Роден съм през 1972 година в гр.Добрич, но може да се каже, че пораснах сред черните селски пътища, сред многото добри и мили хора на село Росица.
Селото е само на 5 км от сухопътната българо-румънска граница. Цялото е обградено с безкрайни житни поля, с живи пояси – дърветата, които пазят житата от вятъра през студените зимни дни. Росица е селото на моята майка. Това село през 1906 година е приютило като учител, големия български белетрист Йордан Йовков.
За мен Добруджа е като водата и хляба. Нося я навсякъде със себе си, сънищата ми са все там.Този край на чудни песни, този край свободен…
Мога да кажа, че израснах с големите певици на Добруджа, каквато беше и Ева Георгиева от трио „Българка”, нека спомена и нея, заслужава го! Йовка Петрова Стоянова – това е рожденото име на народната певица Ева Георгиева. Една от първите народни певици на Добруджа. Основателката на Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио. Родена в гр.Омуртаг през 1925 година, тя пристига в София, съвсем млада.
Не знам от къде да започна този разказ. Може би оттам, че леля Ева много ме обичаше, и аз често я посещавах в дома им в “Лозенец”. Зная почти всичките й песни наизуст и много от тях пея и сега.
Толкова много ми е разказвала, толкова интересни неща, и вечно почваше така, като че ли никога да не забрави от къде е тръгнала.
“…Бях бедно момиче, цял живот съм работила. Нямахме финансова възможност да ме издържат в София. Пеех по цял ден, качена на една слива в двора ни в река Девня, където бяха ни изселили. Тати от Жеравна, мама от Добруджа. Със сестра ми Янка правехме така: “Тя говорителката по радиото, аз певицата. Изнасяхме цели програми. Това е моята съдбовна връзка с радиото.
Бях намерила една книжка на някаква журналистка Кутинчева, в която тя описваше своите пътешествия по света и кореспондирала с американците. Тайно завиждах на тази Кутинчева. Мечтаех да ида по далеч от село. Бог ми помогна. Успях с песента в сърцето си.
1952 година постъпих в ансамбъла. Бяхме 6 певици и 9 оркестранта. Някой от нас назначени на щат „чистачки”. Но бяхме млади, щастливи, упорити. Голямо впечатление ми беше направила шведската група “АББА”. Казах си: “Що и аз да не направя такава формация, с народни песни”. Харесах гласовете на Янка Рупкина и Стоянка Бонева. Създадохме Вокално трио „Българка”. Светът видя нас, и ние видяхме светът. Моята песен ме отведе до други народи и култури.
Бяха дошли в курорт Албена с Яна и Стоянка. Вечерта преди концерта се срещнахме в гримьорната. Сините очи и на двама ни се срещнаха, пълни със сълзи. Без нищо да кажем един друг, запяхме ей така тихо, с добруджанския си тих, но силен огън:
Научил са Добри
В Жеруна да ходи
Аби да продава
Аби ямурлуци…
Леля Ева си отиде, през април на 2004 година. Отиде си песента, отиде си бялата лястовица на Добруджа. Звучеше гласът й в ушите ми: “Трябва да се научиш, да извиваш вратът на живота, не той твоя”.
Останаха песните, вълнуващи и неповторими.
За мен Добруджа е като водата и хляба. Нося я навсякъде с мен, сънищата ми са все там. Този край на чудни песни, този край свободен…
Използвам възможността от рубриката на „Българският Вестник” в Кипър, посветена на 74 годишнината от освобождаването на Добруджа, да поздравя всички добруджанци, където и да са по света. Бъдете живи и здрави!
Скъпи земляци, където и да сте, не забравяйте нашата златна Добруджа! Пейте песните й, играйте хората й, благословете народа й!
Целувам земята на родната ми Добруджа!
Преди буквално часове създадохме във Фейсбук групата „Добруджанци от всички страни, присъединявайте се!“ Идеята ни е да се съберем на едно място, без да мислим за разстоянията, които ни делят. И вместо по български да се жалим и оплакваме, да споделяме най-красивите моменти от живота си. Да се надпяваме и надиграваме и да съхраним Духът Добруджански!
Очакваме ви!
Κάντε το πρώτο σχόλιο