Българите в Кипър имаме повод за гордост! 20 годишния Ангел Янков стана европейски шампион по ММА в Белград.
Състезателят на Българска федерация по ММА триумфира с европейската титла в категория 70.3 кг на първенството в Белград. С три поредни победи над бойци от Ирландия, Украйна и Германия, той достигна финала, където надви Рахман Чекуев (Белгия) с единодушно съдийско решение 3:0.
Роден е на 1/2/2005 година в Република Кипър в семейството на Елза Раденкова и Георги Янков.
Днес с усмивка казва: „Бях пълничко и тромаво дете и не можех да пробягам дори едно кратко разстояние. Бях само на пет години, когато баща ми ме заведе в залата за тренировки. Бях най-малкият ученик… Исках да науча карате, вдъхновен от детските филми за този спорт, но баща ми ме насърчи да опитам ММА, който тогава беше нещо ново и непопулярно в Кипър. И така, вече 15 години почти не излизам от залата и тренирам по четири пъти на ден по час и половина.
Бях на седем години, когато за първи път участвах в състезание по ММА, а противникът ми беше на 15 години. Със сигурност ще си помислите, че е било неравностойна битка, но тогава нямаше друг състезател на моята възраст.
Доста бой съм отнесъл в залата и на тепиха, но не се отказах. Основно ме мотивираха родителите ми и треньора ми Луис Хараламбус. Майка ми често се ядосваше ако ме поступат или падна и това ме караше да докажа, че мога да бъда много добър в този спорт. Заради нея, заради баща ми, заради треньора ми, които стояха плътно до мен!“
- Има ли правила в този спорт?
- Разбира се, че има, като във всеки спорт, независимо че този вид спорт се е родил на улицата, т.нар. уличен бой. Играя безопасен стил, а това ще рече добра техника, точен и успешен удар, поваляне на земята, печелене на точки, нокаут и т.н. Без обезобразяване и осакатяване, както си мислят повечето хора, които не познават този вид спорт. Преди мач реферът/съдията събира противниците и обявява какво е позволено и какво не и спокойно мога да кажа, че не съм позволявал досега да ме обезобразят, въпреки, че в някои мачове има и такива гледки.
- Роден си, живееш и тренираш в Кипър, а играеш за България. Защо?
- Роден съм в Кипър, но нямам кипърско гражданство и по тази причина не можех да се включа в техния отбор за международни състезания. За да се състезавам навън, се свързахме с президента на българската федерация по ММА – Станислав Недков и ме включиха в отбора на ММА на Горна Оряховец, отбора на Джамбазов. А и истината е, че докато не станах европейски шампион, от Кипър не проявиха особен интерес към мен. Сега нещата се промениха, казват, че могат да ме включат в отбора си, защото съм кипърски възпитаник, роден съм тук, тренирам тук, но вече аз нямам интерес и ще продължа да се състезавам за България.
- Какво ти донесе титлата „Европейски шампион“, освен златен медал?
- Самочувствие, увереност, че мога! Невероятна емоция, че си успял и си накарал родителите си, треньора си и България да се гордеят! От българската федерация получих парична награда, която покри разходите по пътуването и пребиваването в Белград, които не бяха никак малко.
- Какви са плановете ти от тук нататък? Да продължиш или да учиш?
- До 25 годишна възраст ще се състезавам, а ученето оставям за по-късен етап. Засега няма шанс ММА борбите да влязат като олимпийски спорт, но големи международни състезания винаги ще има и фокусът ми ще е в тази посока. Досега имам над 180 аматьорски мача и около 15 международни извън Кипър – в Сърбия, Албания и Узбекистан.
През годините играх още бокс и кикбокс, но оттук нататък ще се концентрирам само върху ММА борбите. В бокса имах девет мача и деветте завършиха с победа. Мисля си, че в някой момент когато реша да прекратя състезателната си дейност, ще стана треньор по бойни изкуства.
- От кого си получил най-голяма помощ, освен семейството и треньора? На кого искаш да благодариш?
- От отбора в залата. Там всеки помага на всеки, независимо, че между нас има конкуренция.
Благодаря, че през всичките тези години до мен бяха семейството ми, треньора ми Луис, който, независимо че играя под чужд флаг, винаги е с мен на всяко състезание и ме подкрепя по всички възможни начини, на българската федерация по ММА, на отбора на Джамбазов, на отбора ми…
За да си добър и успешен, не е нужен само талант, това е къртовски труд, много удари, техники, болка. Мечтая за големия ринг, за професионалните битки, за UFC пояса, за големите състезания и вярвам, че един ден ще бъда там.
- Има ли дама на сърцето ти и подкрепя ли те?
- О, да, Натали! Тя също е борец по ММА, тренира май-тай и на всяко състезание е с мен.
-
Георги и Ангел Янкови
Искам да благодаря на двете големи момчета Янкови, баща и син, че отделиха време за това интервю.
От името на всички сънародници в Кипър пожелавам успех на Ангел!
За нас е чест и гордост, че едно наше кипърско българче се изправи на най-високото стъпало на почетната стълбица под звуците на химна на Република България и спечели златния медал и титлата Европейски шампион по ММА в Белград.
Успех, шампионе!
Ева Иванова
