Днес ще искам прошка от тази велика Жена!
За малкото време, което имах за нея, за ненаписаната ѝ история, за която не намерихме време, за малката ѝ пенсия, за апартаментчето под наем в Дружба, колкото да побере сценичните ѝ костюми, за здравната система в България, която реши, че 20 дни стигат за човек, претърпял тежък инсулт…
Прости ни, ние сме само хора…
И ще благодаря за шанса, да те познавам лично.
Мила Янче, много ме боли, че си тръгна така набързо и неочаквано. Чухме се на 8-ми март, ти ми се обади, каза, че сега си по-добре и много искаш за един последен път да дойдеш в Кипър. Да се видим, да се прегърнем, да попеем и поплачем за всички хубави моменти, които ни свързват. А аз ти казах да почакаме, да се стопли времето и да свърши тази проклета война до нас… Дори не допусках, че това е последният ни разговор…
Беше звезда на земята, а сега си звездичка в безкрайния Космос!
Трети ден слушам твоите песни и рева като „дърто магаре“, както ти би казала през смях.
Благодаря ти от свое име, от името на семейството ми и на българската общност в Кипър, за всичко, което ни подари!
Докато съм жива, ще помня прекрасната вечер на верандата ми преди юбилейния ти концерт „Един живот, хиляди песни“ през 2018-та. В една вечер, заедно с Олга Борисова, Руска Стоименова, Галина Дурмушлийска, Даниел Спасов, Добрин Добрев… Толкова звезди заедно…
За мен беше чест, слънце мое!
Зная, че сега си на по-добро място, където няма болка и страдание, завист и омраза, а само висша хармония! Такава, каквато Бог е сътворил!
Вярвам, че имаш добра компания от прекрасни български творци, които също са там. И им припяваш твоята/нашата Калиманка!
Идвай мила, винаги когато искаш на моята цветна веранда…, ще те чакам с радост.
Зная, че отново ще се срещнем, в отвъдното.
Почивай в Мир, скъпа Яна!
Дълбок поклон!
Ще живееш в сърцата ни, завинаги!
С обич и уважение, Ева Иванова
Снимки: Личен архив Ева Иванова
