През последните 20-25 години хиляди българи намериха работа, препитание и реализация в Република Кипър. Много от тях вече са в родината, други продължават, трети решиха да се установят за постоянно на това райско кътче. И всеки правеше и прави това, което е най-добре за него и семейството му.
Но има и такива, които оставиха дълбока следа в историята на българската общност в Кипър. Това са хора, за които ще си спомняме докато сме живи. Дадоха всичко от себе си, за да се чуе за България и да се заговори за родината ни с респект и благодарност. Приносът на тези хора е значим и измерим в много посоки – култура, образование, фолклор, традиции, туризъм…
Днес ще ви разкажа за Даниела Истилиянова-Събева, основател и директор на Българското училище в Пафос. След 19 години упорита работа и съзидание в Пафос, след броени дни и тя си тръгва за родината…
Особено за мен, пряк свидетел и участник в тези процеси, тези раздели са тежки, тръгват си „пионерите“ на всичко българско, което се изгради на острова. Но явно, както е казал народът ни, „всяко начало има край“.
Даниела Събева е от София. Завършила е СУ “Климент Охридски” със специалност НУП с английски език и второ висше „Журналистика“ към същия университет. Тридесет години учителства, дванадесет в родината и осемнадесет в Кипър. Майка на двама големи сина, образовани и успешно завърнали се в родината. 2012-та беше втората носителка на отличието на „Българският Вестник“ в Кипър – Българка на годината, както и номинация за същото отличие на ДАБЧ за 2011-та.
Не зная дали днес Дани има време да премисли целия извървян път в Кипър, но зная, че в някой момент ще седне и ще се върне назад във времето и чак тогава ще си даде сметка през какво е преминала през всичките тези 19 години. Години, които белязаха зараждането и организирането на българската общност, училища, културни събития, фестивали, фолклорни групи и още много. Луди години, в които бяхме млади мечтатели и смело работехме за тези мечти, без да мислим какво печелим и какво губим.
- Разкажи ни, как възникна идеята за българско училище в Пафос и коя година.
Всичко започна в далечната 2006 година, есента, когато децата ми започнаха първата си учебна година в Пафос в държавно кипърско училище. Те не знаеха езика, стреса върху тях и мен беше огромен. Отчайващо търсех начин да им помогна. Разбирах необходимостта от адекватни и навременни решения. Търсех, лутах се, четях и разбира се вечер в тъмното плачех. Беше труден период, за който сега си спомням с любов.
- Кои бяхте „пионерите“ и как се посрещна идеята от общността ни в Пафос?
В онези далечни години се запознах с Ивайло Колев и неговото семейство и бързо разбрахме, че сме съмишленици в една прекрасна идея. Започнахме да драпаме за нейното реализиране. Една вечер в българската дискотека в Пафос събрах подписка от 150 човека, които искаха на територията на града да се създаде българско училище. Вече се бях свързала с МОН и те ми бяха обяснили какво е необходимо за създаването на подобно училище зад граница. В онези години (а аз бях дошла отскоро и трудно се вписвах в общия пейзаж), съдбата ме срещна с Галя Кумбаро, която вече беше създала своето училище в Никозия. Гледах с възхищение и умиление. Отидохме с Ивайло при нея за съдействие и помощ. Тя ни обясни всичко и ни даде първите няколко комплектчета учебници за децата (тогава 14 на брой). Никога няма да забравя нейната безценна помощ в онзи съдбовен момент. Тогава се запознах с теб и Тошко, с прекрасния Български Вестник, който не един път беше отразявал наши (училищни) изяви, превърнал се в любимо четиво на хиляди българи на острова.
Ние от Пафос се присъединихме към съществуващата тогава българска организация СБК с председател Ира Папагеоргиу. Така необходимо решение за бъдещето на училището, което все повече набираше обороти.
И така започна усилена работа без право на грешки. В последствие създадох отличен екип от колеги – Йовка Тодорова, Тенко Тенев, Анна Владимирова, Сузана Башева (с някои от тях сме заедно и до днес).
С въвеждането на програмата „Роден език и култура зад граница“ стана и лицензирането на нашето училище, с което отговорностите нараснаха още повече. Появи се безмилостна критика, която ме смазваше, но бях длъжна да се изправям след всеки удар, да продължа напред в името на святото дело, в което се бях врекла.
Бях безкрайно щастлива и благодарна. Сега като се връщам назад, си спомням за тези моменти с умиление и гордост.
- През всичките тези години вложихте много труд, мечти, усилия, за да стане училището това, което е днес. Ако трябва сега да започнеш отначало, би ли го повторила?
Ако знаех че ще е толкова трудно и толкова жестоко критикувано това безкрайно благородно дело, може би нямаше да го направя. Но е факт, че на това посветих живота си почти 20 години и не съжалявам нито за миг. Годините тук бяха за мен трудни, мъдри и благословени!
- Колко деца минаха през вашето училище и колко от тях завършиха висше образование? Имате ли все още контакт с тях, търсят ли ви?
