ПАМЕТ

По стъпките на баба Неделя Петкова – първата българска учителка и просветна деятелка

 

Често си мислим, че познаваме някоя историческа личност. Имаме изградена категорична, макар и недостатъчно ясна представа за нея. При споменаване на името й в съзнанието ни веднага изниква определена асоциация. Въпреки, че не можем да си обясним как е изградена тази представа, ние я имаме за завършена картина, към която няма какво да добавим. И в повечето случаи, без да сме прочели или научили почти нищо за обекта на познанието ни. Затова е толкова голяма нашата изненада, когато успеем да се докоснем по-отблизо с живота на тази личност.

Казаните думи с пълна сила важат за баба Неделя Петкова. A знаем ли коя е тя?

Основателка на девическото образование в София, първата българска учителка в Македония. И толкова. За близо сто години от смъртта й не сме направили кой знае колко за нея. Отредено й е място в специализираната научна литература. Нейното име носят няколко училища в страната и един софийски площад, позагубил се при поредните реконструкции. За нея бе направен късометражен, игрален филм, излъчен по телевизията преди петнадесетина години. Но и до сега българският читател няма пълна представа за големия подвиг, извършен от тази жена през 60-те и70-те години на миналия век. Именно като дълг към нея, както и към мнозина радетелки за българско образование през Възраждането, трябва да се счита публикуването на спомените на баба Неделя Петкова.

1858 година, по улиците на Карлово се движи руският консул в Пловдив – Найден Геров. Неочаквано той среща по пътя си облечена в черно жена, носеща в ръцете си везана икона. От разговора с нея научава името й —Неделя Петкова, многодетна вдовица, препитаваща се между другото и с продажба на саморъчно направено везмо. Проверил набързо грамотността й —колко се е искало тогава — Геров я препоръчва за учителка в София.

Тази щастлива случайност предопределя живота на баба Неделя. Учителската професия става нейна съдба и близо тридесет години тя неуморно се труди на това толкова тежко, а в онези години и рисковано, поле за изява. Огромен кураж се е искал от тази самостоятелно проходила в даскалъка жена, за да приеме върху себе си апостолската мисия на българска учителка. Зареждат се един подир друг градове — София, Прилеп, Охрид, Битоля, Велес, Воден, Солун. Почти във всички от тях Неделя Петкова е ПЪРВА българска учителка, ползваща се от редките предимства и понасяща неизброимите отрицателни последици от това си първенство. Същото се отнася и за дъщеря й Станислава, която от 1868 г. поема Битолското девическо училище и по този начин става достойна не продължителка (както обикновено се случва), а съпътница на майчиното си дело.

Баба Неделя Петкова остава в хрониките като първата българска учителка в Македония. Тя е светица и пазителка на националния дух и е истинска героиня. За тържеството за Кирил и Методий в Прилеп на 24 май 1865 г. свидетелства дописка във вестник “Турция” от 29 май същата година: “И като ся научиха чрез некои, че утре денят е памятта на нашите просветители, ся събудиха и ся събираха еснафски заседания да разяснят на сите, чунки не знаеха кои са тия Кирил и Методия, че ке празнуват утредента ся нагласиха и ся направиха неколку еснафски тескерина, които ся проводиха до църковните надзиратели и в кои им забележиха, че празнуваме памятта на нашите просветители Кирила и Методия и сакаме да се служи тържествено служба, како на Великден со троица священици…

В редиците на плеядата български патриоти, борци и деятели за просвета важно място заема и Неделя Петкова. Тя е една от първите родолюбиви български учители и активна общественичка, която отдава целия си живот за народната просвета.

Неделя Петкова е родена на 13.август 1826 г. в будния гр. Сопот. Расла е в беден дом, в селище, разположено сред красива природа, потънала в „орехови горички, люляци и лози, с големи дворове, с овощни градини и разкошни чемшири и бистри потоци”. В този град са родени и израсли много и знаменити възрожденски дейци борци за свобода и просвета. Сопот е бил огнище на будна просветителска дейност в борбата на българския народ эа национално освобождение. В метоха на девическия манастир се укривал Апостола Левски. Тук рано било открито новобългарско училище.

Родолюбивият български дух в този малък подбалкански град, наред със свободолюбието на неговите жители, оказват съществено и благотворно влияние върху девойката Неделя Петкова. Своето образование тя започва в килийното училище на сопотския женски манастир. Съвсем отрано проявила голям интерес към просветното дело и когато станала на 14-15 години, с голяма любознателност и завидно трудолюбие продължила учението си чрез самообразоване. Силно било нейното желание да се учи в Русия, да получи по-солидно образование и да стане учителка в българско училище. Но мечтата й не се сбъднала, тъй като баща й не могъл да й осигури издръжка в училище за по-високо образование. Наред с ежедневната домашна работа и ръкоделието, тя не преставала да чете книги и да се учи.

