Днес се навършват 25 години от падането на Берлинската стена. Разрушаването на стената на 9 ноември 1989 г. слага край на 30-годишното разделение на Германия.
Тази вечер в небето ще бъдат пуснати 6880 бели светещи балона по протежението на разрушената стена, което ще символизира премахването на стената.
Преди 25 години в Берлин хората сътвориха история. Не може за дълго време да бъде потискан човешкият стремеж към свобода. Чудо беше, че всичко стана по мирен път, заяви германският канцлер Ангела Меркел.
Имаше доста вълнения от седмици. На улицата имаше танкове от 7 октомври. На 9 ноември вечерта излязох от сауната и преминах през улица „Борнхолмер“ от другата страна и там празнуваха напълно непознати. Имаше го това невероятно чувство на щастие. Това е нощ, която никога няма да забравя, разказва спомените си Меркел.
Необходимо е мъжество, за да придобиеш свободата, но е необходимо и мъжество, за да се ползваш от свободата, каза още тя.
Берлинската стена е построена за една нощ на 12 август 1961 г., за да разделя Източен и Западен Берлин, както и ГДР от ФРГ. Първоначално стената е от бодлива тел, а по-късно става укрепена стена, която се състои от 106 км бетонна стена с височина 3,6 м, 66 км бодлива тел и над 300 наблюдателни кули.
В рамките на съществуването на стената около 200 души са загинали в опит да прескочат стената, макар че според различни данни цифрата е дори по-голяма.
Жителите на Източен Берлин започват протести срещу това, че са им отказани просперитета и свободата от другата страна на стената.
Протестите достигат своята кулминация в нощта на 9 ноември, когато вратите са отворени. Протестиращите започват да разрушават стената още през нощта. Официалното й унищожаване обаче е през лятото на 1990 г.
Спомените от преди 25 години
И аз бях там…
На 22 декември 1989 година за първи път след 28 години разделение между Източен и Западен Берлин, Бранденбургската врата бе отворена в 19,00часа.
В този ден бях в Източен Берлин, специално за събитието… В цяла все още Източна Германия всички говореха за този паметен ден. Местните се вълнуваха, говореха възторжено, все още не вярваха, че падането на стената е началото на една нова епоха, на огромни промени не само в мисленето, а и в управлението, икономиката, начина на работа, търговията, образователната система и къде ли не още… Влаковете за Берлин бяха препълнени с хора, които също като нас искаха да станат свидетели на това паметно събитие. Краят на комунизма, на ЩАЗИ, на гоненията, на свободата и свободното придвижване бяха начало на един преход и промени, мащабите на които те самите не подозираха. Очакваха, че върху тях ще се изсипе рогът на изобилието от Запада, че изведнъж ще станат много богати, ще пътуват свободно и ще се радват на живота и демокрацията.
В един такъв препълнен влак пътувах и аз с група приятели за Берлин. Правеше впечатление силното руско военно присъствие не само във влака, а и на гарата, по улиците, на пропускателните пунктове. Немската милиция като че ли бе потънала вдън земя. Във влака на два пъти руснаците ни проверяваха паспортите, а след това още веднъж на пропускателния пункт на Фридрихщрасе, откъдето пускаха чужденците, в т.ч. и българите. Паспортна проверка, печат, металотърсач и си в другата страна, в Западен Берлин, в забранения свят…
Но преди да отидем на този пункт, и ние като всички се устремихме към прочутата Бранденбургска врата, от която след паспортна проверка преминаваха само германци. Все още пред очите ми е картината – хиляди хора, изпълнили площада, жените в най-красивите си тоалети, стиснали цветя, мъжете в костюми, носещи някакъв сладкиш, бедните роднини отиваха на гости при своите близки от другата страна… Някои се усмихваха страхливо, други стиснали здраво уста, все още невярващи, че могат да преминат през червената линия и да стъпят в дълго мечтания Западен Берлин.
Да си призная, аз също се страхувах. Гледайки огромните руснаци, някои с кучета на повод, мислех си, дали отнякъде няма да започнат да стрелят и да настане суматоха… годините страх, внушение, си казваха своето.
Първите години след обединението се чувах с моите приятели по телефона. Негодуваха от промените, цените, безработицата и уволненията.
Сега, 25 години след тези паметни събития разликата е почти заличена. Но спомените на хората от нашето поколение са все още живи…
Ева Иванова
Κάντε το πρώτο σχόλιο