През училище минаха много деца, имаше периоди на приливи и отливи. Последният входящ номер на наше удостоверение е 1324, което означава,че през училището са преминали толкова ученици и поне половината съм ги научила да четат и пишат, това е и „багажа“, който ще си занеса към България. Чувствам се горда и удовлетворена.
- Доволна ли си от всичко, което създаде тук? Остана ли нещо несвършено?
Разбира се, че съм доволна. Всичко, което се е случило, е било за добро. Обичам безкрайно много работата си, колегите, децата. През 2010-2011 година създадохме първия филиал въобще в историята на училищата в чужбина и това е сега вече самостоятелно училище “ Азбукарчета” в град Полис. През 2012 г нашето училище стана подготвителен център към Кеймбридж за изучаване на АЕ за всички нива и възрастови групи. Покрай училището се създаде чудесно българско общество, което ходеше и ходи по културни събития в подкрепа на нашите сънародници из целия остров и разбира се организираше такива. Създадохме библиотека в училище, която има повече от 2000 заглавия.
- Труден въпрос, но защо си тръгваш след толкова години успехи в Кипър?
Аз си тръгвам с тялото, с душата си завинаги оставам тук. Заобичах Кипър и всичко свързано с тази толкова прекрасна държава със спокоен начин на живот и невероятна храна. Тук минаха най-хубавите ми години и създадох най-дълготрайните приятелства. Сърцето ми е пълно с удовлетворение и благодарност. Надявам се в България да успея да се адаптирам бързо и качествено и от родината да продължавам да работя за мисията българско училище в чужбина.
Оставям училището в Пафос в сигурни ръце, на хора съмишленици, на които вярвам безрезервно. Сузана Башева ще бъде новият директор. Тя, колегите и екипа от невероятно отговорния Управителен съвет ще продължат Делото ни.
- В Кипър имаме Български училища вече 20 години и за всичките тези години вашият стаж като учители остана неуреден, за голямо съжаление. Това неминуемо ще се отрази и при пенсионирането на повечето от учителите, ако не работят и нещо друго. Какво не се направи през тези 20 години от МОН?
МОН направи всичко, което можеше, имайки предвид времето, в което живеем. Създаде програмата и постановлението, лицензира училищата, припозна ги, финансира ги, макар и частично. Даде възможност на нашите деца безпроблемно да продължат ученето си в България, било то училище или университет. Вече е крайно време да помисли и за своите български учители зад граница, работещи неуморно с цялото си сърце и душа. Крайно време е да се намери механизъм за отчитане на педагогическия стаж, признаване и зачитане на нашите умения, високите трудности, през които преминава всеки един учител в чужбина и не на последно място, несигурността.
- С какво ще запомниш животът и работата си в Кипър?
Обичам Кипър и Българското училище в град Пафос . Ще ги запомня с прекрасните хора с които се запознах тук, очарователната природа, лазурното море, невероятните аромати на цъфнали лимони и жасмин
- На кого би искала да благодариш днес?
На моето семейство, затова че бяха безкрайно дисциплинирани и обичащи, без да ме обвинят нито веднъж за липсите, които оставях в техните сърца. На колегите, че ми повярваха и успяхме да стигнем до тук. На Ивайло, мой брат по оръжие, на Елеонора, която 5 години пътува от Ларнака, за да учи моите деца в Пафос. На мама, която си остава най-верният ми критикар, на Кипърската държава, която никога не се отнесе с мен и работата ми расистки, а напротив. На родителите, които ми спретнаха прекрасна изненада – изпращане, велик момент, който няма да забравя докато съм жива. Тръгвам си от Кипър със сърце пълно с любов. Много дадох, но и много получих!
- Какви са плановете ти за в родината? Предполагам ще продължиш в някое училище… Имаш ли вече предложения?
Надявам се, ако е рекъл ГОСПОД, да успея да се реализирам успешно в родината. Мисля, че има какво още да дам…
Приятели, това е кратката версия на 19 години живот в Кипър. Скромно и сбито, изпълнено с благодарност и удовлетворение. Сигурна съм, че равносметката ще дойде в по-късен момент, когато Дани се върне в родината, когато емоциите утихнат и намери новия си ПЪТ.
От сърце ѝ пожелавам да бъде още по-вдъхновяващ и удовлетворяващ!
След около три седмици си тръгва една невероятна дама, учител, просветител, съвременен възрожденец!
Трудно се намират думи за сбогом… Даниела е част от една велика епоха за българите в Кипър, двигател, който не спря да работи ден и нощ!
Скъпа Дани, бъди здрава, щастлива и успешна и на новото си място!
Който е имал шанса да бъде с теб или около теб, със сигурност ще те помни, разглеждайки стари снимки, връщайки се съм незабравими моменти от едно друго време, времето, в което не се страхувахме да мечтаем и да постигаме тези мечти!
Не спирай да мечтаеш и в родината!
Бог да е с теб!
С обич и уважение, Ева Иванова