Неделя Петкова се омъжва на 19 години за красивия и снажен момък Петър Караиванов, внук на прочутия хайдутин Кара Иван, онаследил бунтарския дух и характер на дядо си. Станала майка, тя пак продължавала упорито да се учи, с едната ръка държала малкото кърмаче, а с другата-книгата. Когато в Сопот било открито новобългарско училище, Неделя се снабдила с новобългарски буквар и сама започнала да се учи на новобългарско четмо и писмо. Посрещала децата от училище, разпитвала ги какво са учили и след това сама изучавала същото вкъщи.

Скоро Неделя е сполетяна от нещастие. В гр. Пирот от холера умира мъжът й. Не след дълго умира и майка й. Тя остава сама с 6 деца, които е принудена да издържа. Приготвяла прежда за гайтани, извезвала коприна на платна икони, които продавала. И при тези трудни времена, Неделя не преставала да се учи. За да усвои по-добре ръкоделното изкуство, тя често се допитвала до учителката по ръкоделие от Сопотското ръкоделно девическо училище как се работи с везмото. Придобила голяма сръчност и умения, тя започнала да работи по поръчка разни ръкоделия.

Когато веднъж отишла в Карлово да занесе извезаната от нея икона на Св. Мина, поръчана от тамошния свещеник, Неделя се срещнала с големия български просветен деец Найден Геров – руски консул в Пловдив. Като видял майсторски изработеното ръкоделие и разбрал за тежкото положение, в което е изпаднала, той решил да помогне. Предложил й учителска работа в някое българско училище. С голяма радост, вълнение и благодарност, без колебание тя дала своето съгласие. Три месеца по-късно Неделя Петкова получила писмо и пари от Найден Геров с молба да тръгне веднага за Пловдив, а оттам за София и да постъпи на работа като учителка в българското училище, където главен учител е бележитият български народен просветител и будител Сава Филаретов. Била препоръчана от Н. Геров.

През 1869 г. Н. Петкова пристига в София и с активното съдействие на С. Филаретов урежда първото начално девическо училище и започва работа като първа учителка. Оттук нататък, до края на живота си тя се отдава на високоблагородната учителска дейност да просвещава българските деца и да ги възпитава в дух на любов и преданост към род и отечество. В София Н. Петкова учителства 4 години. Съобщава се, че ученичките й достигат до 289 на брой.
Със собствени средства родолюбивият българин Димитър Трайков построява нова сграда на девическото училище. Н. Петкова се включва в борбата на софийските жители, водени от С. Филаретов срещу гръцкия владика Доротей, върл противник на българското училище и българската просвета. Н. Петкова става известна и със способностите си да създава и урежда девически училища в Българско. Започнала да получава предложения и поръчки за създаване и уреждане на девически училища в различни градове. Най-напред я поканили в Кюстендилл. На път за Кюстендил през 1862 г., заедно с дъщеря си Станислава тя минава през Самоков. По молба на местното самоковско настоятелство, тя открива девическо училище в Самоков, в което учели 200 момичета. След това открила девическо училище и в Кюстендил.

Голяма и много активна народопросветна дейност Н. Петкова развива в Македония. Учителства в Прилеп, Охрид, Битоля, Велес и Солун и последователно открива български девически училища. Както всички останали родолюбиви български просветители, Н. Петкова срещала голяма съпротива от страна на гърците и тяхната пропаганда. Тук, в Македония борбата била твърде ожесточена, тъй като пропагандата се водела от най-отявлените гръцки владици. През 1866 г., независимо от големите пречки на гъркоманите, упоритата и всеотдайна на благородното дело, на което се е посветила всеотдайната учителка, уредила девическо училище за 180 ученички в Прилеп, където учителства 2 години. Учи както децата, така и техните родители. Под ръководството на Н. Петкова през 1867 г. в Прилеп за пръв път е отпразнуван празникът на великите български първоучители и създатели на славянската писменост Кирил и Методий. В този празничен ден тържествено приключила учебната година. През 1868 г. Н. Петкова учителства в Охрид – градът на легендарния просветител и учител Климент Охридски. Тук неуморимата учителка срещнала яростна съпротива от страна на гъркоманите, които възпрепятствали нейната просветителска дейност и пречели откриването и уреждането на българско девическо училище. Те не се съгласили да й плащат заплата и квартира.

