„Вазов ще ни вълнува винаги, ще ни напомня, че сме българи – казва Стефан Филчев, директор на Къща-Музей Иван Вазов – Сопот
България – това е историята и героите от миналото, новостроящият се живот след Освобождението, съхраняването на свободата и националните добродетели, това е омайната природа и родното слово. За твореца езикът е огромна ценност, защото е част от българщината, защото предава националната памет през вековете и защото е гаранция за бъдещото духовно развитие. Живял в две епохи – възрожденската, изпълнена с борба за национална свобода, и следосвобожденската, в която идеалите на героите са забравени и са заменени с духовно безразличие, Вазов с болка приема поругаването на историята и езика ни. Родното слово заслужава своето достойно място в съзнанието на народа.
Това слово и тази памет пази и днес ревниво Директорът на къща-музей „Иван Вазов” в Сопот, Българинът Стефан Филчев.
Със Стефан Филчев – Директорът на Къща-музей „Иван Вазов” сме близки приятели от години, един изключително интелигентен и начетен българи, с главна буква „Б”, който съхранява паметта за дядо Вазов много прилежно и със сърце. За мен той е един истински съвременен Народен Будител. В навечерието на големия български празник на Народните Будители, бе любезен да даде това специално интервю за „Българският Вестник в Кипър”
Бих искал ти сам да се представиш на читателите на “Българският Вестник в Кипър”, къде си роден, образованието ти, от кога си в музея?
– Роден съм в гр. Карлово през 1967 година. Средното си образование завърших в Образцов техникум “Ген. Вл. Заимов” в гр. Сопот, а висшето в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” – специалност „Българска филология”. Около 14 години бях преподавател по български език и литература, занимавал съм се с журналистика, работил съм в Община Сопот като началник отдел „Образование и култура”. От началото на 2012 година съм Директор на родната къща на Иван Вазов”.
Какво място заема Къщата-Музей на Иван Вазов в живота на Сопот, и въобще на България?
– Къща музей „Иван Вазов” е свято място не само за жителите на Сопот, но и за всеки българин, прекрачил прага й. Тук, в този скромен дом семейството на Съба и Минчо Вазови отглеждат и дават на България редица личности, всяка, сама по себе значима и допринесла много в обществено политическия живот на Родината. Разбира се сред тях се откроява Патриархът на българската литература, онзи с чиито слова е закърмено всяко българско дете. Но нека не забравяме и великите български военачалници Георги и Владимир Вазови – героите на Одрин и Дойран. Днес родният дом на фамилия Вазови е притегателно място за хора от различни поколения – от най-малките до най-възрастните. И всеки си тръгва с нещо ново и различно като познание за най-големия български творец. Едни се зареждат с чувство на гордост, за други е чест да се докоснат до родовата история, трети четат и препрочитат вечните му слова, четвърти се зареждат с патриотизъм и усещат колко истински са идеалите на твореца…
Какво не знае още българинът за Дядо Вазов, според теб?
– Едва ли има друг български писател, за когото да е писано толкова много- книги, статии, рецензии, научни доклади. Друг е въпросът, че масово на българина са известни основните факти от живота на Вазов. Огромното му творчество също е неизвестно на читателите, а в него има много интересни и все още актуални истини за нашата народопсихология. Разбира се излизат и нови открития, макар и по- редки. Оказва се, че нашите посетители с изумление научават тук, в музея, че баба Съба ражда 10 деца.
Сега Къщата-Музей към днешната дата работи ли в нормални условия, какво може да се види там, по-различно от домът на патриархът на българската литература в София?
Днес къщата музей на Иван Вазов продължава да е една от най-посещаваните в България. След промените в законодателството и ние като другите български музеи станахме самостоятелно юридическо лице. От повече от година за пръв път в нашата Експозиционна зала могат да се видят оригинални вазови ръкописи, фотоси, лични вещи на рода. Разликата между двете къщи – родната и тази в София е очевидна. Докато в родния дом може да се усети атмосферата, патриархалния дух на времето и родния град, обстановката, начина на възпитание и формиране на личността му, то къщата в София е съхранила атмосферата на зрелия период на Вазов, чак до смъртта му, тогава, когато той вече е всепризнат и национално значим творец.
Не мога да подмина и “Радиното училище”, Много хора не са чували нищо за него, какво трябва да знаем за тази българска светиня?
