Приятели, тази седмица ще ви представя една поредица под името „Затворен Великден“, в която българи от различни страни на Европа ще разкажат за себе си. Всеки ден до Великден ще ви представям по една кратка човешка история.
Темата е „Как се справяме с предизвикателството „коронавирус“.
Между поканените гости има и „кипърски българи“, така си ги кръстих преди много години. Хора, които познаваме в един етап от живота ни, но вече не са на острова. Ще има и непознати, ще има и великденски чудеса.
Идеята ми дойде внезапно, гледайки колко сме активни в социалните мрежи, как всичко обръщаме на шега, как вземаме отношение по различни въпроси. За мен това е чудесно! Българинът не си е заровил главата в пясъка, не се окайва или оплаква! С усмивка на уста преодолява препятствията и продължава!
Затова ви моля, не лайквайте заглавията, четете историите. И кой знае, в някакъв момент може да поискате и вие да разкажете за себе си!
Приятни срещи с познати и непознати българи!
С обич и уважение, Ева Иванова
***
Привет, приятели от Кипър, България и където и да сте по света!
С пожелания за красиви Великденски празници от Германия!
Казвам се Нина Павлова, на 43 години и съм от София. От две години живея в Германия. Работя в сферата на козметиката и салоните, но в момента уча немски език във Volkhochschule – Limburg и не работя.
Питате ме защо напуснах България. Срещнах човека с главно „Ч“! Сродната душа, за която си заслужава да последваш човека!
Не съжалявам, че живея далеч от родното си място. Домът е там, където се чувстваш добре, спокоен и обичан.
Днес ще ви разкажа какво се случва в Германия в момента.
В Германия правителството взе частични мерки. За щастие, нямам познати, които са болни, но имам приятели, които работят на първа линии, като лекари и сестри. Вече месец сме под карантина.
Аз лично се притеснявам за хората, на които са отменени планови операции, за тези, които от страх не отиват на лекар сега, а имат оплаквания…, колко изтървани диагнози и депресии ще има, не ми се мисли.
Ева Иванова ме пита дали държавата прави всичко възможно, за да няма гладни и мизерстващи хора.
Смятам, че големите икономики първо спасяват бизнеса, а после хората. Безплатен обяд няма и тези помощи, които сега се дават или подпомагат, ще се възстановяват по един или друг начин, на един по-късен етап.
Очакваме около 20 април да охлабят малко мерките, но като че ли всичко ще тръгне поетапно, а не изведнъж.
Добре сме! Германия е известна с високата дисциплина на обществото. Стараем се да спазваме всичко, след пазаруване всичко се мие, дрехите задължително се перат. Никакви срещи с приятели!
Питате ме, ако имам възможност да се върна в родината, бих ли го направила.
Винаги бих се върнала! Тук и сега е просто етап от живота ми.
Мисля, че България беше една от малкото държави, които реагираха адекватно и съумяха до момента да удържат нещата, има доста ниска бройка на заболели и починали. Повечето европейски държави се забавиха, а някои дори изтърваха положението.
Девизът ми? Нямам, но често си повтарям две неща, които в сегашната ситуация са доста актуални – „И това ще мине!“, както и „Нещата никога не са такива, каквито изглеждат!“
Светът ни, времето ни, епохата ни са изправени пред голямо предизвикателство!
Пожелавам да сме здрави, по-смирени, да се научим да ценим малките неща.
Това е урок за това, колко сме се самозабравили и колко сме се отчуждили.
Българина е феноменален!.От една страна си остава Бай Ганьо, от друга страна – израства и се учи.
В основата си обаче носи рядката дарба да помага на ближния, присъщо за малките държави и общности.
Моето послание към всички българи е, да се научим да ценим близките си хора!
Ако ценим тях, ще оценяваме и околните. А така и светът ще ни цени като личности!
Да се учим, не знаем всички отговори.
Да четем, това е прозорец към света и към израстването ни.
България е навсякъде, където човек се чувства на място.
Бъдете здрави и живейте – за вас, за близките си и помнете, че винаги някъде някой има нужда от нещо. Просто, ПОДАЙТЕ му РЪКА.
Κάντε το πρώτο σχόλιο