Изборният ден е моментът, в който българските граждани, независимо дали живеят в България или в чужбина, упражняват едно от основните си конституционни права. За сънародниците ни в Кипър това е не само възможност да участват в управлението на държавата, но и ясно регламентиран процес, подчинен на разпоредбите на Изборния кодекс. Законът определя „условията, организацията и реда за произвеждане на изборите“ (чл. 1), а основните принципи са формулирани в чл. 3: всеобщо, равно и пряко избирателно право, тайно гласуване, задължително и лично участие, както и правото на всеки гражданин на един глас.
Всеки български гражданин може да гласува във всяка открита секция в чужбина, независимо от постоянния си адрес (чл. 243, ал. 1), като вписването в списъка става на място в изборния ден (чл. 243, ал. 2), след попълване на декларация.
За българите в Кипър секции се откриват по реда на чл. 14–16 – към дипломатическите и консулските представителства или в други подходящи помещения. Както вече Бг Фактор писа (https://bgfactorcy.net/всичко-за-изборите-на-19-април-2026-година/), секциите за гласуване на острова ще са 8. В тях ще се гласува само с хартиени бюлетини според списъците, публикувани на официалната страница на ЦИК.
Правото да гласува има всеки български гражданин, навършил 18 години към изборния ден, който не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода (чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 42 от Конституцията). Изборният кодекс гарантира правото на един глас (чл. 3, ал. 2), правото на тайно гласуване (чл. 3, ал. 1) и правото на избирателя да получи необходимата информация от секционната комисия относно реда на гласуване (чл. 72, ал. 1, т. 1). Всеки гражданин може да подава сигнали и жалби до СИК, РИК или ЦИК при нарушения (чл. 88–91).
ВНИМАНИЕ!
Избирателните списъци за гласуването в чужбина се изготвят от ЦИК въз основа на подадени валидни електронни заявления, в които всеки избирател посочва и секцията, в която желае да гласува. Тези списъци могат да бъдат видени в сайта на МВнР (https://www.mfa.bg/bg/izbori-2026/lists). Добре е всеки избирател да провери предварително в кой списък е неговото име, особено в градовете, където има повече от една избирателна секция, какъвто е случаят с НИКОЗИЯ. Там секциите са две и не е сигурно в списъка на коя от двете секции е поставено името ви, независимо какво сте отбелязали в електронното си заявление. Едната секция ще е локализирана в сградата на посолството ни, а другата в сградата на българското училище „Никола Вапцаров“. Добре ще е гражданите да се информират предварително, за да си спестят излишното обикаляне из Никозия в изборния ден.
Наред с правата законът определя и задължения на гласоподавателите. Гласуването и се извършва лично (чл. 3, ал. 1), без пълномощник. Избирателят се допуска до гласуване след удостоверяване на самоличността с валиден документ – задграничен паспорт или лична карта (чл. 93, ал. 1). В изборното помещение е забранена агитацията (чл. 182, ал. 1), както и заснемането на бюлетината (чл. 227). Особено важно е, че всички избиратели са длъжни да изпълняват разпорежданията на председателя на секционната избирателна комисия, който по силата на чл. 72, ал. 1, т. 2 „поддържа реда в изборното помещение“, и гражданите са задължени да се съобразяват с неговите указания. Законът забранява едно лице да участва в повече от едно качество – например едновременно като наблюдател, застъпник или член на комисия (чл. 3, ал. 3).
Процедурата на гласуване е еднаква в България и в чужбина. След проверка на документите избирателят се вписва в списъка, ако вече не е в него (чл. 93, ал. 2), получава бюлетина, която се подпечатва от комисията (чл. 100, ал. 1). Гласуването се извършва зад параван, гарантиращ тайната на вота (чл. 100, ал. 4), а бюлетината се сгъва и след поставянето на втори печат и откъсване на контролния отрязък, се пуска в урната пред комисията (чл. 100, ал. 5). Добре е всеки избирател да следи всички тези действия да бъдат извършени преди да пусне бюлетината си в избирателната урна, защото при пропуск, недоглеждане или избързване от негова страна, бюлетината става невалидна.
Особено внимание заслужава въпросът за придружителите. Законът допуска придружител само за избиратели с увреждания, които не могат да гласуват самостоятелно (чл. 100, ал. 6). Изрично е подчертано, че неграмотността не е основание за ползване на придружител, тъй като това би нарушило принципа на тайната на вота. Всеки избирател, който няма физическо увреждане, е длъжен да гласува самостоятелно.
Така очертан, изборният ден представлява ясно регламентиран процес, в който правата и задълженията на избирателите са точно определени от Изборния кодекс.
За българите в Кипър правилата са същите, както в България – гласуването е лично, тайно, задължително и подчинено на ред, който гарантира честността на изборите. Познаването на тези правила улеснява участието в изборния процес и укрепва доверието в демократичните процедури, независимо дали гласуваме в София, Пловдив, Ларнака или Паралимни.