-„Тия дни Рада беше твърде улисана в училището, защото приближаваше годишният изпит. Денят му скоро настана. Още от сутринта девическото училище хвана да се пълни с ученички, пременени, пригладени и натруфени като пеперудки от майките си. Те, с отворени книжки, бръмчаха като рой пчели и преговаряха за последен път уроците си.” Откъсът е от част първа, глава XI., „Радини вълнения” – по която, имайки предвид „Под игото”, най-често се подготвят драматизации за училищни тържества. И това е разбираемо, тъй като главата „Радини вълнения”, в която се описва годишният изпит на възпитаничките на младата учителка Рада, е особено вълнуваща. Вярвам, че още дълги години учениците с радост ще четат и наизустяват реплики като: „Нашето А, Б, Райно, кой го написа?”, „Събке, кажи ми сега, кой цар освободи българите от гръцко робство?”
Всъщност, Девическото училище в Сопот в голяма степен дължи славата си на романа „Под игото”. Построено през 1851 г., то е едно от първите девически училища в България. През 1877 г., по време на Руско-турската война, училището е опожарено, а през 1879 г. – възстановено. Девическото училище е описано в „Под игото”, а от името на учителката Рада Госпожина идва и названието „Радино училище”. Ако сте решили да посетите музея на Вазов в Сопот, отбийте се и в Радиното училище, където високо стои надписът: „Всяко нещо на мястото си и всяка работа на времето си.” Бихте могли да разгледате възрожденската класна стая, празничния салон, учителската стая…, да поседнете на ученическите скамейки, попишете с перо и мастило, порисувате на пясък и преговорите българската граматика, гледайки граматическите таблици на стената.
Твоите 5 народни будители, които познаваш от литературата и са ти завинаги в сърцето?
-Разбира се Иван Вазов, Христо Ботев, Добри Чинтулов, Найден Геров, Софроний Врачански и толкова още много, всеки със своя принос в духовното пробуждане на нашия народ. Длъжници сме им, отговорни сме пред тях.
Ти си човек на словото, литературата, винаги съм казвал че усещането да държиш книга, да я галиш, е невероятно поне за мен… Чете ли днес българинът, българският ученик чете ли Вазов, познава ли този титан?
-За съжаление все по-рядко се чете литература, Вазов не е изключение. Въпрос както на образователните програми в училищата, на начина на поднасяне на информацията от учителите, така и на новите технологии, изместващи четенето като нормален процес на себеизграждане и развитие. Днес познанието се формира основно от интернет. Но тук е и нашата мисия – като музей да адаптираме познанието за Вазов, да го поднасяме по интересен и увлекателен начин, да правим децата съпричастни с делото му и написаното от него. Радвам се, че все повече млади хора цитират вечните и неподвластни на времето Вазови слова, особено в днешните дни на загуба на ценности и идеали.
Моля разкажи на нашите читатели – за първото издание на „Под игото”, има ли в книгата сюжети от Сопот – интересно ще е за тези, които ще я прочетат за първи път?
През 2014 г. се навършват 120 години от публикуването на първото самостоятелно издание на романа „Под игото”. Юбилейната годишнина е повод да си припомним още веднъж за „Под игото” – първата книга, донесла литературна слава на Вазов и на България; най-четената и най-превежданата българска книга.
В един от предговорите към романа „Под игото” патриархът на българската литература Иван Вазов пише: „Исках да кажа две думи, отдавна жадувани да бъдат казани. Прокуден от България в 1887 година, аз прекарах около една година в Одеса. Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман и аз задишах пак въздуха на България. Хиляди спомени оживяха, хиляди картини, ярки и хубави, плениха моя умствен поглед, картини от бурния живот на отечеството през Априлското въстание.
О, видения, как услаждахте душата ми! О, съдбоносни дни, какви трепети пробуждахте в нея! Аз забравих мъките на изгнанието. Аз бях честит, къпейки се във вълните на скъпите и незабравими спомени: те ме въодушевяваха, те ми дадоха нов полет и нова младост на музата ми – и от бедната стаичка в остранената одеска улица, книгата ми обиколи цяла България, мина границите и профърча из Европа.”
И аз благославям сега това изгнание.” (София, 19 окт. 1920 г.)
Иван Вазов сътворява „Под игото” през 1887-1888 г. в Русия, по време на изгнанието си в град Одеса. „Под игото”, считан от специалистите за първия български роман, се явява най-представителната творба на писателя, превърнала се в „национална епопея на времето”, наричана „енциклопедия на българския национален живот”.
Романът „Под игото” е пренесен в България с руската дипломатическа поща. Публикува се на части като първата излиза през 1889 г. в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, издаван от Министерство на народното просвещение под редакцията на проф. Иван Шишманов. Другите две части на романа са публикувани през 1890 г. в същия сборник.
Цялостният роман е отпечатан през 1894 г. и издаден от централната книжарница на Тодор Ф. Чипев в София. Споразумението било творбата да бъде отпечатана на луксозна хартия, в тираж 3 хиляди броя. Казват, че рискът за книжарите по онова време бил много голям, изисквали се големи парични вложения.
