Тази година се навършват 140 години от Априлската епопея.
Във всички по-големи населени места в родината ни предстоят събития и възстановки, с които ще бъде отбелязана кръглата годишнина.
Българите в Кипър също ще отбележат тази важна годишнина в историята на Освободителната ни война.
На 17 април от 16:30 часа в залата на Община Паралимни с постановка ще бъде отбелязана 140 годишнината от избухването на Априлското въстание, връх в историческите борби на българския народ за освобождение от турско иго, подготвена изцяло от екипа и децата на Българското училище „Народни Будители” в Паралимни.
Събитието се провежда под патронажа на Посолството на РБългария в Кипър. Поканени са десетки видни личности, духовници, български учители от всички наши училища и сънародници.
Ръководител на проекта „Пиянството на един народ” е Живка Милова, учител по Български език и литература и история на България.
Всички сте поканени!
***
УРОК ПО ИСТОРИЯ, ПАТРИОТИЗЪМ И РОДОЛЮБИЕ
Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г. по стар стил (2 май по нов стил). Избухва преждевременно в Копривщица, но в същия ден въстават Панагюрище, Клисура и Стрелча, а по-късно Брацигово (21 април), Перущица (23 април), Търновски революционен окръг (25 – 26 април), Батак (29 април) и много други селища. До края на май въстанието е потушено.
***
Поради предателството на един от присъстващите депутати на събранието на Оборище, местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни контрадействия.
На 19 април конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Т. Каблешков заедно със своите другари напада конака, където се е установила турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат. Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо, с което приканва всички българи към повсеместен бунт.
КЪРВАВОТО ПИСМО
Подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то става известно като “Кървавото писмо”. Веднага след получаването на писмото в Панагюрище, Бенковски обявява въстанието. Създава се Военен съвет, или т.нар. Привременно правителство, което става главен орган на революционната власт в IV революционен окръг. На него се възлага както ръководството на военните дела, така и осъществяването на новата гражданска власт в града. Той изпраща чета начело със стотника Ив. Парпулов – Орчо войвода, която да подпомогне въстаниците в Стрелча и осигури връзката между Панагюрище и Копривщица.
Веднага след обявяването на въстанието П. Волов и Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. Хвърковата чета, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и др. и вдига населението на въстание.
ПОТУШАВАНЕ НА ВЪСТАНИЕТО
Турците най-напред нападат Стрелча, след това Клисура, която се брани героично, но е опожарена на 26 април. Следващите дни боеве се водят за Панагюрище, което е превзето и опожарено на 30 април. Разорени и запалени са повечето от въстаналите селища в района.
Георги Бенковски пада убит от засада до р. Костина, Тетевенско.
Въстанието в Родопската област избухва на 21 април и продължава повече от седмица. На 5 май Батак е разсипан, жестоко са избити жените и децата в църквата. На 7 май пада Брацигово. Героична и трагична е защитата на Перущица чрез саможертвата на Кочо Честименски, Спас Гинев и други мъже и техните семейства.
В Търновско въстанието е обявено на 28 април. В селата Бяла Черква, Михалци, Мусина и др. поп Харитон и Бачо Киро Петров сформират чета от около 200 души, която стига в Дряновския манастир. Башибозук и редовна турска армия с над 10 хиляди души и две оръдия обгражда манастира и започва 9-дневната Дряновска епопея. На деветата нощ въстаниците щурмуват обсадата и около 40 души се спасяват, сред тях е и Бачо Киро, но по-късно заловен и обесен в Търново. Разбити са и другите две чети – Габровската на Цанко Дюстабанов и Тревненската начело с Христо Патрев. Потушено е въстанието и в Батошево, Кръвеник и Ново село.
В Сливенски окръг няколко дни в Балкана действа четата на Стоил войвода, към която се присъединява и Иларион Драгостинов.
Във Враца на 18 май е даден сигнал за въстание, но съзаклятниците скоро се разпръскват поради своята малобройност.
Грандиозен по своя международен отзвук е походът на Ботевата чета от кораба „Радецки” и Козлодуй до Врачанския балкан, където на 20 май (1 юни) 1876 г. намира смъртта си гениалният поет – воеводата Христо Ботев.
На 16 май при Тутракан преминава четата на Таньо Стоянов от 20 души, която е разбита в района на Попово.
Въстанието е потушено с жестоки кланета, издевателства и грабежи. Това предизвиква справедливо възмущение в Европа и Америка. В Цариград е свикана международна анкетна комисия.
Велики личности като Виктор Юго и Достоевски издигат глас в защита на българите.
Априлското въстание през 1876 г. задълбочава Източната криза, а неговият успех е в международния му отзвук, постигнат с героизма на многохилядните жертви.
Тези и други важни исторически моменти целенасочено не се споменават или драстично се омаловажават и с всяка година все по – слабо се изучават в часовете по история, но за сметка на това все по – упорито се говори за някакво османско присъствие. Тази година при разгорещени дебати, бе прието в учебниците да се използва термина „османско иго”.
Народната ни ПАМЕТ трябва да остане жива! И никога да не забравяме, че сме Българи, свободни хора на свободна България!
Κάντε το πρώτο σχόλιο