Приказка за художника-рицар с шпорите и неговата вярна дама
Той е истински рицар, но не държи меч, макар че има такъв, а четка. Тя е неговата дама на сърцето му. Двамата са прекосили целият свят, за да изберат свой пристан в България.
Запознайте се с Олег и Татяна Карпенко, които живеят от няколко години в село Подвис.
Олег е невероятно талантлив художник, а съпругата му е архитект.
Той рисува всеки ден. Става, облича си прилични дрехи, обува си шпорите… не, не сте се заблудили, слага си шпорите и влиза в своето ателие.
А самото то е като стая с вълшебства. Вътре по стените, до стените и по пода са подредени малки и големи картини, с които все едно влизаме в света на митовете и легендите. Платната са изпълнени с цветни, силни, красиви същества, които летят, бягат, воюват, обичат се. Картините излъчват топла красота и изящност. Коне, кучета салюки и ловни соколи оживяват под вълшебната четка на художника.
Олег се изкушава от различни техники и стилове. В приказното му ателие има и картини, които са направени по сложната техника офорт.
Това е рисунък с киселина върху медни плочи. Следва потапяне в киселина, която разяжда издрасканите линии по метала. После грундът се премахва чрез напоена с разредител кърпа, а разядените линии се изпълват с мастило, от така получената матрица (клишета) се получават отпечатъци върху влажна хартия с помощта на преса на принципа на дълбокия печат. Друга техника, която използва художникът, е негов личен патент, който все още не е познат в света на изобразителното изкуство. Определя е като „картон, гуаш и игла”. Рисунъкът с тази техника е много фин, детайлите са филигранни, а работата много трудоемка.
Към рисуването Олег подхожда с огромен респект и уважение. Съвсем сериозно казва: „Аз съм рицар и затова съм с шпори сред моите картини. От шпорите имам рани по ребрата си, защото с тях аз непрекъснато се „сръчвам”, за да мога да рисувам, да творя, да създавам моите герои, а овеществявам моите сънища.” Вдигнал високо веждите на одухотвореното си лице той задава и риторичния въпрос: „Как бих могъл да стоя по пантофи сред тези картини?!”
Платната му са огромни и като заряд и като…размери. А картините му са толкова прекрасни, че човек се пита какво ли е останало непоказано встрани от платното.
Около този изключително даровит рицар, непрекъснато стои съпругата Татяна. Тя е неговата здрава връзка със земята и настоящето. Грижи се за своя мъж, за дома им и за всичко земно и тленно, а рицарят с четката и шпорите боготвори своята дама.
Когато ми каже, че е дошло време за вечеря, спирам всичко и излизам от ателието – споделя талантливият Олег, а после добавя, че е толкова обсебен от рисуването, че не вдига с ръка нищо по-тежко от четка.
Шегува се, не му обръщайте внимание – смее се Татяна.
Олег Карпенко споделя, че първо сънува своите все още ненарисувани картини, които вижда не само на астрално ниво, но и със своите духовни очи. Черпи темите си от митологията и казва, че митичното и земното непрекъснато се преплитат дори и днес във високотехнологичното време, в което живеем.
Негови творби са излагани в галериите в Москва, Амстердам, Хюстън, Мюнхен и Барселона, САЩ. През 1999 година в Париж се е състояла персонална изложба на художника. Платна с името му се съхраняват в много музеи и частни колекции, като Екатеринбургския музей на изобразителното изкуство и частната колекция на покойния Всерусийски патриарх Алексей II. В момента около 40 негови творби са изложени в замък край Карлови Вари, Чехия. А идната година вероятно негови картини ще могат да бъдат видени на изложба в Германия.
Питаме го дали се усеща като известен и преуспял, а той отвръща, че човек може да стане известен, само ако рисува петдесет години или ако пише книги в продължение на трийсет години или ако танцува двайсет години, но известността му е гарантирана, ако води в продължение на една седмица кулинарно предаване по някоя телевизия.
Казва ни това и потраква с шпори на плочника пред своя български дом.
Олег Карпенко е роден през 1956 г. в Екатеринбург, Русия. По образование е архитект – дизайнер, а по призвание един от великите творци на нашето време.
На въпроса защо той и Татяна са избрали село Подвис и защо живеят тук Олег казва, че човек не може с абсолютна точност да каже защо избира дом, картина или жена. Той добавя, че човек има антени, с които долавя сигнал, че това е неговият избор и го прави. А иначе двамата и Таня и Олег казват, че тук въздухът е чист, слънцето се изкачва високо в небето, светлината е особена и всичко това вдъхновява Олег за нови творби.
Специално за „Българският Вестник” в Кипър
От Диана Бедросян, Бургас
Κάντε το πρώτο σχόλιο