„Налице е значителен напредък в продължаващите преговори за обединението на острова, за да се пристъпи към деликатния въпрос за територията, което ще стане през ноември, а мястото на срещата ще е извън Кипър“, заяви президентът Никос Анастасиадис. На 3 ноември ще се състои официална пресконференция, за да се информира обществеността за резултатите от преговорите.
Анастасиадис и кипърският турски лидер Мустафа Акънджъ в момента са ангажирани с интензивни преговори, като се фокусират върху въпроси свързани с управлението, разпределението на властта, собствеността, икономически въпроси и въпроси свързани с Европейския съюз.
До края на месеца двамата лидери ще се срещнат на 24, 26 и 31 октомври.
Следващият етап от преговорите ще започне с обсъждане на въпроса за територията, последван от сигурността и гаранциите.
Запитан дали ще се състои конференция с участието на Турция, Гърция и Обединеното кралство, като гаранти, Акънджъ сподели, че за момента такава конференция не е насрочена, но тя ще е необходима.
Преминавайки към друг въпрос, той каза, че 220,000 лица, които в момента са граждани на отцепилата се северна част, трябва да им бъде предоставено гражданство в един обединен Кипър. Двете страни, каза той, са постигнали съгласие за това, което ще бъде направено с лицата, които нямат това „гражданство“, но които притежават разрешения за временна заетост на север – очевидно намеквайки за многобройните работещи турски граждани на север. „Тези хора няма да бъдат върнати обратно, разрешителните им за работа ще бъдат подновени. Колкото по-голяма работна сила, толкова по-добре за икономиката на обединен Кипър“. Разрешенията за пребиваване ще бъдат преглеждани от федералното правителство и съвместна комисия.
Хората, които са с гражданство на една от съставните части на острова, при обединението му ако те потърсят законно местожителство в другата част могат да бъдат само 20% от населението на тази част. „При тези условия, кипърските турци ще са мнозинство в едната част на острова и кипърските гърци ще бъдат мнозинство в другата част“.
Правото на местоживеене и право на обитаване без политически права, са два различни въпроса, каза Акънджъ.
Κάντε το πρώτο σχόλιο