След излизането на дневника на Танчо Шабанов, се свързахме с Красимира Радкова, която живее в Ларнака от 2007 година. Тя е от Габрово. За първи път идва в Кипър през 1996 година, без изобщо да подозира как страстта и към историята на нейния бунтовнически род ще я доведе до откритието, че всъщност се е завърнала тук, а не пристигнала. От дете слуша от баба си разказите за своя прапрадядо, който бил участник в Априлското въстание и дори знаменосец. За това какъв човек бил и как е живял. По-късно започва да се рови сериозно и да търси повече информация, за да разбере повече както за своя далечен родственик, така и за историята на родния си край.
Поводът да я потърсим беше именно книгата, която посолството издаде заедно с Министерство на външните работи на Кипър и фактът, че тя самата има какво да разкаже за един друг заточеник от България.
Както разбираме, Вие и Вашият род имате нещо общо с участниците в Априлското въстание, заточени тук през 1876 година. Какво е то?
Да, след мое лично проучване, което беше провокирано от една статия, на която попаднах преди години в един вестник, се оказа, че мой родственик е бил участник в Априлското въстание и един от заточениците в Кипър. Оттам тръгна цялата история, защото аз от толкова години живея в Кипър и ми беше много интересно да разбера какво и как се е случило. Исках да разбера как са попаднали тук, какво са правили тук… и така се получи цялата тази история.
Разкажете ни какво научихте от проучването си.
Моят прапрадядо се е казвал Васил Попиванов и е бил знаменосец по време на Новоселското въстание. А неговият вуйчо, който е бил заточен в Кипър, Аврам Драганов, е бил четник и един от основните организатори на революционния комитет на региона. Били са петима членове от семейството, участници във въстанието – Аврам Драганов, брат му Иван Драганов заедно със сина и дъщеря си – Илия Драганов и Стоянка Драгановска, и моят прадядо Васил Попиванов, който е син тяхната сестра.
Къде търсихте информация?
Предимно в интернет. Защото от години не съм си ходила в България и нямам пряк достъп до материали и архиви. Най-напред попаднах на друга статия, която разказва за въстанието в моя край. От там тръгна нишката на други истории, които продължих да проучвам и всяка история водеше до следваща, свързана с участниците в Новоселското въстание и с българските заточеници в Кипър. Тогава името му е било Ново село, сега е град Априлци.
До какви исторически документи успяхте да се доберете?
Моята баба остави снимки и личната автобиография на дядо ми Васил Попиванов, както и други спомени, които нейният брат даде като дарение във Военния музей във Велико Търново. След години попаднах в интернет на страница, която мой братовчед, друг праправнук на същия Васил Попиванов е направил и там е качил всички материали, с които аз разполагах. Оказа се, че има и много други неща, които аз като дете не съм се задълбочавала да ги чета. Знам от разказите на баба ми какъв човек е бил нейния дядо, но само в общи линии. Колко бил горд и справедлив, но и буен – с кон влизал в кръчмата. В последствие като започнах да чета и проучвам, излязоха и други неща. Просто всяко нещо, което прочета, като го пусна за търсене в интернет излизат нови факти, нови истории и имена … И така полека-лека разплитането продължава.
Разкажете ни повече за Вашия дядо.
Дядо ми, Васил Попиванов е бил даскал. Първоначално са го изпратили в Свищов да учи за свещеник, тъй като от страна на баща му такава е била традицията в семейството – пет поколения свещеници. Революционната жилка е от страна на майка му, чийто брат е бил заточен тук в Кипър. Но след завръщането си от Свищов дядо ми заварва мястото за свещеник заето от Ради поп Михов, а учителското място от даскал Никола Дабев. Така той започва като чирак при хаджи Филотей, при когото тайно се събирали и обсъждали подготовката на въстанието наравно с Васил Левски, Бачо Киро от Бяла черква, Цанко Дюстабанов от Габрово и др. Едновременно с това става член на Революционния комитет, в който вече са влезли неговите вуйчовци.