Подзаглавието на книгата е „Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението”. И още нещо. „Под игото” е най-ранната българска литературна творба, в която са поставени оригинални илюстрации. Особено заинтригуващи в първото самостоятелно издание са 25-те илюстрации, изработени от видните художници Иван Мърквичка, Антони Пиотровски, Йозеф Обербауер, Антон Митов.
Забелязан не само в България, романът „Под игото” е публикуван през 1894 г. в Лондон от издателство „Уилям Хайнеман” и излиза дори няколко месеца преди първото българско самостоятелно издание. Преводът е извършен от Уилям Морфилд, а в предговора към първото английско издание видният английски литературен критик Едмънд Гос казва: „… едно образцово произведение … един шедьовър … един първокласен роман на новата история… безспорно един от най-хубавите романи, които Източна Европа е изпратила на Запад.”
До края на 19 век „Под игото” е преведен на основните европейски езици, а отзвуците за книгата са повече от хвалебствени. Днес Вазовият роман е преведен на повече от 65 езика, включително на японски и китайски, което го прави най-превежданата и най-четената българска литературна творба.
Чествания на 120-годишнината от публикуването на първото самостоятелно издание на „Под игото”
От 3-9 юли 2014 г. в музея в Сопот се проведоха редица събития, свързани с 164-годишнината от рождението на Вазов, както и посветени на 120-годишнината от публикуването на първото самостоятелно издание на „Под игото”. В програмата имаше включени тематични вечери, срещи с писатели и поети, празници на поезията, литературни четения, викторини, музикално-поетични вечери, откриване на изложби, концерти и много други. В празничните дни отличихме победителите в конкурса за рисунка, есе и фотография на тема: „Под игото – моят поглед към българщината”. Трябва да отбележим и отслужената, по повод годишнината на Вазов, тържествена литургия в църквата „Св. Св. Петър и Павел” в Сопот, както и една от кулминациите в тържествените дни, а именно връчването на „Националната Вазова награда” за 2014 година.
Както е известно, „Националната Вазова награда” е учредена през 1970 г. от Община Сопот и Министерство на културата в знак на признание пред делото на Иван Вазов. През годините носители на наградата са бележитите творци Димитър Талев (посмъртно), Емилиян Станев, Дора Габе, Георги Караславов, Йордан Радичков, Богомил Райнов, Павел Вежинов, Валери Петров, акад. Николай Хайтов, проф. Милена Цанева, акад. Антон Дончев, проф. Вера Мутафчиева, Недялко Йорданов и много други. Носителят на „Националната Вазова награда” за 2014 г. е писателят Георги Господинов.
По повод юбилея на първото самостоятелно издание на „Под игото” в Къщата – Музей на народния писател в Сопот е поставен нов експонат – това е първата страница на романа, вградена в планински кристал с пояснението: „Нашето послание е за поколенията. Този роман е най-българският роман, първият българският роман и всяко следващо поколение трябва да бъде закърмено с духа на идеите, които Вазов влага в този роман.”
Голям интерес сред гостите на музея в Сопот предизвикват също така изложбата за историята на „Под игото” през годините, първото самостоятелно издание на романа от 1894 г., трите части на творбата, публикувани в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, чуждестранните издания на „Под игото”, както и фотоизложбата „Сопот – минало и настояще” на Пламен Самуилов.
Разбира се в честванията на 164-та годишнина от рождението на Вазов и 120-годишнината от публикуването на „Под игото” като самостоятелно издание се включиха и редица други градове. Така например, в Къщата-музей „Иван Вазов” в Берковица е открита специална изложба. Именно в този град, през първите две години след Освобождението, живее Вазов. Там той учредява туристическо дружество и написва едни от най-хубавите си творби като поемата „Грамада”, стихотворенията „Малини” и „На Ком”, повестите „Митрофан и Дормидолски” и „Моята съседка Гмитра”, черпи сюжети за много други свои следващи творби. В рамките на честванията, в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” посетителите са имали възможност да разгледат документалната изложбата на тема: „125 години от отпечатването на романа „Под игото” от Иван Вазов и 120 години от излизането на първото самостоятелно издание”.
От родния си град Вазов черпи вдъхновение, сюжети и теми за много свои творби сред които: стихосбирката „Люлека ми замириса”, повестта „Чичовци”, пътеписът „В Стара планина”, романът „Под игото” и други. В този смисъл проф. Милена Цанева посочва: „… какво би бил Вазов без обкръжението на сопотския микрокосмос, слял се завинаги с неговия писателски образ?”
