Драмата, болката и мечтите на една българка в Кипър
Преди ден, пишейки за българското парти в Лимасол, организирано от СБК, обещах да ви разкажа историята на Галя, българката, която от три години се бори с една от най-страшните и коварни болести и в този, 21-ви век.
Запознахме се съвсем случайно. Един комплимент за прекрасния и вдъхновен танц отприщи една човешка драма. Драмата на поредната българка в Кипър, която се бори за всеки ден живот и решила твърдо да излезе победител. И го прави всеки ден. Все още кънтят в ушите ми думите й – „Всеки ден живот е Божи Дар!”
Галя Добрева е само на 46 години. Родена в шуменското село Мингишево, младостта й преминава в Радомирско. Там е и единствената й дъщеря, майка на 3 годишното й внуче, за което говори с толкова любов.
От 18 години Галя работи и живее в Кипър и се опитва да помогне на децата си (дъщерята и нейното семейство), както хиляди българи в Кипър. Няколко дни след раждането на внучето, Галя открива съвсем случайно проблема и страшната диагноза не й оставя време дори да осъзнае какво я очаква от този момент нататък. По спешност се правят две операции в Пафос, първо изчистват двата тумора, а малко по-късно, след хисталогичните изследвания – ампутират гърдата й. Започват химиотерапии, лъчетерапия, и всичко произхождащо от този тип лечение. С болка споделя, че не искала да застава пред огледалото, защото оттам я гледала съвършено непозната жена. След шест месеца лекарите откриват, че заболяването прогресира и установяват рак на костите. Ново лечение, още по-сложна терапия… Битка, болка, сълзи, отчаяние, отново битка, надежда…, тези чувства се редят ден след ден трета година.
„В Кипър дойдох млада, хубава, силна, изпълнена с мечти, само на 28 години. Започнах работа в туризма като камериерка в хотел, смених работата – в кухня на ресторант, след това отново в хотела, исках дъщеря ми да расте спокойно, да не й липсва нищо. Много хора ме познават в района на Полис, а сега с подкрепата на приятелите, се боря. Няма да се дам!
В момента не работя, имам известна помощ от Графио Ефемериас, лечението ми е безплатно. Не зная какво бих правила, ако трябваше да се лекувам в България. Там болните се борят за заветната терапия, но малко са щастливците, които получават одобрение. На всеки 21 дни правя химиотерапия в Окръжната болница в Лимасол. Безкрайно съм благодарна на моите лекари – д-р Кристала Филипу и д-р Симос Малас. Възхитена съм не само от професионализма им, но и от човешкото отношение и съпричастност. Сестрите в Онко центъра в Лимасол са невероятни, благодарна съм за разбирането им. Терапиите не са леки, понякога боли, понякога не ти се говори, друг път си кисел или нервен, а те посрещат всичко с усмивка и разбиране.
От няколко месеца съм по-добре, сложих няколко килограма, започнах да се храня нормално. Установих, че движението ми помага, започнах да вървя, опитвам се да поработвам час-два нещо леко, за да съм сред хора и да си помагам финансово.
Благодарна съм на приятелките ми от Полис, които не ме оставят. Коя ще ми докара водата до дома, друга покупките от супермаркета. Не мога да нося тежко, не бива…
Нямам търпение да се стопли, влажният въздух ме тормози, всички кости ме болят, но нека си болят, лятото идва и аз съм изпълнена с много надежда и мечти.”
Днес Галя мечтае за малки неща, незначителни за много от нас. Една от големите й мечти е на 23-ти май да отиде в България за кръщенето на внука си Кирил, за който казва, че е дошъл с името си. Мечтае да е отново здрава и силна, да пътува, да види нови страни, да е до децата си. Наистина, малки човешки мечти, които здравите наричат по-скоро – планове. А за човек, който всяка сутрин благодари на Бога, че и днес се е събудил за нов живот – мечти, които очаква да се сбъднат.
Питайки я от какво има нужда в момента, Галя с усмивка отговори – „От здраве! Всичко друго се постига!”
Приятели, със сигурност като Галя има много българки, които се борят с коварното заболяване. И имат нужда от помощ и подкрепа, от приятелско рамо или малко кураж. Ако между вас, четящи тези редове, има такива, свържете се с нея. Вярвам, че ще се зарадва на вашето обаждане. Понякога в болката се раждат приятелства за цял живот.
След първия материал ми писа една дама от Лимасол с подобна съдба, която със силата на Вярата и помощта на приятелите, вече е добре. И е сбъднала най-голямата си мечта – да види Дубай.
Пожелавам на Галя бързо оздравяване! И да сбъдне най-близката си мечта – да прегърне внука си Кирил като християнин!
Ева Иванова
Това е най-силната майка и баба. И ако човек не я познава, няма и да разбере през какъв ад минава, за да пребори тази болест, защото в очите й грее огън и има много живот и сила… Обичам те МАМО!!!