обаче е, че трудовите мигранти липсват на родните си страни. Тяхната липса спъва икономическото развитие и по този начин почти неутрализира положителния ефект от паричните преводи, твърдят учените.

DeutscheWelle