Зад почти всички Вазови герои от произведенията му, които са сътворени в Сопот или свързани с него, „се крият живи типове, които всеки можеше да познае по онова време.” – народният поет сам споделя това пред проф. Иван Шишманов. И в романа „Под игото” почти всички литературни герои имат свои прототипи. В общия смисъл това са хора, които Вазов или лично е познавал, или за тях е слушал от близките си. Така например в образа на чорбаджи Марко писателят въплъщава чертите на своя баща Минчо Вазов. Посочва се, че прототип на Колчо Слепеца е Пейо Беров, на дякон Викентий – монахът от сопотския мъжки манастир – дякон Богослов Макриев, на Иван Боримечката – Иван Танков Козарев от Клисура (според някои изследователи също и Никола Корчев).
Разказвайки на проф. Шишманов за героите в „Под игото”, Вазов обръща внимание на следното: „Бойчо Огнянов е синтеза от Левски и Заимов, който също беше избягал от анадолски затвор, но не от Диарбекир.” Всъщност, Иван Краличът (Бойчо Огнянов) се явява обобщителен образ на личности като Васил Левски, Стоян Заимов и Тодор Каблешков. Самият Вазов признава, че физическият портрет на най-яркия герой Кралича е копиран от брат му Михаил Вазов, а истинското име го взаимства от човек, наречен Иван Краличът и живял тогава в Сопот. Името „Бойчо Огнянов” – измисля, за да съответства на характера му.”
Казват, че прототип на героя д-р Соколов („… той беше твърде обичан от младежите за своя весел, откровен нрав и разпален патриотизъм.”) е д-р Тодор Кошников, най-добрият приятел на Вазов.
По повод образа на българската девойка с миловидно лице, учителката в Девическото училище към метоха – Рада Госпожина, писателят посочва пред проф. Шишманов, че героинята също има прототип, чието име той е забравил. Можем да допълним следното: някои изследователи на Вазов считат, че Рада притежава синтезирани черти на три учителки от Сопот. Други са на мнение, че тя е прототип на Мария Българова, родена в Сопот през 1853 г., ученичка в килийното училище на метоха, по-късно учителка в Девическото училище, която се запознава с Тодор Каблешков и между тях има искрена дружба.
Както споделя народният писател, реален прототип на Иванчо Йотата е Иванчо Недков, „Баба Иваница е баба ми Ана.”
Какви са най-неотложните нужди на къща-музей Иван Вазов – Сопот?
Колективът на къщата музей е силно мотивиран да следва своите цели, своята мисия.
Има не малко пречки пред осъществяването на приоритетите ни. Не става дума само за финанси. Има доста законови несъответствия и противоречия, които се явяват реална пречка – от една страна са законите на Министерство на финансите, които понякога влизат в противоречие със законовата база на Министерство на културата. Те пък от своя страна не са синхронизирани с занодателните разпоредби, касаещи местното самоуправление. И музеите, уж са самостоятелни юридически лица, които сами определят своите функции и задачи, но са възпрепятствани, дейността им и правото на инициативи и самостоятелни решения, са силно ограничени.
Община Сопот проявява ли разбиране към проблемите ви, подкрепя ли начинанията и усилията на екипа ви?
Да, както Общината, така и Общинският съвет ни подкрепят, разбирайки, че за да се превръща Сопот във все по-предпочитано място за посещение, е нужно да се развива и надгражда вече постигнатото. Не случайно ние стопансиваме всички обекти, имащи отношение към културно историческото минало. Общинският съвет на Сопот подкрепи участието ни с идейно предложение за реализацията на един голям проект, касещ промяна на цялата визия на музея, с който кандидатстваме по програма БГ -08.
Вашите пожелания към читателите на „Българският Вестник” в Кипър, а чрез сайта ни, и към българите в целия свят?
Да пазят българщината в себе си, да не губят връзката си с Родината, да предават на своите деца паметта за произхода им, да ги възпитават преди всичко като българи. И отстоейки на хиляди километри разстояние от България да бъдат не само съдник, но и коректив на политическата класа, да помагат на изстрадалата ни нация да възвърне поне част от славата на миналото. Всички българи, независимо къде се реализират, си остават българи!
Обичта към България и към всичко, което се включва в понятието Родина, определя насоките на Вазовото творчество. Отечеството за твореца е онзи свещен идеал, в името на който човек трябва да живее, да работи, да се бори и дори да даде най-скъпото – живота си. Посветил се в служба на Родината, с чувство на удовлетворение в края на живота си Вазов ще заяви: „Живота любях, но не го окрадох. Българийо, аз всичко тебе дадох.”
Б.Р. Изказваме сърдечна благодарност на г-н Стефан Филчев за интервюто и представянето на Вазовия музей специално за читателите на „Българският Вестник в Кипър”.
Снимките са направени специално за това интервю.
Честит празник и на Добър час на всички настоящи Български Будители, където и да са по света!
От Добрин Добрев Добруджанеца
Κάντε το πρώτο σχόλιο