Гръцкият владика Милетий настоявял учителката Неделя да бъде изгонена от Охрид, а девическото училище – закрито. Неделя Петкова не се изплашила и независимо от пречките, продължила своята учителска дейност. И тук, в Охрид учебната година завършила тържествено с честване деня на Кирил и Методий. Присъствието на почти всички жители на тържеството силно разгневило гъркоманите. По тяхно настояване тя била извикана от турския управител, който я обвинил, че раздавала на децата руски книги, че получавала заплата от Русия. Смелата учителка отговорила, че книгите не са руски, а български учебници и че заплатата й не е руска, а от българската община. Независимо от това тя била задържана в конака, а квартирата й била претърсена. Освободили я, тъй като не намерили никакви уличаващи я доказателства.

В резултат на непрекъснатите пречки, съпроводени с напрежение и тревоги, Неделя Петкова се разболява. Съобщава се, че заминава в Битоля на лечение, но същевремено и там създала новобългарско девическо училище за 114 ученички. В това училище оставя дъщеря си Станислава за учителка, а самата тя се връща в Охрид и продължила своята патриотична просветителска дейност. Българите в Охрид много се зарадвали, когато през 1870 г. излязал султанския ферман за независима българска църква. Учителят Димитър Узунов прочел фермана в голямата Охридска църква, а Н. Петкова с пламенни патриотични думи изразила своята и всеобщата радост на българите пред събралото се множество. Въодушевени, присъстващите започнали да викат: ”Да си вървят гръцките владици и попове”. Гъркоманите в Охрид наклеветили родолюбивите българи пред турския управител, че са се разбунтували срещу султана и по негово нареждане били арестувани посочените български патриоти, между които бил небезизвестният Григор Пърличев. Неделя Петкова се задействала и успяла да събере пари и храна за затворниците. Турските власти взели парите и пуснали затворените.

След този случай животът на учителката Н. Петкова бил застрашен и тя била принудена да напусне Охрид. Отишла в Битоля и заедно с дъщеря си Станислава решила да замине за Пловдив при другите си деца. Минавайки през Велес, двете били замолени от местното учителско настоятелство да уредят и тук българско девическо училище. Във Велес двете учителки престояли 3 години. Според източниците, в това училище учели 200 ученички. В този град те основали женско дружество и развили огромна обществена и просветна дейност сред жените. Към края на ноември 1870 г. във Велес пристигнал пратеник на В. Левски, който се срещнал с нея и й предал писмо от БРЦК. Н. Петкова прибрала куфара на тайния пратеник. Предпазливо запознала другите учителки с писмото и с поръчката да ушият революционно знаме. 
Внезапно в къщата нахлули турски заптии – учителките едва успели да скрият знамето. Те често се събирали под ръководството на Н. Петкова и тайно четели патриотични книги и пеели бунтовни песни. По подозрение, че се занимават с революционна дейност, турската власт настояла да се затворят всички български училища в града. Всички събрания били забранени. Н. Петкова била изпратена на съд в Битоля, а от там – в Солун. Скоро била освободена, тъй като не могли с нищо да докажат нейната революционна дейност. И в Солун тя продължила своята неуморна просветна дейност. На 12 май 1871 г. тя отворила първото българско девическо училище. Макар че броят на ученичкте бързо растял, училището трябвало да се закрие, тъй като нямало кой да плаща наема за помещението.

Н. Петкова търпеливо и мълчеливо понасяла трудностите, тъй като не получавала заплата и се издържала от личните си ръкоделия. Руският консул в Солун я извикал през 1872 г. с молба да подбере няколко по-будни и отлични ученички за изпращане в Русия да се учат, като тя лично ги придружи до там. Сбъднала се мечтата й от ранните младежки години да посети Русия. Завела ученичките и ги оставила в Московскя манастир ”Св. Алексей”, в който се учели и други българки. След завръщането си в Солун, заедно с дъщеря си Станислава продължила своята просветната и обществената дейност.

За съжаление съвременниците рядко се сещат днес за тези две големи българки и за родолюбивото им дело в името на просвещението на нашия народ. А те заемат достойно място в пантеона на българските будители и могат да служат на поколенията като светъл пример на себеотрицание и патриотизъм.

Умира в София нa 1 януари 1894 г.

В знак на признателност и преклонение пред нейното народополезно дело, признателното потомство е наименувало на нейното име един от централните площади на София. Нейното високопатриотично и всеотдано дело служи като достоен пример за подражание и възпитание на поколенията в дух на преданост и любов към народ и Отечество.

 

Източници: Г-жа-Диана Славчева, ”Неделя Петкова – Спомени” – под редакцията на Проф.Дойно Дойнов

 

 

Добрин Димитров ДОБРЕВ