Вие от дете сте слушали разказите на Вашата баба за Васил Попиванов и знаете, че сте потомка на въстанически род. Кога обаче разбрахте за връзката на друг Ваш сродник с Кипър?
Всъщност това беше случайност. Научих го след като аз самата вече бях дошла в Кипър. Прочетох една статия за космонавта Георги Иванов, в която беше разказано как той се е справил с някаква критична ситуация по време на полет. Авторът на статията сравняваше хладнокръвието му с това на неговия дядо, който е бил от Ново село, днешно Априлци, участник в Априлското въстание и заточен в Кипър. Там пишеше, че въстаниците са били заточени на 15 години каторга, но след Освобождението се завръщат в България. И тъй като знам, че дядо ми е бил член на същия революционен комитет, започнах да ровя в тази посока. Едва тогава открих, че един от заточениците в Кипър – Аврам Драганов, е бил негов вуйчо. До този момент не бях чувала това име.
Какво друго научихте за съдбата на тези хора тук в Кипър?
Зная, че са били в крепостта Маоса във Фамагуста. Техните имена са Аврам Драганов, Драгню Стойчев, Нанку (Нанко) Цонкув Пачников, поп Атанас Гъбенски , общо около 17 души от района.
Поп Атанас Гъбенски заклева на два пъти въстаниците от Ново село, а по време на тяхното заточение на о-в Кипър ги заклева за трети път в единствен по рода си комитет.
Това е, което аз съм открила. Имам потвърждение и от професор Теохаридис, с когото се свързах тук, че наистина там е имало и друга група български заточеници. Но какъв е бил животът им тук, дали подобно на тези, които са били в Никозия, за това все още нямам информация. Онова, което искам да разбера е, дали са водили някаква кореспонденция. Защото са имали такава възможност – да бъдат във връзка с близките си чрез писма. Има данни за писма, писани от съпруги до заточеници, т.е. те са получавали и най-вероятно писали писма. Но това е трудно да се направи от тук. Трябва да съм си в България, за да имам достъп до архиви. Искам да се свържа с музея в Априлци , защото там имат много добър исторически архив. Всичко от онова време е запазено. А е било документирано тогава още с най-малки подробности, до последния дъх на последния участник.
Тук в Кипър ли открихте тези факти?
Да, тук се свързах с професор Теохаридис, за когото разбрах, че се занимава с темата за българските заточеници и който е автор на различни трудове по въпроса.
Той даде ли Ви някаква информация?
Не, той знаеше само, че освен Танчо Шабанов и онези, които са били с него в Никозия, е имало и други заточеници от Габрово и околните села. За тях обаче не е правил проучвания. Това е предмет на едно огромно детайлно проучване, което той оставя на по-младите историци, да работят върху него и да продължат неговото дело.
В предварителния ни разговор споменахте за „9-дневна Република”, разкажете малко повече за това!
Да, в Ново Село по време на Априлското въстание е създадена тази република, която е просъществувала само 9 дни, до идването на турските части. Всичко това е документирано от Иван Марангозов. Те са били много добре организирани и много подготвени.
А какво се е случило с Вашия дядо след Въстанието? Не е ли бил заточен и той в Кипър?
Не, той успява да се спаси. По-късно като кавалерист в 32 Конен полк участва в Руско-Турската Освободителна война и като знаменосец предава старото Поборническо знаме на Княз Александър Батенбергски в София и приема новото знаме за 6-ти Търновски полк. След уволнение в запас се преселва в село Бара, което се намира на дъното на днешния язовир Стамболийски и живее там след Освобождението със семейството си. Бил е Народен представител при избирането на Н.Ц.В-во Цар Фердинанд, във Великото Народно Събрание, участва във Сръбско-Българската война. Всичко това го има документирано. През останалото време е бил учител и писар в с.Бара и околните села. И така до смъртта му.
Κάντε το πρώτο σχόλιο